Предишни публикации от поредицата „Блог постове за отчета на БАН за 2017“ вижте тук: https://nauka.bg/tag/ban2017/
Като четем третата част (на отчета) става ясно, че „през юни 2017 г. с решение на Народното събрание беше приета актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 „По-добра наука за по-добра България““. Силно се надявам тази стратегия да се изпълни и в момента да се следва. Споменава се, че ще се привличат млади таланти и засилване на ролята на науката в обществото. Интересно ми е дали вие, нашите читатели, сте видели такова засилване през 2018 г. Лично аз – ДА, но не съм сигурен дали това е, защото в ежедневието си се интересувам от това или защото нещата наистина се променят към по-добро.
РЕКЛАМА:
„Стратегическият документ поставя като основна цел превръщането на науката в основен фактор за развитието на икономика, основаваща се на знанието и иновациите.“ – това не е невъзможно да се случи до 2030 г. и се надявам сегашните и бъдещите учени, както и политиците наистина да работят за това. Случи ли се науката да е основен фактор за развитието на икономиката ни, то само хубави неща ги очакват бъдещите наследници на България. 🙂
Български учени от Академията имат доста добро ниво на научни публикации и доста от тях са много високо в научната световна периодика. Това е важно, защото показва, че тук се случват сериозни изследвания от сериозни учени. Според доклада „34% са публикувани в списания от най-високата (Q1) категория“. Също така „за 2017 г. 13 публикации от институти на БАН попадат в категорията най-много цитирани статии в първия 1% според световната база данни Web of Science, а 23 оглавяват ранглистата в съответната научна област.“
„Съгласно Web of Science за 2017 г. h-индексът на Българската академия на науките е 180, а за цялата страна – 225.“ – това трябва да означава, че имаме някакво прилично ниво на научна работа.
Интересна е и графиката, която показва публикуваните научни статии през 2017 г.
по данни на Web of Science в България по институции:
http://cl.bas.bg/informacionni-uslugi/on-line-resursi/on-line-resursi-s-postoyanen-dostp/nacionalen-abonament
Пак ще подчертая, че световният индикатор за добра научна работа е публикуване в добри научни списания.
Много от научните продукти имат патенти и полезни модели, които могат да бъдат приложени от бизнеса или дори от нови стартъпи. Според мен на тази информация трябва да се дава много по-голяма публичност, за да може всички заинтересовани, а и дори всички ние да го знаем и да се гордеем. Има студенти, които искат да стартират свой стартъп и защо да не е с полезен модел или патент създадаен тук, в България.
БАН печели и много проекти по Фонд научни изследвания към МОН – „През 2017 г. успеваемостта на звената на Академията в сесията на ФНИ е 57,5%.“ В следващите публикации, свързани с отчета на БАН за 2017 г., ще разкажа точно за работата на всеки един институт, където се споменават и проектите, по-които се работи. Ще видим точно какво прави всеки един институт и защо това е важно за нас, за държавата и за науката.
За съжаление успеваемостта на проекти по Хоризонт 2020 е доста по-различна, въпреки че имаме успехи и там. Вижте повече тук: https://nauka.bg/koi-v-bg-pecheli-evro-nauchni-proekti/
*****
Мисля, че е важно да кажа, че тази поредица не е платена, поръчана или инициирана от никого, а е част от безвъзмездната дейност на БГ Наука да популяризира учените и тяхната работа в България. Всичко написано е мнение на Петър Теодосиев, създател и собственик на сайта и списанието “Българска наука”.
