Направи дарение на училище!

Автор: Владимир Попов

Батавите в римската армия

Батавски воин от 1 в. пр. н. е.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Римляните освен легионите поддържали и голям контингент от помощни войски, чиято цел била основно охрана на границите. За тази цел от особено войнствените племена се набирали отделни кохорти от по 500 или 1000 човека. През 1-ви век поделенията, ползващи се със заслужена слава, били германците (тунгри, матиаци и батави) и траките. Долнорейнският лимес (днешна Холандия), винаги уязвим откъм разбойнически германски нахлувания, бил оставен на батавите, на които им били отделени земи на остров в реката за живеене, в замяна на военна служба и охрана на крайбрежието. По време на инвазията в Британия през 42 г. батавските помощни войски доказали боеспособността си, а също били ползвани за форсирането на реки, тъй като войниците им били добри плувци. Нещо повече, при Тиберий и Калигула станала практика императорите да набират личната си гвардия от германски телохранители, която да ги пази от покушения от страна на Сената или преторианците. Така възникнали и Germanicustodescorporis. (съставяни най-често от батави). Те били организирани подобно на спомагателните али в подразделение от 500 човека. Били разделени на декурии от по 30 човека, командвани от декурион. Лагерът им се намирал в района на градините на Долабела от другата страна на Тибър.

Годината на четиримата императори (69г.)

След самоубийството на Нерон, Сенатът избрал на негово място Сервий Сулпиций Галба – наместника на Испания, стар и изпитан военен. Част от армията по рейнския лимес обаче била враждебно настроена към новия император, тъй като действала на страната на Нерон при потушаването на въстанието на Виндекс. В стремежа си да изкорени опитите за възможни покушения, Галба разпуснал и батавската помощна кавалерия, тъй като германците се отличавали с подчертана вярност към Юлиево-Клавдиевата династия, към която новият император не спадал.

Непопулярността на Галба довела до това, че през януари 69 г. легионите в Долна Германия обявили за император техния главнокомандващ Авъл Вителий. В това време Галба бил линчуван от преторианците, тъй като отказал да им изплати допълнителни възнаграждения и се опитал да затегне дисциплината. На негово място бил избран Марк Салвий Отон, приближен на Нерон, който обаче не могъл да се противопостави на Вителий и през април, след като войските му претърпели поражение в Северна Италия се самоубил.

Вителий станал господар на Италия и с помощта на 8 спомагателни батавски кохорти, които след като участвали в победоносния му поход, били върнати обратно в Германия. Но на изток се очертал нов претендент за престола – Тит Флавий Веспасиан, генералът изпратен от Нерон през 66 г. в Юдея, за да потуши най-голямото антиримско въстание там. Вителий отново призовал германските легиони и батавите, но командващият войските Флак отказал с мотива, че това би оголило границата и би изложило страната на германски нападения. Така Вителий бил принуден да започне принудителен набор сред германците, за да създаде нови части, които да го подкрепят в борбата за власт. Тъй като племето не било особено многобройно, започнали да вземат и старци и младежи. Това предизвикало бунт сред германците. Според Тацит главата на въстанието се казвал Юлий Цивилис. Той бил римски гражданин и член на кралска фамилия, която управлявала батавите преди те да изпаднат в зависимост от Рим. Командвал спомагателна кохорта и се отличил още по време на британската инвазия по времето на Клавдий. По времето на Нерон той бил обвинен в измяна и арестуван, но при възкачването на Галба – освободен. При Вителий също имало подозрения за неговата лоялност, но отново му било простено като жест към батавите, които се присъединили към похода му към Рим. Използвайки недоволството от принудителния набор, на импровизиран пир той се обърнал към съплеменниците си с думите: «Някога ние бяхме съюзници, а сега ни третират като роби...»

Началото на въстанието

Разбира се, причините за въстанието едва ли могат да се обяснят само с принудителния набор. Юлий Цивилис имал лична причина за воденето на война – екзекуцията на брат му Клавдий Павел, а също и стремеж за възстановяване на кралската власт. В началото на август 69 г. Цивилис призовал кананефатите – едно от малките племена, живеещи на крайбрежието да въстане, с надеждата Флак да изпрати войски към тях. Кананефатите поканили и фризите, и нападнали фортовете на две римски спомагателни кохорти. Атаката била внезапна, лагерите били разрушени, а войниците и римските търговци – избити. Причината за слабата съпротива бил и фактът, че част от поделенията все пак били отзовани в Италия да помогнат на Вителий. Войниците от другите фортове се събрали в централната част на острова на батавите под ръководството на примипила Гай Аквилий Прокул. Цивилис решил да действа с хитрост, като се опитал да раздроби кохортите с уговорката, че той ще се справи с въстаниците, а те могат спокойно да се върнат в лагерите си. Тъй като центурионът не се хванал на уловката, Цивилис заповядал на фризите, кананефатите и батавите да атакуват. Нещо повече, кохортите на тунгрите – също съюзно на Рим племе, преминало на страната на въстаниците. При така стеклите се обстоятелства римските части нямали шанс и били унищожени.

Победилите батави пленили голямо количество оръжие и кораби. Отвъдрейнските племена предложили помощ на Цивилис, а той започнал да склонява и галите да преминат на негова страна с подаръци и хитрост. Римляните изоставили Долна Германия, а Флак решил да изпрати срещу бунтовниците не спомагателни части, а редовни легиони. Части от Пети Жеравен и Петнадесети Първороден легиони (Leg. V Alaudae и Leg. XV Primigeniа) – около 6500 човека, изоставили базите си в Ксантен и заедно с три спомагателни кохорти (на убиите, треверите и батавите) се отправили към острова на батавите. В решителната битка около днешния Ниймеген (Новиомаг) помощните войски на убиите и треверите се разбягали, а батавите минали на страната на своите. Легионерите обаче устояли, съхранили строя си и успели да отстъпят към Ксантен (CastraVetera).

Цивилис бил на върха на славата си. Римляните били изгонени, племената го боготворели, нещо повече, Веспасиан, с когото той лично се познавал му бил изпратил писмо с молба да въстане срещу Вителий, така че отстрани изглеждало, че той действа по плана на новия претендент. Така че вождът се надявал в случай на победа на Веспасиан, римляните ще признаят независимостта на батавите, така както Тиберий през 28 г. признал автономията на фризите и хауците.
Но главозамаян от успехите си Цивилис направил огромна грешка, която в крайна сметка довела до поражението му.

Обсадата на Ксантен

Единственото, което не трябвало да правят батавите, е да атакуват базата на римските легиони в Ксантен. Независимо на чия страна се сражавали легионерите, нито един римски император нямало да остави това деяние ненаказано.

Въпреки че знаел какви последици ще предизвика този акт, Цивилис заповядал на батавите да атакуват римляните през септември 69 г. Моментът според него бил подходящ – в това време Дунавските легиони застанали на страната на Веспасиан и напредвали към Италия. Така че помощ оттам не могла да дойде. Вождът на батавите дори се заклел да не се подстригва, докато не унищожи двата легиона.
На негова страна били осемте спомагателни батавски кохорти, кавалерията и разпуснатите от Галба императорски телохранители, а също така и опълчение от батави и племената от делтата на Рейн.
Главнокомандващият римските войски Флак бил с по-малобройни сили, затова той решил да укрепи Могонциак (Майнц) и Ксантен и да чака подкрепления, когато гражданската война в Италия свърши.

Първоначално Цивилис решил да оправдае нападението като накарал хората си да се закълнат във вярност към Веспасиан и призовал легионерите в Ксантен да сторят същото си. Отговорът на командващият гарнизона Муний Луперк бил красноречив: «Ние не приемаме съвети нито от изменници, нито от врагове. Нашият принцепс е Вителий. За него ще се бием до последен дъх. Батавският изменник не може да решава какво да правят римляните, нека по-добре се готви за наказание, каквото чака всички престъпници...».

Цивилис изпаднал в ярост и призовал варварите си към оръжие. Така започнала обсадата на Ксантен. Лагерът бил отбраняван от приблизително 5000 легионери от двата легиона. Той бил построен само преди десетина години и разполагал с всичко необходимо – храна, оръжие, амуниции за балистите.

Щурмът на батавите бил отбит, опитът им да строят обсадни машини по римски образец също бил неуспешен и тогава Цивилис решил да принуди легионерите да се предадат от глад. В това време негови отряди започнали да разграбват земите на съюзните на Рим племена в Горна Германия и Белгика.

Римската контраатака

Докато Legio V Alaudae и Legio XV Primigenia били обсадени в Ксантен, Марк Флак започнал да действа. По Рейн били разположени поделения, които да пречат на нахлуващите германци. На Legio IV Macedonica било заповядано да пази Майнц.

Били изпратени писма в Галия и Британия за доставка на подкрепления. В Bonna (дн. Бон) били съсредоточени Legio XXII Primigenia, Legio XVI Gallica и Legio I Germanica.
Но придвижването им се забавило, тъй като в този момент се получили вести, че в сражението при Кремона (Сев. Италия) веспасиановите легиони разбили армията на Вителий. След дълги колебания Флак решил да се закълне във вярност към новия император – Веспасиан. Войниците му го последвали с голяма неохота. Войската била деморализирана.

Така инициативата отново преминала в Цивилис. Той отказал да вдигне обсадата на Ксантен и тук си проличало, че е съюзник на Веспасиан само привидно. За да попречи на армията на Флак да се съедини с обсадените, той решил да атакува трите легиона при днешен Крефелд през нощта на 2 декември 69 г. С изненада осемте батавски кохорти успели да превземат укрепленията и битката била почти загубена, но тук дошла помощта от басконите – спомагателни кохорти, които нападнали батавите в тил. Пешаците били избити, а батавската кавалерия успяла да се измъкне. Това била голяма победа за римляните, макар и на висока цена. Обсадата на Ксантен също била снета, но в това време римляните получили известие, че отвъд рейнските племена на узипетите и хатите нахлули в Горна Германия и обсадили Майнц. Така Флак с трите си легиона и още 1000 човека от гарнизона в Ксантен потеглил да разгроми варварите.

Така погледнато нещата вървели в полза на Флак, но докато римляните празнували Сатурналиите, по стара традиция били изплатени награди и раздадено вино. От изпитото вино обаче ескалирала старата вражда на войската към Флак, който изменил на Вителий и приел за император Веспасиан. Раздразнените легионери измъкнали главнокомандващия от палатката му и го убили. Това имало печални последствия за целия успешен римски контраудар. За Цивилис се отворила още една благоприятна възможност да обсади Ксантен.

„Галската империя“ и падането на Ксантен

През това време в Италия 70-тата година започнала с чудесни поличби. Гражданската война най-накрая била завършена. Вителий бил екзекутиран, новият император Веспасиан оставил сина си Тит да завърши успешно Юдейската война и готвел да изпрати подкрепления в Германия, за да се разправи с батавите.

А обстановката в Германия и Галия рязко се усложнила. След убийството на Флак, командващият Legio XVI Gallica- Гай Дидий Вокула успял да свали обсадата на Майнц и оставил там Legio XXII Primigenia. По време на връщането му към Ксантен обаче помощните войски от тревери и лингони дезертирали, вероятно подтикнати от Цивилис.

Това било сигнал и племената, откъдето произхождали поделенията, да въстанат и така Горна Германия също била на ръба на отцепването. Ръководели ги романизираните аристократи Юлий Класик и Юлий Сабин. Вокула решил да върне легионите си в Новезий. Галите се разположили наблизо и започнали да скланят с подаръци легионерите да предадат своя главнокомандващ. Вокула бил убит от разбунтувалите се войници на Legio I Germanica, които се заклели във вярност на новия император на „Галската империя“ Юлий Сабин. Така за първи път в историята на Рим два римски легиона Legio I Germanica и Legio XVI Gallica изменили на държавата и се подчинили на бунтовник от варварски произход.

Обсадата на Майнц и Ксантен продължила с подкрепленията от треверите и лингоните. Легионерите там обаче отказали да се предадат. Oт своя страна секваните подкрепили римляните и разбили войската на Юлий Сабин, който избягал от полесражението и се укрил.

След като припасите в обсадения Ксантен привършили, през март 70 г. командващият V Alaudae и XV Primigenia Муний Луперк се предал. Цивилис заповядал войниците да се закълнат във вярност към галите и им позволил безпрепятствено да напуснат лагера. Но на около 5 километра от лагера те били нападнати от чакащите в засада германци и избити. Ксантен бил разграбен и изгорен. Това бил краят на двата легиона. Въодушевени от победата Цивилис и неговият съмишленик Юлий Класик се установили в Кьолн (ColoniaAgrippina), която направили своя столица.

Империята отвръща на удара

През пролетта на 70 г. Юлий Цивилис бил в зенита на славата си. Фризите, кананефетите, убиите, тунгрите, нервиите, лингоните и треверите признали неговото върховенство. От шестте легиона в Германия два (I Germanica и XVI Gallica) се предали, два (V Alaudae и XV Primigenia) били унищожени, а два (IV Macedonica и XXII Primigenia) били обсадени в Майнц.

Но Веспасиан вече бил изпратил наказателна армия. Оглавявал я Квинт Петилий Цериал – дългогодишен съратник на Веспасиан и опитен командир. Подкрепленията били съставени от Legio II Adiutrix (от Италия), Legio VIII AugustaVictrix, Legio XI Claudia, Legio XIII Gemina (от Дунавския лимес), и Legio XXI Rapax (бил се на страната на Вителий). От Британия били извикани Legio XIV Gemina, а от Испания: Legio VI Victrix и Legio I Adiutrix.

Не всички от тях взели участие в боевете. Legio VIII Augusta бил оставен да пази Аргенторат (Страсбург) и да препятства германските нахлувания през Рейн. Legio XI Claudia бил настанен във Vindonissa (съвр. Виндиш) в Горна Германия. Legio XIV Gemina, Legio VI Victrix и Legio I Adiutrix потеглили да усмиряват въстаналите гали. Така под командването на Цериал срещу батавите останали Legio II Adiutrix, XIII Gemina, и XXI Rapax. Още преди Цериал да пристигне Legio I Germanica и XVI Gallica отново преминали на страната на римляните.

През май 70 г. Цериал напреднал към Майнц и свалил обсадата. Оттам той превзел Августа Треверорум (Трир) и наказал отпадналите тревери като избил виновните за въстанието. Цериал решил да приложи любимата си тактика и в началото на юни, в една безлунна нощ нападнал легионите на Цериал. Въпреки, че били изненадани, легионите се окопитили и разбили варварите. Това било и решаващото сражение за войната. В резултат на това жителите на Кьолн избили оставените от Цивилис гарнизони и се присъeдинили към римляните. Оттук нататък Цериал започнал да възстановява Рейнския лимес и да наказва разбунтувалите се срещу Рим племена.

Цивилис с остатъка от верните му войски побягнал към Ксантен, следван от армията на Цериал, състояща се от XXI Rapax, II Adiutrix, VI Victrix, и XIV Gemina. В околностите на Ксантен в едно заблатено поле станало и последното сражение между легионерите и германските племена. Батавите знаели местността и лесно намирали проходими участъци, през които нападали по-тежковъоръжените римляни. Според Тацит битката по-скоро била морска, а не сухоземна. Въпреки труднопроходимата местност привечер римляните успели да изтласкат враговете си към техния лагер. На другия ден сражението се развило в полза на римляните, но батавите и съюзните им племена успели да се оттеглят, тъй като завалял проливен дъжд. В резултат на битките Ксантен бил изоставен, а Цивилис се оттеглил към острова на батавите. В памет на сражението, войниците от legio VI Victrix вдигнали монумент, част от който е намерен.

За да въстанови и укрепи Рейнската граница, Цериал реорганизирал отбраната. Legio XIV Gemina бил разквартируван в Майнц заедно с Legio I Adiutrix. Legio XVI Gallica и Legio IIII Macedonica били реорганизирани и преименувани в IIII FlaviaFelix и XVI FlaviaFirma. Те били изпратени съответно в Далмация и Сирия. Legio I Germanica, войниците на който убили Вокула, бил разформиран, а остатъците от него – изпратени в Панония, където влезли в състава на Legio VII Hispana, получил ново име – Gemina. Legio XXII Primigenia бил възнаграден. Унищоженият Legio XV Primigenia никога не бил възстановен. За Legio V Alaudae все още се спори, имайки предвид, че легион със същото име е участвал в дакийските кампании на император Домициан, където бил унищожен.От Испания пристигнал Leg. X Gemina, който се присъединил към войската на Цериал.
В това време Цивилис унищожил столицата на батавите Ниймеген и бентовете, строени от римляните, като така наводнил низинната местност и я направил непроходима. Цериал решил да започне строежа на флота. След няколко незначителни битки около делтата на Рейн, римската войска била безпрепятствено прехвърлена на острова и започнала да избива батавите и да унищожава селищата им. Времето обаче се развалило, реката излязла от коритото си и наводнила римските лагери, излагайки легионерите на риск.

Краят на въстанието

Най-накрая Цивилис нямал избор и решил да се предаде на милостта на победителя. След преговорите между него и Цериал на един полуразрушен мост, старият съюз между римляните и батавите бил възстановен. Те били освободени от налози, но трябвало да наберат 8 спомагателни кохорти. В новопостроения Ниймеген бил разквартируван Legio X Gemina. Съдбата на Цивилис, след като се е предал, е неизвестна. Тацит не пише нищо повече за него, но знаейки отношението на римляните към предателите, едва ли той се е наслаждавал на спокойни старини.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!