Бедните и по-слабо образованите хора може да развият сърдечни заболявания.

Накратко: Ниският социално-икономически статус и по-ниското образование са самостоятелни рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания, независимо от наличието на традиционни рискове като пушене или високо кръвно налягане. Този риск се дължи на по-ограничен достъп до здравеопазване, трудности при придържането към лечението и натрупани социални неблагополучия през целия живот.
poor-people-mentality-300x290.jpg

https://nauka.bg/sites/default/files/field/image/poor-people-mentality-300x290.jpgРедица изследвания са показали, че висшето образование е свързано с по-висок потенциал за печалба, с по-голямо участие в инициативите на гражданското общество, и с цялостно подобряване на качеството на живот. Но знаете ли, че също така образователното ниво може да повлияе върху рисковете от някои заболявания?
Ново проучване разкрива, че хората с по-нисък социално-икономически статус е много по-вероятно да развият заболяване на сърцето, отколкото тези, които са по-богати или по-добре образовани.

Проучването също така показва, че този риск съществува дори и с дългосрочен напредък в справянето с традиционните рискови фактори като тютюнопушене, високо кръвно налягане и повишен холестерол.

„Да бъдеш беден или да имаш по-ниско от средно образование е допълнителен риск, когато се оценяват шансовете на пациента за развитие на сърдечно-съдови заболявания.“, казва д-р Питър Франкс, от Калифорнийския университет. „Хората с нисък социално-икономически статус, трябва да имат своите сърдечни заболявания показатели успяха по-агресивно“, допълва той.

Според д-р Франкс, въпреки че е известно, че хора с нисък социално-икономически статус имат по-голям риск за развитие на сърдечно-съдови заболявания и други здравословни проблеми, причината често се дължи на намален достъп до здравеопазване или – на слабо придържане към предписаното лечени, като например отказване от тютюнопушене, алкохол или медикаменти.

„Ниският социално-икономически статус е свързан с риск от сърдечни заболявания, това е рисков фактор сам по себе си и трябва да се разглежда като такъва от медицинската общност.“, казва Франкс. По думите му, социалните загуби и несгоди в детството може да доведат до немалко влияние върху сърдечното здраве. Кумулативните ефекти от неравностойното социално положение в течение на целия живот на пациента може също да доведе до по-голямо „износване“ на сърдечно-съдовата му система.
Едно международно проучване за сравнение на връзката между формалното образование и сърдечните заболявания и инсулта, открива, че честотата на тези заболявания във връзка с определени рискови фактори е намаляла, като образователните нива са се увеличили в страните с високи доходи, но не – и в страни с ниски и средни доходи. Има силна връзка  между ниския доход и високия прираст на населението.
Пушенето, основен принос за сърдечно-съдовите заболявания и инсулта, обикновено намалява при хората с по-високо образователно ниво. Но изследователите открили, че почти 50% от високо образованите жени от страни с високи доходи пушат, в сравнение с 35% от жените с най-нискко образование. Също така, в страните с ниски и средни доходи 21% от жените с по-високо образование са пушачки, срещу 14% сред по-малко образованите жени в тези страни.
Как стои въпросът при мъжете? Процентът на пушачите в страните с ниски и средни доходи е еднакъв за мъжете, разделени по групи, от гледна точка на образованието им. В богатите страни, обаче, най-образованите мъже пушат малко по-малко, отколкото – мъжете с най-ниското образование (66% срещу 75%).
Няколко са рисковите фактора за появата на сърдечно-съдови заболявания и инсулт:  тютюнопушене, високо кръвно налягане, запушени кръвоносни съдове и затлъстяване.
 Висшистите са с по-малък риск от сърдечна атака и високо кръвно налягане, сравнено с хората с ниско образование.
Хората с по-висока квалификационна степен заболяват далеч по-рядко от болести на сърдечносъдовата система. Обратното – ниското образование се свързва със значително повишаване на риска от тези заболявания.
За изследването са използвани три групи пациенти – такива със средно или по-ниско образование (учили 12 и по-малко години), бакалаври (учили средно между 13 и 16 години) и магистри и по-високи образователни степени (учили над 16 години).
Изследването разглежда период от цели 30 години и може да се смята за достоверно.

Неделин Бояджиев
По материали от:
http://articles.timesofindia.indiatimes.com/
http://esciencenews.com/

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.