Автори: Ния Каменова и Кремена Каменова
Кои са бардовете и филидите? Древни поети, възхваляващи природните сили, или нещо повече? Колко знаем за тях? Какви писмени свидетелства са останали? И защо те са били толкова почитани като каста сред древните келти?
Те са изключително популярни и до ден днешен. Тяхното присъствие е белязано в художествени произведения, в картини. Запазил се е романтичния дух, който те предизвикват и може да се забележи тяхното влияние в по-късните британски автори.
Бардовете са сред най-почитаните от друидското съсловие, макар да са “най-низшата каста“ сред тях. Често обитавали долмени, кромлехи и мегалити, подобни на Стоунхендж. Древните келти разчитали на друидите да запазват, доразвиват и предават езотеричното знание, задача, поверена на бардовете. Всеки бард преминавал през курс на обучение, който продължавал около седем години, но понякога били нужни двадесет години. Курсът се състоял от традиции, предавани от уста на уста, а от учениците се изисквало да запомнят дословно стотици митове, като по този начин запазвали културното наследство на народа си (Шалкрас 1999. Филип Шалкрас. In: “Завръщането на друидите”, 1999, 87).
Ossian – известен друид. Картина на Nikolai Abraham Abilgaard (https://www.mutualart.com/Artwork/Ossian/6FD1C55C7AD42A9E)
Sketch by John Windele, c. 1860. (Borlase, William Copeland. The Dolmens of Ireland Vol. 1. London: Chapman & Hall, Ld., 1897. 16.)
Друга каста са оватите, известни като вергобрети, бреони и фили, играещи роля на свещенослужители.
Най-ранните поетически произведения, чиято хронология е трудно да се установи, се явяват четири стихотворения, приписани на легендарния филид Амергин Глунгел. Става въпрос за стиха „Fir torachta tunnide”. Ирландската поезия съдържа най-вече метрически особености. „Мъж се появи, за да управлява“. Други популярни стихове са: „Lascach muir”. И „Am gaeth Im muir”, което можем да преведем като „Химн на Амергин“ (Семенов 2004. Б. В. Семенов. Сколи о поетике древнего кельтского стиха. – Веснник Московского университета, сер. 9, 2004).
Историята на средновековното ирландско стихосложение се дели, според руския изследовател Семеньов на два периода: 1. VI – VII в. 2. Началото на VIII-краят на IX в. През първият творят филидите, един специален вид бардове, които употребяват алитерационни стихове, а в началото на VIII век, чак до края на X са разпространени силабическите стихове. Очевидно е, че латинският стил е повлиял силно на ирландската и шотландска поезия, но като изключим този факт, не става ясно откъде идва силабическия стил. Силабическият стил разчита на ударенията, на алитерациония стил (Семенов 2004. Б. В. Семенов. Сколи о поетике древнего кельтского стиха. – Веснник Московского университета, сер. 9, 2004).
При лириката сякаш липсва инотация – акцентирането върху същественото. Срещат се и бели рими в музиката на бардовете. Белите стихове представляват поезия без рими. А целта за това, е да се постигне повече музикалност. При алитерационния стил има повтаряне на едни и същи букви в изречението. Силабическото стихосложение е показател за ритъма в броя на сричките на отделните стихове, който е съразмерно или напълно еднакъв. Проявява се в езици, които имат постоянно ударение. Характеризира се и с паузура – пауза в средата на стиха, постоянно повтаряща се след определена сричка. Това се наблюдава и в съвременните песни в Шотландия и Ирландия.
Бардът, преминал курса си на обучение, дарява на хората стихове, носещи послания от някоя скала, свещено дърво, надгробна могила, висок хребет или друга характерна черта на околността, независимо дали е творение на природата или на човешката ръка (Шалкрас 1999. Филип Шалкрас. In: “Завръщането на друидите”, 1999, 87). В древността Бардовете са били пазители на традицията, на паметта на племето – те са били пазители на светинята на Словото. Въпреки че те вероятно са представлявали първото ниво на обучение за чирак друид, не бива да правим грешката да мислим, че бардът е някак си в низша или по-ниска позиция. Бардове са имали много нива на постижения, но най-квалифицираните бардове са били високо ценени и участвали в много от функциите както на Ovate, така и на Druid (Order of Bards Ovates and Druids Homa page – официален сайт представен в Word wide web pages).
Обучението на един бард е интензивно и продължава много години. Има различия в обучението между Шотландия, Ирландия и Уелс. В Ирландия е записано, че обучението е продължавало дванадесет години, като учениците са преминали следната строга учебна програма: през първата година ученикът напредва от принципен начинаещ [Ollaire] до придружител на поета [Tamhan] до чирак-сатирик [Drisac]. През това време те трябва да научат основите на бардическите изкуства: граматика, двадесет разказа и дървото-азбука Огам. През следващите четири години те научават още десет истории всяка година, сто комбинации от огам, дузина уроци по философия и неопределен брой стихотворения. Те също така изучават диптонгалните комбинации, Закона за привилегиите и използването на граматиката (Order of Bards Ovates and Druids Homa page – официален сайт представен в Word wide web pages. – В: Завръщането на друидите, 2011, 500).
До шестата си година ученикът, ако остава в курса, се нарича Стълб [Кли] и изучава още четиридесет и осем стихотворения и още двадесет разказа. През следващите три години те се наричат Благороден поток [Анрут], защото „поток от приятни похвали излиза от него и поток от богатство към него“. През това време те научават още 95 приказки, с което репертоарът им достигна 175 истории. Те изучават прозодия, глоси, пророчески инвокации, стилове на поетична композиция, специфични поетични форми и истории с имена на места в Ирландия. А също така и в Шотландя и Уелс (Order of Bards Ovates and Druids Homa page – официален сайт представен в Word wide web pages. – В: Завръщането на друидите, 2011, 500).
Последните три години от тяхното обучение им дават право да станат Ollamh, или специалист по поезия. През десетата си година ученикът изучава допълнително поетични форми и композиция, през единадесетата година 100 стихотворения, а през дванадесетата година 120 речи и четирите изкуства на поезията. Сега той или тя става господарят или господарката на общо 350 истории (Order of Bards Ovates and Druids Homa page – официален сайт представен в Word wide web pages. – В: Завръщането на друидите, 2011, 500).
През следващите четири години те научават още десет истории всяка година, сто комбинации от огам, дузина уроци по философия и неопределен брой стихотворения. Те също така изучават диптонгалните комбинации, Закона за привилегиите и използването на граматиката (Order of Bards Ovates and Druids Homa page – официален сайт представен в Word wide web pages. – В: Завръщането на друидите, 2011, 500).
Как съвременните бардове установяват връзка с духа на земята, намират магически обиталища, общуват с Земята?
Археологическите находки разкриват името на духа, обитавал определено място. Древните хора свързвали духа с неговия дом. Черидуен се свързва с езерото Бала, Уелс и могилата Томен. Богинята Мидхабх е свързана с Тара, светилището на ирландските крале (Шалкрас 1999. Филип Шалкрас. In: “Завръщането на друидите”, 1999, 100).
Tara, ancient seat of the High Kings of Ireland (https://www.irelands-hidden-gems.com/tara.html)
Влиянието на келтската поезия върху средновековната може да се проследи чрез т. нар. Древновалейската поезия. Историята й се дели на три вида: периода на Cynfeirdd /ранните поети/, вторият период се нарича Gogynfeirdd, а третият е достигнал до нас под името Cywyddwyr. Именно тогава валическото стихосложение ни се представя под формата на строга силабика. Поемата „Битката при Дърветата“ е чудесен образец за използване на два ударника (Семенов 2004. Б. В. Семенов. Сколи о поетике древнего кельтского стиха. – Веснник Московского университета, сер. 9, 2004, 70).
В Средновековна Ирландия бил разпространен специфичен фолклор, известен под името „Диндшенчас“. Превежда се като „древните знания от планините“. Свързва се със свещенния хълм на ирландците, известен като Тара (Шалкрас 1999. Филип Шалкрас. In: “Завръщането на друидите”, 1999, 89).
В книгата на Лейнстер попадаме на един текст, който е озаглавен като „Книга за превземането на Ирландия“. Един от героите, наречен Амергин, изпял следната поема, останала известна днес като „Песента на Амергрин“. Амергин пее:
„ Аз съм вятърът, задъхан над водите,
аз съм вълна в океана,
аз съм шепотът на прибоя,
аз съм волът неуморен,
аз съм ястреб на скалата,
аз съм слънчевият лъч,
аз съм крехката тревица,
аз съм дързък див глиган..“ и т. н.
(Шалкрас 1999. Филип Шалкрас. In: “Завръщането на друидите”, 1999, 90)
В тези стихове си проличава епифората – повторението на думи или изрази в края на два или повече стихове. Забелязва се и паузурата, за която говорихме по-рано.
Според мен тук може да се направи паралел с една известна, съвременна песен, наречена “I m the voice”, изпята от известната група „Celtic Woman”:
“I m am the voice – паузура – in the wind and the pouring rain,
I m the vocie – паузура – of your hunger and pain.
I m the voice – паузура – that always is calling you,
I m the voice, I wil remain…”.
Забелязва се архаизъм, за да се създаде впечатление за достоверност.
Могат да се усетят и архаизми: „Призовавам земята на Ирландия…“. Това говори за древният култ на друидите и уика, дори ако щете на хората от праисторическите времена.
Древният друид се отъждествява със всички тези неща, с природата, със магическите същества, за него е свещена земята, върху която стъпва, а как би могъл той да стъпва върху нея, без подкрепата на обитаващите я духове? (Шалкрас 1999. Филип Шалкрас. In: “Завръщането на друидите”, 1999, 92).
На уелски език съществува понятието „ауен“, дума за „поетично вдъхновение“. В уелската поетична форма се говори за божественото вдъхновение, което притежават поетите и бардовете.
Арфата е била основният инструмент, на който са свирили ирландските и шотландските бардове, като тук става въпрос именно за келтската арфа.
Келтска арфа от библиотеката в Trinity College Dublin
В древността бардовете са били пазители на традицията, на паметта на племето – те са били пазители на светинята на Словото. Въпреки, че те вероятно са представлявали първото ниво на обучение за чирак друид, не бива да правим грешката да мислим, че бардът е някак си в низша или по-ниска позиция. Има много нива на постижения, но най-квалифицираните бардове ся високо ценени и участват в много от функциите както на Ovate, така и на Druid (Order of Bards Ovates and Druids Homa page – официален сайт представен в Word wide web pages).
В Уелс оцеляват само традициите на бардовете. В Ирландия на бардовете, филидите, оватите и друидите. Филидите приемат бардовете като носители на народната мъдрост.
Като Анрут, Благороден поток, те носят сребърен клон, а преди това – през цялото си обучение – бронзов клон. Към тези клони са прикрепени звънчета, така че когато поетът влиза в помещението, за да рецитира стихотворение или да разкаже приказка, бардът е придружен от звука на камбаните – предупреждавайки публиката да млъкне и призовавайки на помощ вътрешния царства, за да вдъхнат душата на тяхното стихотворение или история (Order of Bards Ovates and Druids Homa page – официален сайт представен в Word wide web pages).
Съвременните бардове продължават тази традиция. Археологията предлага фактологични доказателства за местоположението и първоначалната функция на свещените местности, а с тях са свързани местни легенди, които предлагат една отлична реминисценция на извършваните някога ритуали (Шалкрас 1999. Филип Шалкрас. In: “Завръщането на друидите”, 1999, 89).
Един староисландски стих звучи горе – долу така: „Знам един дворец, по- красив от злато, по-сияен от слънце, в Гимлее той свети“. При викингите всичко е свързано с отъждествяване. „Морски блясък“ е равно на „злато“, „Дърво на воин“ – „мъж“. “Топола на сокола” е „жена“. „Морска жар“ е жена. „Елха със злато“ – също жена, „Бурята на Один“ е битката, мечът на война – „Огънят на Одиновата буря”, а „войнът е „Борът на пламъка на Одиновия вихър“. Епическата поезия, това е скалдовата поезия, позната още като Стара Еда. В Стара еда са описани подвизите на богове и герои. Съществуват и поеми за богове, великани, чудовища. Поемите на еда са разпространени в Исландия, Гренландия, Дания, Швеция и дори Англия. Скандинавец е творец на най-старата английска поема – „Беолуф”. Първият скалд е норвежецът Браги Стари, творил през IX. По-дългите скалдови хоеми се наричат “драпа”, “кведе“ или „фокур“ и са посветени на крале и ярлове /благородници/. По-кратките са „вийса“ – осемстишия.
Може да се направи сравнение между келтските бардове и исландските скалдове – поезия на келти и на викинги, двата основни компонента на Северна Европа. И едните и другите изпълняват ролята на певци и поети, възхваляващи подвизите на войни и владетели, осмиващи недостатъците на хора от различни съсловия. Но ако при скалдовете се забелязва по-скоро възхищение от атрибутите на различни хора и възхищение от природата, при бардовете имаме чисто преклонение пред природата, към всяка нейна част, към отделните късове земя от морето и земята. Да го кажем така: викингите и скалдовете са „агресивни“, докато келтите и бардовете са по -“кротки“, чисти и свързани с майката-земя. Поезията на бардовете е по-сложна, а на скалдовете като че ли по-опростена и грубовата, но и едните, и другите творят според времето, езиковите си особености и обществото, в което живеят.
При скалдовете се наблюдава субжекция – повтарянето на въпроси, на които се отговаря, подобно на месопотамския “Епос за Гилгамеш“.
Скалд – реконструкция
В заключение можем да кажем, че ролята на бардовете в древния свят е била изключително голяма. Бардовете са били не просто неизменна част от древното келтско общество, те са играели голяма роля и са се ползвали с уважение, с каквото по-късно разполагали единствено свещениците. Всичко това говори за свободолюбивия дух и покровителстването на изкуството сред един от най-военнолюбивите народи в древността, а именно – келтите.
Литeратура:
- Семенов 2004. Б. В. Семенов. Сколи о поетике древнего кельтского стиха. – Веснник Московского университета, сер. 9, 2004
- Шалкрас 1999. Филип Шалкрас. In: “Завръщането на друидите”, 1999.
- Order of Bards Ovates and Druids Homa page – официален сайт представен в Word wide web pages. – В: Завръщането на друидите, 2011, 500.
- https://www.mutualart.com/Artwork/Ossian/6FD1C55C7AD42A9E – снимков материал
- https://voicesfromthedawn.com/rostellan/ – скица на долмен
- (https://www.irelands-hidden-gems.com/tara.html) – снимков материал
