БАН – водещ научен център, според отчета на БАН за 2017

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Предишни публикации от поредицата „Блог постове за отчета на БАН за 2017“ вижте тук: https://nauka.bg/tag/ban2017/

 

Като четем третата част (на отчета) става ясно, че „през юни 2017 г. с решение на Народното събрание беше приета актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 „По-добра наука за по-добра България““. Силно се надявам тази стратегия да се изпълни и в момента да се следва. Споменава се, че ще се привличат млади таланти и засилване на ролята на науката в обществото. Интересно ми е дали вие, нашите читатели, сте видели такова засилване през 2018 г. Лично аз – ДА, но не съм сигурен дали това е, защото в ежедневието си се интересувам от това или защото нещата наистина се променят към по-добро.

 


РЕКЛАМА:

***

„Стратегическият документ поставя като основна цел превръщането на науката в основен фактор за развитието на икономика, основаваща се на знанието и иновациите.“ – това не е невъзможно да се случи до 2030 г. и се надявам сегашните и бъдещите учени, както и политиците наистина да работят за това. Случи ли се науката да е основен фактор за развитието на икономиката ни, то само хубави неща ги очакват бъдещите наследници на България. 🙂

Български учени от Академията имат доста добро ниво на научни публикации и доста от тях са много високо в научната световна периодика. Това е важно, защото показва, че тук се случват сериозни изследвания от сериозни учени. Според доклада „34% са публикувани в списания от най-високата (Q1) категория“. Също така „за 2017 г. 13 публикации от институти на БАН попадат в категорията най-много цитирани статии в първия 1% според световната база данни Web of Science, а 23 оглавяват ранглистата в съответната научна област.“

„Съгласно Web of Science за 2017 г. h-индексът на Българската академия на науките е 180, а за цялата страна – 225.“ – това трябва да означава, че имаме някакво прилично ниво на научна работа.

 

Интересна е и графиката, която показва публикуваните научни статии през 2017 г.

по данни на Web of Science в България по институции:

 

http://cl.bas.bg/informacionni-uslugi/on-line-resursi/on-line-resursi-s-postoyanen-dostp/nacionalen-abonament

 

Пак ще подчертая, че световният индикатор за добра научна работа е публикуване в добри научни списания.

Много от научните продукти имат патенти и полезни модели, които могат да бъдат приложени от бизнеса или дори от нови стартъпи. Според мен на тази информация трябва да се дава много по-голяма публичност, за да може всички заинтересовани, а и дори всички ние да го знаем и да се гордеем. Има студенти, които искат да стартират свой стартъп и защо да не е с полезен модел или патент създадаен тук, в България.

 

БАН печели и много проекти по Фонд научни изследвания към МОН – „През 2017 г. успеваемостта на звената на Академията в сесията на ФНИ е 57,5%.“ В следващите публикации, свързани с отчета на БАН за 2017 г., ще разкажа точно за работата на всеки един институт, където се споменават и проектите, по-които се работи. Ще видим точно какво прави всеки един институт и защо това е важно за нас, за държавата и за науката.

 

За съжаление успеваемостта на проекти по Хоризонт 2020 е доста по-различна, въпреки че имаме успехи и там. Вижте повече тук: https://nauka.bg/koi-v-bg-pecheli-evro-nauchni-proekti/

 

*****

Мисля, че е важно да кажа, че тази поредица не е платена, поръчана или инициирана от никого, а е част от безвъзмездната дейност на БГ Наука да популяризира учените и тяхната работа в България. Всичко написано е мнение на Петър Теодосиев, създател и собственик на сайта и списанието “Българска наука”.