Белгия (1789-1914 г.)

1789—1790 г.
Въстание срещу австрийските окупатори, започнало на територията на провинция Брабант. Създадена е Белгийската република. Обявени са Съединените белгийски щати (1790 г.). Възстановено е наименованието „Белгия“, което не е използувано от падането на Римската империя.

1791 г.
Австрийците отново окупират Белгия.

1792—1795 г.
Територията на Белгия става арена на военните действия между войските на Франция и първата коалиция. Белгия е присъединена към Франция, което се отразява положително за развитието на капитализма в страната. Ликвидирани са феодалните отношения в селото, одържавени са църковните земи, които представлявали 1/4 от обработваемите площи. По спекулативни пътища те попадат в ръцете на богати граждани и земевладелци.

1798 г.
Селяните изразяват недоволството си от спекулативното завладяване на църковните земи. Във Фландрия избухва селско въстание, което е потушено от френските войски.

1813-1814 г.
Икономическа криза, предизвикана от войните, политическия натиск, данъците.


РЕКЛАМА:

***

1815 г.
Виенският конгрес обединява Белгия, Холандия и Люксембург, в една държава под наименованието Обединено нидерландско кралство. Властта е в ръцете на холандската буржоазия. Изпъкват противоречия между холандските и белгийските (фламандски и валонски) интереси.

1815-1840 г.
В Холандия управлява Вилхелм 1 Орански. Холандците имат предимство в различните области на живота. В учрежденията се използува техният език, което предизвиква недоволство в Белгия. Икономическата политика на холандците влияе отрицателно върху белгийските интереси. Високите данъци върху житото, месото, виното и другите селскостопански продукти влошават положението на бедното население в развитите белгийски провинции.

1815—1816 г.
Промишлена криза. Закрити са редица памучни предачници.

1819 г.
Започва използването на нови тъкачни машини. Бунт на работниците във Вервие — център на тъкачната промишленост в Белгия.

1823 г.
Масови бунтове в белгийските села, предизвикани от въведения данък върху брашното. В Люксембург бунтовете са потушени с намесата на армията.

1827-1879 г.
Шарл дьо Костер, писател, автор на романа за Тил Оленшпигел.

1828—1829 г.
В Белгия нараства опозиционното движение срещу холандците. В него участват либералната партия и кaтолнци-консерватори.

1830 г.
Начало на нова промишлена криза. Животът значително доскъпва, нараства безработицата. Вестта за юлската революция във Франция засилва революционните настроения.

1830 г. — 25—26. VIII
Белгийска революция. Въстание в Брюксел, в което участват работници, селяни, буржоазията. Работниците унищожават машините във фабриките. Недоволството на народа е насочено предимно срещу холандците и обхваща цяла Белгия.

1830 г. — 15. IX
Кралят на Нидерландия, Вилхелм I, изпраща войски в Брюксел. На 20. IX работниците и занаятчиите разоръжават националната гвардия и вземат властта. Започват боеве с холандските части, конто са принудени да се оттеглят (27 IX);

1830 г. — 18. XI
Националният белгийски конгрес провъзгласява независимостта на Белгия.

1831 г. — 20. I
Международната конференция в Лондон (с участието на Англия, Русия, Франция, Австрия и Прусия) признава независимостта на Белгия и същевременно гарантира нейния неутралитет.

1831 г. — 7. II
Приета е белгийската конституция. Белгия става буржоазна монархия с двукамарен парламент. Поради високият имуществен ценз едва 50 хил. души (от 4 млн. население) получават избирателни права (промишленици, земевладелци).

1831 г. — 4. VI
Националният конгрес избира родственика на английската кралица Леополд Сакс-Кобургски (1790—1865 г.) за крал на белгийската държава. Той управлява под името Леополд 1 от 21. VI. 1831 г. до 10. XII. 1865 г.

1839 г.
Холандия признава независимостта на Белгия.

1845—1847 г.
Лоша реколта; промишлено-търговска криза (1847 г.).

1846 г. — I
Създаден е Комунистически кореспондентски комитет в Брюксел под ръководството на Маркс и Енгелс.

1848 г.
Масови демонстрации срещу монархията в Белгия, начело на които застават членовете на Демократичното дружество. Забрана на демонстрациите, арести, изгонване на „заподозрените“ зад граница. През март, републиканското движение обхваща почти цялата страна. Монархичното правителство успява да потуши движението.

1848 г. — 13. VI
Избори за парламент. Победа на либералите-монархисти. Демократите не получават нито един мандат.

1850—1870 г.
Период на бурно развитие на промишлеността. Либералната партия изразява интересите на промишлената и банковата буржоазия, а клерикалиата — на клира и земевладелците.

1855—1916 г.
Емил Верхарн, белгийски поет, драматург и критик. Повлиян силно от символизма. Изобличава остро буржоазната действителност и империализма: Стихосбирки: „Фламандките“, „Вечерите“, „Развълнуваните жита“ и др.

1862—1949 г.
Морис Метерлинк, белгийски поет и драматург, символист. Пише на френски език. За творчеството му са характерни песимизмът и мистицизмът. Драми: „Княгиня Малена“, „Слепите“, „Мона Пана“ и др. Лауреат на Нобелова награда (1911 г.)

1865 – 1909 г.
Управление на Леополд II,

1866
Работниците получават правото да стачкуват.

1867 г.
Легализиране на профсъюзите.

1867—1869 г.
Влошаване на икономическото положение. Стачка на миньори, металурзи, тъкачи, печатари. Въпреки правото на стачка, правителството репресира стачкуващите.

1868 — 6—9. IX
Проведен е конгрес па I интернационал в Брюксел. Приета е резолюция за трансформиранена дребното производство на едро. Земята, мините, горите, жп транспортът трябва да станат обществена собственост.

187! г.
X. М. Стенли ръководи експедиция до Африка, която трябза да открие загубилия се шотландски пътешественик Д. Ливингстън. След като се срещат при ез. Танганика, двамата пътешественици продължават заедно своите изследвания.

1874—1884 г.
X. М. Стенли се отправя във вътрешността на Африка. Изучава басейна на р. Конго (Заир). Експедициите на Стенли създават предпоставки за колонизацията на Централна Африка от Белгия. Организират се 22 търговски белгийски фактории.

1876 г.
Крал Леополд II свиква Международна географска конференция в Брюксел, посветена на „цивилизоването“ на Африка. Създадено е Международно африканско дружество за проучване на Централна Африка, разпространение на цивилизацията и търговията, премахване на робството. На тези цели трябвало да служат научните експедиции и изграждането на фактории. Всъщност зад всичко това стои колониалната експанзия на Белгия в Африка.

1878 г.
Създаден е Комитет за изследване на Горно Конго, трансформиран по-късно в Международно дружество за Конго. Дейността на тези институции се ръководя и финансира от Леополд II. (При пътуванията си в Африка, Стенли сключва няколкостотин договора с негърските племенни вождове, които признавали върховенството на Международното дружество за Конго).

1879 г. — I
Създадена е обединената Белгийска социалистическа партия.

1885 г.
Международната конференция в Берлин взема решение за образуване на държавата Конго. Суверен на т. нар. Свободна държава Конго (намираща се в лична уния с Белгия) става Леополд II, Създадена е Белгийската работническа партия, наречена по-късно Социалистическа партия.

1894 г.
Избирателна реформа. Въведено е общо избирателно право (за мъжете).

1906 г.
Създаден е концерн е участието на британски и белгийски капитали. Концернът има решаващо влияние върху Конго. Конгоанското население е лишено от всякакви права. Големи привилегии получава католическата църква.

1908 г.
В своето завещание Леополд II оставя Конго под белгийска администрация. Конго става официално белгийска колония.

1909—1934 г.
Управление на Алберт I.

1914 г. – 5. VIII
Германия нарушава неутралитета на Белгия, нахлува в нейните територии и успява да завладее почти цялата страна.


Европейска нощ на учените 2022 г.: