БАН стартира лаборатория по невротехнологии

БАН стартира лаборатория по невротехнологии

Доц. Димитър Проданов от ИИКТ-БАН и Neuroelectronics Research Flanders, Interuniversity Microelectronics Center, Белгия и д-р Цветелина Йоргова от Институт по механика – БАН споделят подробности за дейността на новата лаборатория.

Започна изграждането на Лабораторията по невротехнологии в БАН, по европейския проект “Виско-еластични взаимодействия на мозъчната тъкан с импланти”. Идеята на този проект е да се изследват биомеханичните взаимодействия на нервната и мозъчна тъкан чрез имплант. Другият му фокус е моделирането на дифузионните феномени в резултат на това взаимодействие. След това предстои да се направи модел на невронална мрежа, която да се влияе от импулсите, засичани от импланта. Също така ще се тестват някои от популярните алгоритми за разделяне на сигнали и това дали те се влияят от биофизичните феномени. 

Проектът е по европейската програма Хоризонт, на стойност над 2 милиона евро, финансиран е за период от 5 години и вече е избрана и обособена лабораторната площ и съответните помещения за персонала. Предвидени са общо 6 научни позиции, с конкурентно заплащане на европейско ниво и всички необходими условия. Търсят се постдокторанти, както и студенти с интерес към PhD.

Сред задачите по този проект е в лабораторията да се изследват и оптимизират геометрии на вече известни устройства, с надежда това да породи интерес и у бизнеса. Една от големите фирми в областта е например Metronic, която се занимава с разработване на електроди за дълбокомозъчна стимулация. Тази, а и други компании от Interuniversity Microelectronics Center в Белгия, биха могли да се насочат към съфинансиране и комерсиализиране на този тип изследвания.

Като практическо приложение от тази научна дейност, някои от резултатите могат да бъдат използвани за разработката на катетри или за инфузия в най-разнообразни тъкани, не само в мозъка. В рамките на дифузионните изследвания, резултатите могат да бъдат използвани също така и за лекарствени форми с дълготрайно освобождаване. Докато в рамките на биомеханичните изследвания ще се разработват математически методи, които ще имат широко приложение в моделирането на виско-еластични структури и взаимодействия. Възможно е това да даде приноси и към изграждането на установки, ако бъдат привлечени достатъчно квалифицирани постдокторанти с профил в областта на оптиката.

Трудностите идват най-вече от това, че макар и в България да има високотехнологичен бизнес, той рядко се обръща към науката. В смисъл, че много рядко представители на бизнеса посещават институти или лаборатории за да видят какво се случва там, дали няма да намерят резултати, които биха им били полезни или пък начини за колаборации с учените. Причините се крият в това, че хората от науката и тези от бизнеса не говорят на един и същи език и съществува неразбиране между тях. При това резултатите, които се постигат от науката, изискват много време и съответно по-дългосрочни инвестиции, докато бизнесът обикновено не желае да чака дълго и иска бързи резултати. 

Пречки създава също обстоятелството, че няма добра политика за защита на интелектуалната собственост, както и че няма ресурс, с който даден институт да поддържа патенти. Отделно и комуникацията и координацията между самите учени често не е достатъчно добра. 

Решаването на тези проблеми се крие в по-интензивната комуникация на науката между учените, бизнеса и обществото. С обучаването на повече кадри, които имат и икономически и технически профил, може да се окаже съдействие и подпомагане на учените и най-вече на изобретателите да популяризират работата и продуктите си сред бизнеса, а и широката общественост. Което от своя страна да доведе до практическа реализация на техните изобретения и по-голямо финансиране на работата им.

За повече подробности по темата, гледайте интервюто на БГНаука с доц. Проданов и д-р Йоргова – ✅БАН стартира лаборатория по невротехнологии

Текст: Радослав Тодоров