Бързо посещение от Космоса: засечен е първият обект от друга слънчева система

Само вижте – гост от чужда слънчева система. Точно така, оказва се, че току-що сме извършили първото наблюдение над междузвезден обект в околността на нашата планета.

Гостът се появил в нашата Слънчева система в началото на септември, направил малък завой покрай Слънцето и сега се е отправил навън към съзвездието Пегас.

Космически експрес

Това, което знаем за мистичния посетител, който е получил каталожен номер A/2017 U1, е, че в най-високата си точка е 400 м. в диаметър и че се движи с умопомрачителната скорост от 25 км/сек. Това отговаря приблизително на 92 000 км/ч!

Телескопът Pan-STARRS 1 в Хавай е първият, който е засякъл обекта по-рано през октомври. Отначало учените са решили, че това е комета от студените покрайнини на Слънчевата система, т. нар. Облак на Оорт. Такива комети не са рядкост. В такъв случай често става въпрос за комети, които правят своята обиколка около Слънцето за хиляди, а дори стотици хиляди години.

A/2017 U1 обаче е класифициран по-скоро като астероид. Обектът вероятно не е комета, защото няма т.нар. „опашка“, типична за кометите. Той не отделя никакви газове, какъвто е случаят при кометите, когато се приближат до Слънцето, чиято топлина кара леда, който съдържат, да започва да се топи.

Малката светла точка е A/2017 U1. Светлите линии са звезди (камерата е раздвижена, затова изображението е размазано).

Също така обектът изобщо няма време, за което да обиколи Слънцето. Той не е дошъл, за да остане. Той се движи твърде бързо, за да успее Слънцето да го прихване със своята гравитация. Той се движи по курс, който представлява хипербола. Следвайки него, обектът ще излезе отново в открития космос и няма да се върне.

С други думи този космически обект е на кратко посещение при нас. Но откъде идва?

Отговорът е, че никой не знае. A/2017 U1 се е скитал из междузвездния простор милиони, дори милиарди години наред, преди да направи своето посещение при нас. Точно фактът, че е не комета, а астероид, който следва хиперболична траектория, говори за това, че обектът произхожда от вътрешните части на някоя друга слънчева система. Вероятно A/2017 U1 се зародил в студените покрайнини на слънчевата система, от която идва. Ледът, който съдържа, е бил разтопен от някое слънце. Кое слънце точно, никой не знае. Но във всеки случай, ние имаме общо с този първи засечен междузвезден посетител.

„Очакваме този ден от десетилетия“ – казва в изявление пред медиите Пол Чодас (Paul Chodas), ръководител на Центъра за изучаване на близки до Земята обекти към НАСА. „Отдавна има предположения, че такива обекти съществуват – астероиди или комети, които се „скитат“ между звездите и понякога навестяват нашата Слънчева система. Но това е първият път, в който такъв посетител бива наблюдаван“ – добавя Чодас.

Обсерваторията в Хавай, където е направено първото наблюдение на A/2017 U1.

Обекти, които следват хиперболична траектория сами по себе си не са нищо ново. […] Когато обект като комета или астероид мине близо до планета, инерцията запраща обекта нататък с още по-голяма скорост от тази, която е имал. Това е трик, който например НАСА използва често, за да даде на своите космически сонди по-голямо ускорение. Ако ускорението е достатъчно голямо, обектът може напълно да бъде изхвърлен от Слънчевата система. Може би точно това се е случило с нашия мистериозен посетител A/2017 U1, който е излязъл от слънчевата система, в която се е зародил.

Парче, останало от образуването на планета?

Друга възможност е астероидът да е бил изхвърлен от млада слънчева система в следствие на планетообразуване. В такива случаи често се настъпват бурни събития и различни парчета се разпръсват в различни посоки.

От друга страна знаем, че не съществува опасност A/2017 U1 да се срещне със Земята. Най-малкото разстояние, на което обектът се е намирал от нас, е 60 пъти разстоянието от луната до Земята. Трябва да се чувстваме късметлии – сблъсък с астероид с диаметър 400 м., движещ се с 92 000 км/ч би предизвикал меко казано апокалиптични разрушения.

Сега учените ще използват възможността да изследват този посетител толкова обстойно, колкото могат, преди окончателно да изчезне в междузвездната тъма. От какво е направен, какъв е химичният му състав? Учените се надяват да успеят да определят по-точно междузвездния произход на астероида и също да научат повече за това как планети идват в съседство със Земята.

Но това, което естествено също предизвиква интереса на учените е колко още подобни космически пътешественици има там някъде и как да намерим още от тях. Защото дори A/2017 U1 да е първият междузвезден камък, който сме наблюдавали, вероятно е верен цитатът, популярен в американските филми: „There’s more where that came from“.*

*“Има още такива там, откъдето идва.“

Превод от шведски: Михаела Цонева