Нощни маймуни (мъжки в зоопарк и малкото му от 2009 година). Credit: Luis Behavides
Човешките бащи получават признание на Деня на бащата, който се отбелязва различно във всяка страна. Но в животинското царство също има някои много всеотдайни бащи.
Пример за това са мъжките нощни маймуни, които вършат по-голяма част от задълженията при отглеждането на малките.
Тези южноамерикански маймуни формират доживотни партньорства със своите избраници. Изследването на Eduardo Fernandez-Duque, биологичен антрополог от Пенсилванския университет, показва, че бащата носи и почиства бебето, докато майката се грижи само за кърменето.
Според Mark Pagel, еволюционен биолог от университета в Рединг, Векикобритания, „тези силни връзки между двойките – които често наричаме моногамни връзки – обикновено се развиват там, където екологичните условия определят нуждата двамата родители да осигуряват достатъчно храна и защита за оцеляването на потомството“.
„Затова „най-добрите бащи“ възникват от екологична необходимост!“
Освен добри бащи, морските кончета помагат и на БГ Наука. Щракнете върху снимката, за да разберете как. 🙂
Морските кончета са род риби от семейство морски игли (род Hippocampus), като при тях мъжките забременяват. Тялото им е с дължина от 4 до 20 cm, напомня на шахматната фигура кон. Обхваща около 30 вида.
Когато настъпи размножителният период – от май до август, морските кончета се събират по двойки. Мъжките и женските изпълняват хармоничен брачен танц, с дълбоки поклони, последвани от бавен валсов кръг. Женската на морското конче снася яйцата в джоб, който се намира върху тялото на мъжкия.
След като женското морско конче постави яйцата си в специализирана торбичка, мъжкият носи до 2 000 бебета по време на бременността, траеща между 10 и 25 дни. Когато се излюпят, мъжкото конче ги ражда от джоба.
„Те са очарователни – мъжките малко или много са се превърнали в женски“, казва Pagel. „Те са отдадени бащи.“
Птица Namaqua Sandgrouse. Credit: Peter Johnson, Cobris
На снимката мъжкият Namaqua sandgrouse, птица от семейство пустинаркови, мъти наскоро излюпилите се пиленца в пустинята Калахари в Южна Африка.
Тези мъжки имат уникален метод да поддържат бебетата си хидратирани, описан в книгата Ecophysiology of Desert Birds.
Мъжкият открива локва и потапя перата на корема си, които са адаптирани да задържат повече вода, отколкото другите му пера. Натоварен с до 40 милилитра течност, таткото се завръща в гнездото и призовава малките си, разпръсквайки мократа перушина. Пиленцата след това „пият“ вода от корема му, понякога в продължение на 10 минути.
Голям воден бръмбар. Credit: Gerald and Buff Corsi, Visuals Unlimited
Нека поговорим за тежка работа – мъжкият голям воден бръмбар на снимката, заснет в Калифорния, буквално мъкне след себе си своето люпило от около 150 яйца, докато малките се излюпят.
След ухажването, включващо боричкане и сграбчване, тези свирепи насекоми се чифтосват и женските закрепват оплодените си яйца на гърбовете на мъжките с естествено лепило.
През следващите три седмици мъжкият се превръща в „много действен баща“, казва през 2009 година Scott Forbes, биолог от Университета в Уинипег и автор на A Natural History of Families. Таткото воден бръмбар яростно защитава яйцата и периодично ги разкрива на въздух, за да не мухлясат.
Черноврати лебеди. Credit: Julie Larsen Maher, WCS
Мъжкият черноврат лебед носи малкото лебедче на гърба си, докато останалото потомство го следва.
Лебедчетата стоят близо до родителите си за почти цяла година и се возят на гърбовете им за топлина и защита по време на първите седмици живот, според Wildlife Conservation Society.
Двамата моногамни родители участват в носенето на бебетата – поведение, наблюдавано особено при черновратите и немите лебеди.
Мармозетки. Credit: Holger Hollemann, European Pressphoto Agency
Бебетата мармозетки на снимката изглеждат сякаш позират до родителите си в германски зоопарк през 2010 година. Мъжките мармозетки в Южна Америка не само носят, хранят и почистват бебетата-близнаци, но също се държат като „акушерки“ по време на раждането, почиствайки и облизвайки новородените.
Вероятно е бащите мармозетки да вземат такова участие в отглеждането на малките заради високата цена, която плаща майката при раждането: към края на бременността бебетата предстaвляват 25% от телесната тежест на майката – което се равнява на това 55-килограмова жена да роди 14-килограмово бебе.
Въпреки че този негатив засяга само женската, мъжкият обикновено се включва в примери като този, когато „децата са скъпи“, казва Forbes от университета в Уинипег.
Обикновено нанду. Credit: Andres Morya, Visuals Unlimited/Getty Images
При повечето птици женските трябва да отглеждат малките. Но нещата не стоят така за обикновеното нанду от Южна Америка (на снимката са възрастно и малкото му в Аржентина).
Женските се чифтосват с повече от един мъжки по време на размножителния сезон и много от женски снасят яйцата си в едно гнездо, направено от мъжки. След това мъжкият мъти до 50 яйца в продължение на шест седмици и се грижи за новоизлюпените малки. Бащите агресивно защитават малките, нападайки всяко животно – дори и женско нанду – което се приближи.
Тъй като женските влагат много енергия и ресурси за произвеждането на огромни яйца, е логично мъжките да поемат отговорност да отглеждане на потомството, казва Forbes през 2009 година.
Лаещи жаби. Credit: Rolf Nussbaumer, Alamy
Лаещата жаба – кръстена така заради гърлестия си подобен на кучешки крясък – седи върху естествен извор в окръг Ювалди, Тексас.
Мъжката жаба е покровителствен баща, който стои около потомството си в продължение на няколко седмици и навлажнява яйцата с урината си, ако се изсушат.
Forbes също отбелязва, че при другите видове жаби мъжките носят ларвите на гърбовете си или поглъщат почти излюпилите се попови лъжички, за да ги предпазят в специални торбички в устите си, където малките могат да се развиват безопасно.
Хлебарки. Credit: Bates Littlehales, National Geographic
Хлебарките може да имат много лоша слава, но не можете да кажете, че са безделници като бащи.
При един вид, който се храни с дървесина, родителите използват материала, за да построят гнезда и да намират храна за техните ларви. Такава родителска грижа е „доста необичайна“ при насекомите, казва Forbes през 2009 година.
Бащите хлебарки дори се хранят с птича тор, за да се снабдят с азот – задължителна част от диетата им, и носят хранителните вещества на малките си (на снимката – бебета германски хлебарки излизат от яйце).
Хлебарките, хранещи се с дървесина, са също спретнати родители. Те почистват развъдника от мъртви хлебарки и гъбички, за да предпазят семейството си от инфекции.
Императорски пингвини. Credit: Thorsten Milse, Picture Press/Getty Images
Бащите императорски пингвини издържат на много ниски температури и се отказват от храна, за да мътят яйцата си.
След като женската снесе едно яйце, нейният партньор го поставя на краката си и го покрива с увиснала кожа, наричана коремна торбичка. Когато яйцето се излюпи, пиленцето се топли под тази кожа, както се вижда на снимката.
„На тази торбичка може да се гледа почти като на мъжка утроба, въпреки че това са птици“, казва Pagel от Редингския университет. „В това отношение много приличат на морските кончета: те играят роля, която ние, правилно или не, асоциираме с женските индивиди.“
В продължение на четири месеца мъжките се струпват заедно и не се движат много, докато женските се запасяват с храна в океана. Накрая женските се завръщат, за да помогнат с изхранването на новоизлюпените пиленца.
Pagel и Forbes казват, че животните родители ни дават прозрение за това как действат човешките семейства: „Можем да видим себе си в другите животни“, казва Pagel.
Превод: Никол Николова
Източник: National Geographic
