Базиликите във Велики Преслав

Автор: Екатерина Ангелова

Резюме: Тази статия е посветена на Църковното строителство в Преслав, което продължава традициите от Плиска. В статията ще бъдат разгледани базиликите – Гебе клисе, Саколова могила, Стамбол йолу и Дворцовата базилика в Преслав.

Ключови думи: България, църква, средновековие, Преслав.

Църковното строителство в Преслав продължило традициите от Плиска. Големите обществени и манастирски църкви и тук били базилики. Гебе клисе, Саколова могила, Стамбол йолу и Дворцовата базилика в Преслав се явяват продължители на Дворцовата църква в Плиска. Може да се каже, че тези паметници имат много общи черти, а различията между тях са незначителни. Към общите белези може да се отнесат следните:

• Това са трикорабни базилики;
• Трите кораба са сравнително тесни и засводени, което предопределя и издължения им пллан;
• Едноделният притвор;
• Галериите над западната част на средния кораб – конструкция, недопустима за класическата елинистическа базилика.

Тези общи челти са определящи за обособяването на преславските базилики в самостоятелна група

1.Владетелската църква на Велики Преслав

Възвишението, известно с името Сарай Ери, станало най-рано обект на интерес от страна на изследователите на втората столица на България през IX-X век, Велики Преслав, се прочува повече от едно столетие. В продължение на години неразкрити докрай оставаха източните периферии на възвишението, с леко наклонен към изток терен, на който не личат останки от строителство. Продължителното обработване на земята е заличило всякакви следи от по-стари съоръжения там. Проучването на терена източно от дворците разкрива останките от християнски храм.

Сравнително добре запазените останки от сградата заемат пространството на разстояние 30 м. североизточно от главните дворцови постройки (Тронната палата и владетелското жилище), в центъра на втората българска столица. Те са разположени на най-представителното място в столичния център. Главните дворцови сгради и храмът се намират на централния площад.Храмът е бил издигнат на мястото на монументална сграда, която съществувала в предстоличния период на Преслав. От плановете си личи, че църквата е базилика с екзонартекс, нартекс, три кораба, обширно и дълбоко предолтарно пространство, завършващо с три апсиди. Надлъжната ос на храма има отклонение около 20 градуса в посока североизток – югозапад. През 2003 г. са разкрити западното, част от централното и предапсидното пространство.  Очертан е размерът на основния строеж с трите му апсиди на изток. Не са разкрити изцяло основите на външните стени и стилобатите, средните части на сградата и очерталите се допълнителни стени към север и юг. В проучените части е достигнато подово ниво, но не е известно да има останки от по-ранни строежи под тях. По архитектурно – конструктивни данни засега са установени два значими строителни периода през периода на ранното средновековие. Имат сходни строителни особености и са обвързани от обща концепция за вида на сградата.

Към средата на 60-те години на XI век се определя края на използване на използване на църквата в известния ни вид. Първият етап от изграждането на храма може да се свърже към втората половина на IX век. По същото време се издига голямата базилика в Плиска, групата църкви в Преслав (Двворцова църква, базиликите при Гебе клисе, Сакалова могила, Стамбол йолу.

През първия строителен период храмът включва конструкция без външен притвор (екзонартекс). Дължината на сградата в този период била 42,10 м, при щирина 21,10 м –  съотношение 2:1. Притворът (нартексът) е еднопространствен и от него през входовете в източната му стена се е влизало в корабите. Следи на вход от юг се виждат в югозападния ъгъл. Друг вход, вероятно симетричен е имало и от север. Входовете от запад не могли да се установят. Нартексът е плитък 3.20 м, докато западният му външен за сградата, зид има четириредов цокъл с дебелина 2,70 м, от който започва суперструкцията с дебелина 2.30 м. Останалите му стени са дебели в основата 2.10 м, а в суперструкцята 1,40. Подът на предверието е застлан с големи мраморни плочи върху изравнителен нееднороден насип. В този насип, вероятно след превземането на града от византийците, когато сградата загубила своето предназначение на катедрален храм, започнало вкопаване на гробове, някои от които  оградени с изправени камъни. Наосът е разделен на три кораба от стилобати с дебелина в основите 2.10 м., каквато е дебелината в суперструкцията  на северната и южната външни стени. Дебелината на суперструкцията 1,40 м е установена по запазени части и следи от градежа. Между източната част на притвора и северния стълбоват е запазено оформлението на югозападния ъгъл на северния кораб. Там се вижда устой на стълб от блокова зидария със страна 1,28 м, в чиито ъгъл от източната страна има две изземвания (8х8см). Така е оформено началото на аркираните отвори, вероятно върху зидани стълбове, между централния и северния кораб на сградата.

Съотношението между централния и страничните кораби, в чист размер между очертанията на стилобатите е 3:1. Ширината на цетралния кораб е 10,45 м, за страничните кораби ширината е 3,50 м.

Източната част е оформена от трите очертания на апсидите – южната от тях сигурно е кръгла и отвън, каквито най-вероятно са били и другите две.  Централната апсида се издава на изток на 6,50 м сравнение със страничините. В това отношение е най-очебийната приликаа с т. нар. Дворцова църква. Съществена разлика има и в установената досега дебелина на цокъла в централната апсида – 2,50 м, който е подсилен.

През втория строителен период е построено външното предверие (екзонартекс).Дълбочината на външното предверие от запад към изток е 3,25 м. Той е триделен с оформени от север е юг с д ве почти квадратни помещения (3,25 х3,50 м). Има данни за нисши, в които били разположени прозорци и входове на пристрооения екзопартекс от юг и югозапад. Нисшите са плитки и такова чоделиране на фасадите характеризира зрелия период о формиране характера на преславския архитектурен стил. Специфичен пример са и плитките притвори с входове, подобни на базиликата в Гебе клисе. В насипа на централната част е открит аркиран върху колони вход. В същия насип се открива камък от свод, с форма на издължен трапец. С h 76 см и ширина – 12 см (долу) и 32 см (горе).

В югозападното помещение се открива и част от варовикова колона, покрита с репеф на ммрежа от ромбове, някои оцветени в червено и синьо.

Улица откъм Тронната палата, достига екзонартекса. Тя е широка 1.50 м . Вънщните лица на северната и южната стена на сградата има контраформи дълги 1.70 м и дебелина 90 см. Четири са разкрити към северната фасада, а три към южната. Разстоянията помежду им не са равни. Макар и запазена в руни църквата е изключително монументална постройка, като напомня характера на грандиозните строежи в първата българска столица Плиска. Високия четириредов цокъл , граден с варовикови блокове от Местен камък, се открива в различна степен на запазеност. Градежът на църквата е блоков. Той е извършен от блокове със среден размер 1,00 х 0,50 х 0,50, от крехък порьозен варовик със светло охров оттенък. Те плътно се допират един до друг, като фугите с бял хоросан едва личат.

Основите са дълбоки до 1,90 м, те  са от редове ломени камъни и речни волутъци, споени с глина, а отгоре са заляти с тънък пласт бял хоросан, след което следватцокълните   редове от блокове. По-дълбока е и конструкцията на основите в дворцовата църква. Най-дебел е цокълът на западната стена на притвоара (2,70 м), която била външна стена на сградата пред първия строителен период. Дебелината на тази западна стена във височина се определя към 2,30 м. Стените на апсидите са дебели към 2.50 м в основата.

Височината на сградата е внушителна. Доказателство за това е изградения наблизо огромеен масив на Тронната палата, изменението на чиято височина до билото на покрива достига 21 м. За голямата височина свидетелстват масивното фундиране на църквата и дебелината на стените, предназначени да понесат значителна тежект на конструкцията.

Подовите настилки на храма са значително добре запазени. Мозаечните елементи, са работени на място. Подовите настилки в апсидите и предаспидното пространство са напълно унищожени. Множество елементи от мозайки opus sectile с други комбинации и разновидности на формите – дълговидни, листовидни, ромбове, триъгълници с различни размери, които се намират в насипите на подовите нива, особено в страничните кораби и ок. Северната част на екзонартекса дават основание да се предполага, че в галериите и в другите части на сградата имало подови настилки с разнообразни мотиви, особено впечатление прави изработената от червена бреша кръгла плоча с диаметър 60 см, която представлява център на композицията в подовата настилка. Освен този омфалос е намерен добре запазен къс от настилка в бяло и червено между квадрати и триъгълници. Повърхността е била полирана.

Намерената платформа на амвона е изработена от мрамор, а типът на амвона се датира ок. 500 г., с което не изключва факта, тя да е донесена от някоя ранновизантийска църковна постройка. Размерите на амвона са 1.76 х1.50 м. Платформата е открита източно от дворците.

Иконата покровителка на града Преслав се намирала з Дворцовата църква. Сведение за това се дават от Лъв Дякон, който споменава, че през 972 г. император Йоан   Цимисхи завладява българската столица и отнася със себе си икона на Божията майка – защитница на града.

Полагането на основите на църквата  може да се каже, че започва през месец август.

Постройката на църквата се характеризира с единство в строителня и декоративен замисъл. В насипите и върху камъните от зидария са запазени късове мазилка с останки от стенописи, изработени в техника al fresco. Тоновете са рзлични – в нюанси на червено, охра, много тъмно кафяво до черно. Стенописите са върху естествения кремав фон на мазилката. Имало е и стенна мозайка във високите зони. Има открити останки от покриви и от рамки за стъкла на прозорците. Има открити останки от покриви и от рамки за стъкла на прозорците. Има и открити части от кръгли прозоречни стъкла с диаметър 15-22 см. Теренът, върху който е издигната църквата постройка, е ползван продъллжително време, за което свидетелстват открити предмети – монети, моливдовули, керамика, изделия от кост, метал и стъкло. Намерана е в насипа над северозападния ъгъл гема изрязяна върху аметист с изображение на Фортуна – Немезида.

Екзонартекът е издигнат по времето на Симеон или на Петър. Към ср. на XI век той  престава да съществува. Внушителните размери на сградата (47.5 х 21.10 м), изискано строителство и декорация, мястото на което е разположен, показват нейното особено значение. Тя е по-голяма от всички открити досега храмове във Велики Преслав, дори от Дворцовата църква.. Може да се сравни  само с Голямата базилика в Плиска, но не и поградеж.

2. Дворцовата базилика

Дворцовата църква е разположена в самия център на дворцовия комплекс в Преслав, като отстои на около 50 м югозападно от Тронната палата на града, а 25 м на запад я делят от т. нар. патриаршески палат. Църквата е трикорабна и триапсидна сграда с базиликален план с дължина 32.4 и ширина 19.8 м, изградена в суперструкция от дялани каменни блокове, прилепващи плътно един към друг и заемащи цялата ширина на дебелите до 1.85 м зидове. Основна особеност на паметника са 18-те масивни контрафорса долепени към външните му страни.Посроена е след покръстването на България в периода (между 867-870 г.). Приликата ú с цяла група считани за базилики църкви в Преслав, като Гебе клисе и тази при Сакалова могила, датирани в същия период.; и Системата от контрафорси по външните ù стени, които, според тях, се въвеждат като строителна традиция в България също тогава под западно влияние.

Проблемът за контрафорсите:

Според Димитър контрафорси имат “най-близки аналогии в църковно-строителните традиции на Далматинското крайбрежие”, където водят своя произход от ранно-византийски култови постройки, при които пък се наблюдава влиянието на месопотамски и сирийско-палестински строителни традиции. Разглеждането на тези контрафорси не като доказателства за нечие пряко външно влияние, а като един станал типичен елемент от толкова богатата на строителни похвати старобългарска архитектура. Поради това, тяхното използването като аргумент за датирането на Дворцовата църква в  периода на латинската мисия непосредствено след Покръстването остава без реални основания. С отпадането на тази, възприета от проучвателите на паметника като съвсем сигурна датировка, под съмнение попада и възприетия от тях също за безспорен „чист” базиликален архитектурен тип на сградата, характерен според тях за периода непосредствено след Покръстването:

• възможността Дворцовата църква в Преслав да е била оформена във височина като куполна и дори кръстокуполна църква, опирайки се само на сигурните данни за нейното планиране на терена с уникалните контрафорси, изградени по нейните външни стени. При тях прави впечатление, че централно разположените двойки контрафорси по северната, западната и южната фасада на храма очертават две ясни, надлъжна и напречна оси на симетрия при сградата, пресичащи се в нейния център (обр. 4). Така, става ясно, че Дворцовата църква е планирана като центрично здание – особеност, характерна не толкова за класическите, а по-скоро за куполните базилики и най-вече за кръстокуполните църкви.

Като най-вероятна причина за изграждането на тази система от контрафорси, опасваща външните стени на сградата от три страни може да се счита желанието от страна на строителите ú да заздравят нейната конструкция.

Главния вход към притвора на църквата от запад, като е много вероятно странични входове към него да са били оформени и между двойките квадратни контрафорси на северната и южната му стени. Също така, може да се предполага, че освен тези входове, още входове на тези страни са били оставени и при наоса, между централните двойки правоъгълни контрафорси. Основно указание за това са откритите на около 1.50 и 1.60 м южно от южната двойка от тях основи на два външни квадратни стълба с размери около 160 на 1.60, които несъмнено са оформяли, според П. Георгиев, предвходен портик. Наистина, според първоначалното мнение на проучвателите, тези основи за стълбове са части от стъпващата именно върху такива пилони двуетажна галерия, свързваща храма с „патриаршеския” палат

Варовикови колони да са украсявали външните стени на църквата, и то съдейки по тяхната масивност – в долните ú  части, стъпвайки върху правоъгълните основите за нейните контрафорси. Там, изглежда повечето от тези колони са участвали в оформянето на споменатите портали, като същевременно, заедно с останалите от тях са образували своеобразни  стеснени„галерии” по надлъжните ú стени.

Същевременно, освен тези колонади-портици покрай страничните си стени, изглежда че Дворцовата църква е притежавала още един вид по-особени архитектурни елементи, стъпващи върху нейните четири големи заоблени контрафорси. С оглед на голямата им дебелина, може да се предположи, че над основите те са били оформени като издигащи се високо кулоподобни архитектурни елементи. Вероятно те са представлявали високи кръгли или многостранни плътни стълбове-кули, издигащи се до нивото на подпокривния корниз на църквата, като не е  изключено чрез арки –аркбутани да са укрепвали нейните стени.  Твърде възможно е най-високите им части да са имали куполовидно изпълнение, чрез което, сградата да е получавала едно още по-подчертано многокуполно оформяне.

Дворцовата църква е била построена сред широка открита, но оградена отвсякъде с постройки площ във вътрешната част на дворцовия комплекс. Поради е било възможно тя да бъде наблюдавана в цялост само от по-близка дистанция – от площадното пространство около нея, както и от сградите наоколо. Изглежда че и това е било причината тя да получи едно по-раздвижено архитектурно членение, съпроводено с използването на повече куполи, външни колони и открити тераси-хелиакони, чрез които сградата се е свързвала хармонично с архитектурата на ограждащите я дворцови постройки, изявявайки се като акцент сред оформената от тях пространствена среда.

3. Сакалова могила

Намира се на 4-5 к м от Стария град. Базиликата е отнесена от втората половина на IX в., както и базиликата от Гебе клисе, а разрушаването на базиликата от Сакалова могила е станало най – вероятно през годините на византийско владичество. Плана и е на безкуполна базилика, за което говорят голямата дебелина на външните и вътрешните стени.

През 1968 г. започват разкопки начело с Тотьо Тотев. В продължение на 20 дни през месец ноември се разкриват значителни части от голямата трикорабна базилика. Тя има три апсиди. Нейната дължина отвън , заедно с апсидите е близо 32 м (31.90 м), а ширината 20.70 м. Централният кораб е широк 7 м, тоест два пъти по-широк от ширината на страничните кораби. Абсидите, които отговарят на всеки един от корабите от изток, са полукръгли отвън и отвътре. Пред тях, по цялата ширина на базиликата минава непрекъсната основа, широка 1.60 м. през средната абсида и 1.90 м пред страничините. Върху тази основа е стъпвала тежка каменна олтарна преграда. Корабите са били разделени от четвъртити стълбове, градени от камък. Стълбовете са стъпвали на непрекъсната основа, дебела 1.70 м. Корабите са били покрити с полуцилиндрични сводове, но не може да се каже дали са били поставени под общ пос„крив, или средният е бил по-висок от страничините.

В корабите и притвора подът е бил застлан с плочи от варовик.

Централният кораб на базиликата е пресечен от напремна основа, дебела 1.20 м за стълбове, които са подпирали галерия. Такава основа в средния кораб откъм запад виждаме при две от откритите базилики в Преслав, Черешето и Гебе клисе. С базиликата от Гебе клисе, Сакалова могила има много общо. От запаз базиликата е снабдена с едноставен притвор, дълбок 3.75 м. Главниятвход на базиликата е широк 2 м. Входовете за в притвора  е възможно да има и на останалите две страни от север и от юг, както е при базалаката в Гебе клисе. От вратите, които водят в притвора към наоса, най-добре личи входът за южния кораб, широк 1.30 м. Входът за средния кораб е бил по-голям. Изглежда, че той е имал ширината на външния вход. Вход е имало и от северния кораб., но той не е запазен.

Сакаловата могила, освен със своя архаичен план се отличава и с масивния си каменен градеж (познат от двете базилики в Плиска – Дворцовата и Голямата и от базиликите в Гебе клисе в Преслав). Нейните стени са били градени от варовикови квадри голям формат, споени с хоросан, смесен с пясък, речни камъни. Вътрешността между лицевите квадри е запълнена с блокаж от камъни и хоросан. Фугите отвън са широко замазани. Стените са били доста дебели, за да носят тежки камъни или тухлени сводове, както е при базиликата и Гебе клисе градежът на основите над 0.70 м е от дялан варовиков камък, надолу от местни ломени камъни и речни волутъци от коритото на Тича.

От разрушения пласт за църквата и от насипа се откриват части от тесни и широки керемиди от покрива.

Намерени са близо 30 части от корнизни дялове. Вътре базиликата е имала по-богата пластична украса. За нея свидетелстват намерените при разкопките късове от мраморни плочи, някои със скулптурирани върху тях палметни фризове и един пиластров капител от варовик, обнародван от Шкорпил.Освен каменните блокове и частите от нейната украса в дигата на Драгоевска река са намерени много дребни находки:

1. Каменни блокове със знаци и кръстни изображения.Знаците са вдълбани на два каменни блока.
2. Керемиди с вдълбани знаци. По много от късовете и вдълбан ипсилон.Знакът от керемидите от базиликата при Сакалова могила е масово разпространен и се среща по камъни, строителна керамика, глинени съдове, метални и други предмети от Преслав, Плиска, Мадара.
3. Корнизни дялове и части от украсата на базиликата. Намерени са около 30 къса от варовикови корнизни дялове. Те са образували подпокривния корниз отвън на църквата.Единственият елемент на украсата ще да е бил дебелият цилиндричен торус. Видът в който дяловете са стигнали до нас,не ни дава да разберем дали под торуса на корниза е имало профилирани редове от дентикули, с каквито е бил снабден корниза в базиликата в Гебе клисе, или пък се е състоял само от торус. За вътрешната украса свидетелстват три къса от мраморни плочи със скулптурирани палметни фризове и един варовиков капител.Мотивите от трите мраморни къса са като от Гебе клисе. Размерите на варовиковия капител са 0.64 м /0.32м/ 0.30м.
4. Варовикови късове с кирилски букви от старобългарски надпис.
5. Старобългарска керамика – керамиката е от двата познати типа – сива и с врязана украса, със значителен превес на последната.

   

Открити са и няколко стени от амфора и две дръжки . Знаци имат и трите дъна от съдове.

6. Метални украси и кръстове

А. Коланни апликации – четири коланни апликации от мед –

Б.Токи от коланни краища – три токи от коланни краища

В. Пръстени – два пръстена от сребро и он бронз.

Г. Кръстове – два плоски кръста от мед.

7. Монети – 15 монети, три от тях са на Йоан Цимисхи и 10 от Василий II и Константин VII.
8. Базиликата при Гебе клисе.

Тя е разкрита 1905г. Пръв неин изследовател е Карел Шкорпил. Разположението на църквата е върху самия край на високия нос „Гебе бурун” и осигорява естествена връзка с двореца от една страна, и от друга доминираща позиция спрямо жилищните райони на столичният град, предимно в рамките на външният укрепителен пояс и извън него. През 1930г. има ново проучване от Вера Иванова.Тя определя църквата като безкупулна засводена базилика и я датира, че е изградена в границите на IX в. През 60-те години на частично проучване е подложен теренът източно от църквата. Там Живка Вежарова проучва 8 гроба от християнски некропол, датиран в границите на X в. тогава в руните е намерен латински надпис.

Нейната дължина достига до 32 м, а ширината до 20 м. Тя е трикорабна с три апсиди, чието външно оформяне не е известно, но по близостта на плана с плисковските триапсидни базилики може да се приеме,че и апсидите на Гебе клисе са били полукръгли отвън. Корабите са били разделени с четвъртити стълбове. Те са били с полуцилиндрични сводове, но не е известно дали са били под един общ покрив или средният кораб е бил по-висок. Средният кораб е малко по-широк от две ширини на стриничните кораби. В западната му част, той е пресечен с напречен стилобат за стълбове, които, както в базиликата в Черешето са подпирали галерия. Притворът има един главен вход на западната страна и по един към север и юг. И трите входа са подчертани със специални подстъпи портали към тях, което показва, че в този случай те са били използвани. В плана на Шкорпил са означени и два входа от север и от юг направо в наоса без портали. Базиликата се отличава със своя масивен градеж. Стените са били от продълговати квадри, слагани в правилни редове само напречно на зидовете. Спойката им е с хоросан, смесен с пясък и дребни речни камъчета, а фугите са широко замазани. Вътрешността на стените между лицевите квадри е запълнена с блокаж. Стените, ако се съди по широките фундаменти, са били доста дебели, за да носят тежки каменни или тухлени сводове. Отвън църквата е имала строг монументален вид, оживен само от подпокривен корниз, профилиран с цилиндричен торус и с два реда квадратни зъбци. Отвътре църквата е била богата на пластична украса.Свидетелство за това дават намерените мраморни стълбове, части от олтарна преграда, атическа база на колона, плочи с украса от палмети, каквито са украсявали и двореца.Подовата настилка е била от мраморни плочи. Възможно е да е била построена в края на IX в. от цар Симеон.

5. Базиликата в Стамбол Йолу

Края на IXв. Се смята, че е създадена и съществува и по-време на византийско владичество.

Местността Стамбол Йолу се намира на около 400-500 м от североизточният ъгъл на външната крепостна стена и се разгъва на изток покрай ниския десен бряг на р.Тича. На изток се намира до Сакалова Могила. Стамбол Йолу обхваща няколкостотин декара площ. След археологическото разкриване на Сакалова Могила, Т. Тотев започва сондажни изкопи през 1967г. Тогава той попада на градежи с каменни квадри на бял хоросан и на фрагментирани старобългарски съдове – сиви и с врязана линейна украса от IX – Xв. От третия сондаж намира тухлен под от квадратни и правоъгълни тухли по някои от които е вдълбан с пръсти във влажната глина най-често срещаният старобългарски знак – фланкиран с вертикални хасти ипсилон.

Базиликата е градена с профилиран варовиков камък още в основата, базиликата има външни размери: дължина 31.50м и ширина 20.50м . Средният кораб е широк 7 м, т.е два пъти по-широк от ширината на страничните кораби. Дебелината на основите е 1.75м. Над тях следват два реда блокове. Върху горният ред личат следите на цокълен отстъп отвън и отвътре, откъдето е започвала блоковата каменна зидария на църковните стени.

Олтарната преграда е от камък и е стъпвала на непрекъсната основа, дебела 2.40м. Намерени са късове от мраморни плочи със скулптурирани по тях релефни палметни мотиви и един капител , които се свързват с декорацията на олтарната преграда.

Настилката в средният кораб е от големи правоъгълни и квадратни тухли. Това е второто подово ниво.

Отделянето на страничните кораби от средният е ставало чрез зидани от камък стълбове, стъпващи върху непрекъсната основа. Същият е случаят със Сакалова могила. И при двете по еднакъв начин е било осъществено покриването на корабите – с полуцилиндрични сводове. Трудно е обаче да се каже дали те са били поставяни под общ покрив, или покривът на централният кораб е бил по-висок от страничните.

От запад базиликата има едноставен притвор, дълбок 3.75см. Главният вход е широк 2м. Входове за притвора е било възможно да са били поставени и на другите външни стени – от север и от юг, както е при базиликата в Гебе клисе. От входовете, осигоряващи влизането от притвора в наоса, има следи от вход към южния кораб, широк 1.30м.

Има подпокривен корниз с профилиран цилиндричен торус и един ред плоски квадратни дентикули, като Гебе клисе и Сакалова могила.

Намерени са фрагменти от глазирана и неглазирана старобългарска керамика – сива, с врязана украса и глазирана, византийски монети на Лъв VI Мъдри, Константин VII и майка му Зоя, Йоан Цимисхий, анонимни от клас А и два византиийски печата от XI в.

Особено интересни са със сирийския си тип изображения два от кръстовете- енколпиони и плочките (едната с позлата, втората сребърна), свързани с украсата на подвързия за книга.Намерени са и оловни ядра за печати.

6. Базилика при манастира в местността Черешето

Местността Черешето се намира на северния хълм във Външния град на Преслав, до сегашния Ловен дом. От развалините на манастира днес не личи много.

В Преслав, в местността Черешето се откриват основите на голяма дървена църква – на главната църква на манастира, развалините на която сега не са запазени.Славянски е именно обичаят да се строят дървени монументални сгради.Приложението на дървото в монументалната българска архитектура е следствие и от извънредната му употреба в гражданската, в жилищната архитектура. Дървената манастирска църква е имала каменна основа .Точно като дървената арменска църква в Търново.

Съществуването на дървена църква на манастира в местността Черешето в Преслав е прието като сигурно по данните, дадени от Шкорпил след разкопаването и в 1905 г. При разкопаването и е установен план само по подземно запазените и основи, върху които е имало поставени варовикови квадри, сметнати за подпорки на дървени греди. Църквата е била продълговата трикорабна базилика, дълга 25 м и широка 12.50м. Средният и кораб е бил 3.85 м , а страничните по 2 м. Върху двата стилобата са намерени подложки по за 5 стълба. Две подпорки на стълбове върху напречната основа има и в западната половина на средния кораб, което показва че над тази част на кораба е имало галерия. Тази особеност се среща и в друга базилика в Преслав. Притворът прави впечатление със своята просторност, която не е нещо необикновенно за манастирските църкви. Той  е имал три входа към наоса , три входа на западната страна и по един вход на северната и южната стена.Необясним според Н.Мавродинов е и полукръгът на апсидата, която е могла да бъде направена само с цепени дъски.

Дървените стени са били замазани отвътре с хоросан и е възможно по тях да е имало и стенописи.

Вътрешното пространство прилича на Архиепоскопската базилика в Плиска, което навежда на мисълта, че църквата е една от най-старите постройки в Преслав.

Подът на притвора е бил постлан с четвъртити плочки.В средният кораб подът е бил от големи правоъгълни мраморни плочи, поставени на разстояние една от друга и от основите на колонадите.В тези площи, широки 40 см е имало подова мозайка ( opus sectile) с плочки от бял, сив и червен мрамор, зелена брекчия, черен варовик и червен плочест камък. Плочките са образували безкраен мотив от по-големи ромбове, наредени шахматно, между които е имало по-малки ромбове и триъгълници. В страничните кораби мозайката е образувала безкраен мотив от осмоъгълници, попълнени с квадрати.

В насипа на църквата са били намерени множество керемиди от покрива.

Използвана литература:

Маргарита Ваклинова, Ирина Щерева, Снежана Горянова . сп. Археология 2003, кн. 4. – Владетелската църква на Велики Преслав

Овчаров,Д. Големият царски дворец във Велики Преслав, 1991 г.

Преслав – Сб.2,. София, 1996 г.

Преслав – Сб. 6,  София, 2004 г.

Архитектурата в средновековна България. БАН, Археологически институт   -Кр. Миятев – 1965 г.

Мавродинов, Никола . Старобългарското изкуство, София 1959 г.

Иванова, Вера. Годишник на народния музей, 1933 г.