Направи дарение на училище!
Майка и дете. Credit: © onlyyouqj / stock.adobe.com
Шест-месечните бебета разпознават кога възрастните ги имитират и възприемат имитаторите по-приятелски настроени, показва ново проучване от Университета в Лунд (Швеция). По време на експериментите бебетата са гледали и са се усмихвали по-дълго на възрастен, който им подражава, за разлика от тогава когато възрастният реагира по други начини. Бебетата също така са предпочитали повече тях и заниманието с игри на имитации. Изследването е публикувано в PLOS One.
В проучването изследовател е експериментирал с 6-месечни бебета в техните домове, като си е играел с тях по четири различни начина. Той или имитира всичко, което бебетата правят като тяхно огледало; или като обратно огледало, имитира само телесните действия на бебетата, като запазва неподвижно лице; или отговаря с различно действие, от това на бебетата. Последното се нарича условно реагиране и е както повечето родители биха реагирали на бебето си когато то прави или има нужда от конкретно нещо.
Изследователите установили, че бебетата се вглеждат и се усмихват по-дълго, както и се опитват да се сближават по-често с възрастния, по време на внимателното огледално имитиране на техните действия.
„Имитирането на малките бебета изглежда е ефективен начин да привлечете интереса им и да се сближите с тях. Майките бяха доста изненадани, когато видяха децата си с радост да участват в игри на имитация с непознат, но също така впечатлени от поведението на бебетата си“, казва Габриела-Алина Севчук, изследовател от университета в Лунд и основен автор на изследването.
По време на имитацията е било наблюдавано и много тестово поведение. Например, ако бебето удари масата и изследователят имитира това действие, тогава бебето ще удари няколко пъти по масата, докато внимателно наблюдава ответните реакции. Дори когато изследователят изобщо не е проявявал никакви емоции, докато имитира, бебетата все пак осъзнават, че са имитирани – и продължават да реагират с тестово поведение.
„Това беше доста интересно. Когато някой активно изследва човека, който им подражава, обикновено това се разглежда като индикация, че имитираният индивид е наясно, че има съответствие между собственото им поведение и поведението на другия“, казва Севчук.
Учените отдавна спекулират, че чрез честото проявяване на подражание бебетата се учат на културните норми и взаимодействия, или че споделените действия са придружени от споделени чувства и намерения. Но емпиричните доказателства в подкрепа на подобни теории в голяма степен липсват.
„Показвайки, че 6-месечните бебета разпознават кога биват имитирани и че имитацията има положителен ефект върху взаимодействието, ние започваме да попълваме тази празнина. Все още предстои да разберем кога точно имитацията започва да дава такива ефекти и каква роля разпознаването на имитацията всъщност играе за бебетата“, заключава тя.
Референция в журнала: Габриела-Алина Севчук, Ягода Злаковска, Томаш Персон, Сара Ленингер, Елайни Аленкаер Мадсен. “Разпознаване на имитации и техните просоциални ефекти при 6-месечните бебета”. PLOS ONE, 2020; 15 (5): e0232717 DOI: 10.1371 / journal.pone.0232717
Източник: sciencedaily
Превод: Радослав Тодоров