Направи дарение на училище!

Част І – Операция „Ауфмарш 25“

Автор: Радослав Тодоров (Българска наука)

Статията е от брой 139 на „Българска наука“ – виж броя >>

Колона от германски планински войски (Gebirgsjäger) с мулета, вероятно все още някъде в Западна България, по време на настъплението си към Ниш.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Напрегнатата атмосфера на Междувоенния период

През първите десетилетия от съществуването си младата Българска държава преминава през поредица от въоръжени конфликти, донесли както много триумфи така и много разочарования. Но въпреки огромните усилия, националният идеал за обединение на всички българи в една държава, остава неизпълнен. 

Далеч не всеки обаче се примирява с новия световен ред, начертан според Версайската система от договори, част от която е и Ньойският. В някои от загубилите и твърде ощетени държави, като Германия и България, постепенно започват да назряват настроения на реваншизъм и краен национализъм. И въпреки, че им е забранено да се въоръжават и да поддържат големи армии, в крайна сметка те намират, първоначално скрити, а впоследствие и съвсем явни начини, как да направят това. 

Подобно нещо се случва и с тези съюзници на Антантата, като Италия и Япония, които са били подмамени с щедри обещания да влязат в Първата световна война на нейна страна, но накрая са им били оставени само трохите от цялата плячка. 

По този начин още във Версай се създават предпоставките за появата на Оста или Тройния пакт (Рим – Берлин – Токио) и неговата агресивна експанзия впоследствие. 

През този период демокрацията в Европа е в отстъпление и в повечето държави се установяват авторитарни режими. До 1940 г. почти всички страни от Централна и Източна Европа вече са погълнати от Третия райх и Съветския съюз, докато накрая не идва ред и на Балканите. 

Войната тропа на портите

Румъния първа минава на страната на Оста през ноември 1940 г., недоволна от съветската окупация на Бесарабия и Буковина през юли. Като следствие от нея и серията дипломатически договори с Румъния, под натиска на Германия, но и със съгласието на останалите велики сили, на 7 септември е подписана Крайовската спогодба. Според нея Румъния връща на България окупираната през 1913 г. Южна Добруджа. 

Немското съдействие обаче идва със своята цена и се очаква в замяна България също да съдейства на Оста за стратегическите ѝ цели в района. 

След провалилото се фиаско на Мусолини в Гърция през октомври 1940 г.,  италианската армия преминава в позорно отстъпление от Епир и бойните действия в итало-гръцката война се прехвърлят на албанска територия, която е италиански протекторат. В тази ситуация Германия се вижда принудена да заздрави контрола на Оста над Балканите с оглед на военните операции в Северна Африка и опасенията от евентуален британски десант в помощ на Гърция. Това налага нова, този път съвместна, операция срещу Гърция, а за да получи достъп до нея, Вермахтът трябва да премине през територията на България. 

До този момент България се стреми да поддържа неутралитет и политика на мирен път за уреждане на въпроса със загубените в предната война територии. Но когато войната стига до нейните граници става ясно, че неутралитетът няма да може повече да се спазва и отказът от съдействие на Оста ще доведе до пагубни последици. Всички са били свидетели вече на това как Полша и Франция са премазани със светкавичен блицкриг от Вермахта, както и че той влиза на територията на Румъния още преди тя официално да е подписала договора за присъединяване към пакта. Очевидно е, че няма да чакат дълго и българското решение, така че страната се вижда принудена да стане съюзник на Оста. 

За отбелязване е и обстоятелството, че Германия гарантира на България Беломорска Тракия и част от Егейска Македония, при това без да се налага българските войници да воюват за тях. И не на последно място – към този момент все още е в сила пактът Молотов-Рибентроп, т.е. Третият райх и СССР все още са съюзници, така че по този начин България не влиза в конфликт с никоя от регионалните супер сили. Великобритания и САЩ може и да са против, но те са далеч зад моретата и океаните, докато Вермахтът вече чака на Дунава и не възнамерява да се заседява дълго там. 

Така на 1 март 1941 г. в двореца Белведере във Виена правителството на Богдан Филов подписва протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт и още през същия ден войските на Третия райх навлизат в страната, преминавайки река Дунав и започват да се дислоцират по южната граница. Британските и американските дипломати напускат страната. 

Междувременно кралство Югославия, на което щедро обещават Солун и излаз на Бяло море, също склонява да премине на страната на Оста. Но на 27 март, само два дни след подписването на присъединителния договор, в Белград избухват безредици, организирани от група просъюзнически военни и политици, подкрепяни от британските тайни служби, които извършват държавен преврат. Хитлер приема този преврат като лична обида и решава, че в такъв случай и Югославия трябва да бъде унищожена. Това води до промяна в плановете и немския щаб взима решение за едновременен удар по Гърция и Югославия, като територията и комуникациите на България бъдат използвани за нахлуването и към двете страни.

Главни направления на сухопътните удари срещу Югославия.

Сенки на самолети и вой на сирени

Операцията срещу Югославия, под кодовото название „Ауфмарш 25“ започва на 6 април с унищожителни въздушни удари на Луфтвафе по Белград и военните летища из страната. Макар югославските военновъздушни сили да разполагат със солидна авиация от сравнително съвременни самолети, те не успяват да създадат почти никакви пречки за Луфтвафе, разполагащи с количествено и тактическо предимство и с повече боен опит. Югославските изтребители нанасят само незначителни щети на немските бомбардировачи и зловещите им сенки продължават да се носят на талази към вътрешността на страната. При невъзможността да ги спрат по този начин югославските ВВС пробват да саботират операциите им с контраудари по различни локации в околните страни-съюзници на Оста, откъдето вражеските сили навлизат. Към началото на войната Югославия разполага с около 60 бомбардировача Dornier Do 17, както и с лиценз за производството им, тъй че успява да произведе още няколко в хода на бойните действия. Те атакуват цели в Италия (с помощта и на флота), Гърция (където вече също са установени сили на Оста), България, Румъния, Унгария и Австрия.

Бомбардировката над Кюстендил

Малко известен факт е, че югославските ВВС бомбардират България още на 6 април 1941 г., или 2 години и половина преди да започнат масираните съюзнически бомбардировки на американците и англичаните. Причината за това е, че още от първия ден, паралелно с въздушните удари на Луфтвафе, немските войски започват да навлизат първо откъм българската територия. На същата дата немския 40-ти танков корпус настъпва от България към Скопие, а 2 дни по-късно и 14-ти танков корпус, отново от наша територия, се насочва към Ниш. Докато сухопътните части от Румъния, Унгария и Австрия започват офанзивата си малко след това, на 10 април. 

В опит да спрат прехвърлянето на немски войски през българската граница, група от 4 бомбардировача Dornier Do 17 от Трети югославски бомбардировъчен полк, излитат от летището в Прищина и бомбардират Кюстендил. Въпреки че в града няма важни обекти, той има стратегическо значение за операцията, тъй като от там минават шосето и жп линията, през които немските колони се придвижват към границата. Самолетите пускат само няколко бомби в района на гарата, където са дислоцирани ешелони войски, а също и в жилищен район на града. Но пораженията все пак са тежки, тъй като нападението е неочаквано и нито един български или немски изтребител има възможност да излети навреме за да ги спре. Противовъздушната артилерия също не успява да даде ефективен отпор и в крайна сметка вражеските бомбардировачи отлитат обратно невредими. Загиват 58 цивилни, 2 български и 8 германски войници, ранени са 59 граждани и 36 военни.

Малко по-късно през същия ден 2 югославски бомбардировача хвърлят 2 бомби и над с. Гюешево, в близост до граничния пункт откъдето преминават войските, но не успяват да нанесат никакви поражения.

Впоследствие югославските ВВС са ангажирани да атакуват колоните на Вермахта и съюзниците му, настъпващи вече през собствената им територия, докато изтребителната авиация от 10 ескадрили има задачата да охранява столицата. 

Въздушните боеве

Още на първия ден от нападението Белград е връхлетян от над 300 самолета от Четвърти въздушен флот на Луфтвафе, излитащи на вълни от летищата в Австрия и Румъния. Самолетите са предимно Dornier Do 17 и Junkers Ju 88 (известни и като „Щуки“), защитавани от множество изтребители. Югославските изтребители от своя страна успяват да свалят 20 от тях и още 10 на следващия ден, а самите те губят 20 унищожени и 15 повредени самолета. Но с това не успяват да спрат устрема на Луфтвафе и немските бомбардировачи на три вълни, в продължение на час и половина, подлагат града на непрекъснат дъжд от бомби. Пикиращите бомбардировачи унищожават противовъздушната отбрана, докато средно тежките сриват центъра на града. След края на атаката целият град е в димящи развалини, под които лежат близо 4000 трупа. 

Ударът е направо катастрофален за цяла Югославия, с него са унищожени всички комуникационни линии между върховното командване и войските на бойното поле. Част от членовете на ген-щаба загиват при експлозиите, а останалите се разбягват на посоки към предградията. Югославската армия на практика се разпада. 

Оттам нататък Луфтвафе насочва ударите си по летищата, комуникационната инфраструктура и гарнизоните, докато на 15 април райхсмаршал Херман Гьоринг не дава заповед по-голямата част от бомбардировачите на 4-ти въздушен флот да се прехвърлят на юг за операцията в Гърция. На същия ден едва 7 оцелели югославски самолета излитат към Никшич в Черна гора за да евакуират крал Петър II и членове на правителството към Гърция, заедно с тях натам е изнесен и златният резерв на страната. По-късно 5 от тези самолети са унищожени на земята, когато италианската авиация бомбардира гръцкото летище Парамития, а последните два излитат за Египет, където се присъединяват към британските ВВС.

Танкове от немската 11-а танкова дивизия, навлизащи от България в Югославия.

Сухопътните операции

В Словения и Хърватия немските войски са посрещнати с цветя от местните, недоволни от второстепенното си положение в държавата. 

След като пристига в Ниш от България, германският 41-ви моторизиран корпус се насочва на север към Белград. Немският 46-ти танков корпус по това време вече напредва през Славония от Австрия към Белград, докато 41-ви танков корпус напредва към града от север. 

На 11 април СС-хауптщурмфюрер Фриц Клингенберг, заедно с още 6 пехотинци, влиза в Белград за да разузнае обстановката. След няколко разсеяни престрелки с отделни югославски части, те се озовават в центъра на града, където блъфират относно размера на частта си и приближаващата заплаха от бомбардировки. Кметът на Белград им се предава към 18:45 часа на 12 април, с което официално 400-хиляден град се предава на 7 души.

Паралелно с тези действия протича и италианска сухопътна офанзива през Истрия и Словения, докато флотът овладява някои далматински пристанища. Планираното югославско нападение срещу италианския анклав Задар не се осъществява, а гарнизонът на града започва настъпление и се среща с 52-ра пехотна дивизия близо до Книн, който пада на същия ден. Сплит и Шибеник са превзети на 15 и 16 април, а на 17 април моторизирани войски завземат Дубровник, след като изминават 750 километра за шест дни.

Югославската армия предприема офанзива срещу тях през Албания, но е отблъсната. При италианската контраатака след това 18-пехотна дивизия превзема Цетине и Котор на 17 април, срещайки се с италианските моторизирани войски, пристигащи от север. С това югославските войски във вътрешността са изолирани от морето и флота. 

Междувременно италианските дешифровчици разбиват югославските кодове и се внедряват в радиокомуникациите им, предавайки фалшиви заповеди с правилни кодове и създавайки тотално объркване в движението на югославските войски. 

Сраженията по вода

Към началото на бойните действия, югославските военноморски сили разполагат с 3 разрушителя, 2 подводници, 9 торпедни лодки и известен брой по-малки съдове за брегова охрана, ескорт и патрулиране.

Военноморските боеве стихват, когато разрушителят „Београд“ е повреден от италиански самолети близо до Шибеник, след което бавно се изтегля до Котор, ескортиран от останалите съдове за поправителни работи. Италианските въздушни удари по Котор сериозно повреждат и минния заградител „Кобац“.

На 9 април един хидроплан Dornier Do 22K напада 12 италиански парахода с ескорт от 8 разрушителя, плаващи в Адриатическо море, но в крайна сметка нито един италиански кораб не е потопен от югославските сили.

Югославския флот разполага и с 4 тежки речни монитора, наследени от Австро-Унгария след края на Първата световна война. Първоначално мощната им артилерия обстрелва летището при Мохач, но впоследствие се изтеглят назад по Дунав към Нови Сад, поради атаките на немската авиация. На 12 април са наново атакувани от ескадрила пикиращи бомбардировачи Ju 87. Първоначално мониторът „Драва“ е ударен няколко пъти, без бронята му да бъде пробита, но за беда един от самолетите има късмета да пусне бомба точно в комина на кораба и го взривява, избивайки почти целия му екипаж. Преди това противовъздушната отбрана на корабите успява да свали 3 немски самолета, но в крайна сметка, когато немците овладяват цялата речна система, където действат мониторите, екипажите на другите 3 кораба решават да ги потопят, за да не паднат в ръцете на врага.

Унгарското и Румънското участие

На 12 април започва и унгарската офанзива, като 3-та армия преминава границата с 1 кавалерийска, 2 моторизирани и 6 пехотни бригади. Тя е пресрещната от части на югославската 1-ва армия, които дезорганизирани след немския удар, не успяват да окажат сериозна съпротива. 

Унгарските войски окупират само тези територии, които са били част от Унгария до Трианонския договор и там живеят етнически унгарци. 

Румъния не участва със сухопътна офанзива в Югославската кампания, но оказва артилерийска поддръжка на немските войски, които нападат от нейна територия. Още на 6 април румънската артилерия открива огън по югославските шлепове в Дунав. Румънски и немски части от румънския бряг на Дунав многократно влизат в престрелки с югославските сили между 6 и 11 април. 

В отговор на това 2 югославски самолета Bristol Blenheim нанасят удари по Арад и повреждат тежко един от немските изтребители, но скоро след това са свалени.

За приноса си към кампанията, на Румъния са подарени шест трофейни югославски самолета в доста лошо състояние, налага се румънците да разглобят 3 от тях, за да могат да направят останалите 3 годни за използване.

Югославски войници предават оръжието си на немците.

Вътрешните бунтове

На фона на всичко това текат и местни борби между самите югославски граждани, започнали още преди пристигането на немците. Хърватите от 108-ми пехотен полк се вдигат на бунт в нощта на 7 срещу 8 април близо до Грубишно Поле, завземайки командването на полка от сръбските офицери. Впоследствие, към тях се присъединяват 40-ти спомагателен полк и части от 42-ри пехотен полк. 

С влошаване на ситуацията в областта, щаба на 4-та армия е преместен от Беловар в Поповача. Впоследствие, бунтуващите се полкове навлизат в Беловар, където кметът на града, Юлие Маканец, провъзгласява Независимата хърватска държава на 8 април. Владко Мачек и Иван Шубашич изпращат съобщения до града, призовавайки полковете да поддържат позициите си, но бунтуващите се войски не им се подчиняват в очакване на немската армия. 

На 10 април избухват сблъсъци между усташи и югославски войски в Мостар, в резултат на които първите установяват контрола над града. Няколко югославски самолета на летището близо до града са повредени и изкарани от строя. На 11 април усташки агенти завземат властта в Чаплина. Те пресрещат югославските войски, пътуващи с влак от Мостар към Требине и ги обезоръжават. Изпратена е запасна югославска войска от Билеча, която завзема града обратно на 14 април, преди той да попадне окончателно в немски ръце през следващите дни.

Югославската армия и държава на практика се разпадат и престават да съществуват като едно цяло. Страната е прегазена от войските на Третия райх само за 11 дни на бойни действия.

Жертви и загуби

Загубите, понесени от германските атакуващи сили, се оказват неочаквано леки. В цялата кампания немците дават едва 151 убити, 392 ранени и 15 безследно изчезнали. Всичките редови войници и само 1 офицер, който при това е убит от цивилен снайперист в Белград. Луфтвафе губи общо около 60 самолета. 

Италианската армия понася по-тежки жертви, най-вече в резултат на югославската офанзива в северна Албания. Общо италианските жертви от всички фронтове по време на инвазията са около 800 убити и 2500 ранени, докато италианските ВВС губят 10 свалени самолета и 22 повредени. 

Унгарската армия дава 120 убити, 223 ранени и 13 безследно изчезнали, а унгарската авиация губи 5 изтребителя и един разузнавателен самолет.

Югославия дава около 5000 жертви при тези боеве. Германците взимат към 300 000 пленници, а италианците – около 30 000. Единствено ок. 1000 военнослужещи от сухопътните войски и няколкостотин души от ВВС успяват да избягат през Гърция в Египет.

Югославската авиация губи 49 самолета, свалени от изтребители на Оста и зенитен огън, като много други са дотолкова повредени, че не подлежат повече на ремонт. Други 85 самолета са унищожени на земята при въздушни атаки, докато много други са унищожени или фатално повредени от собствените си екипажи, катастрофирали по време на операции или при евакуационни полети.

Въпреки тези загуби, над 70 югославски самолети успяват да се доберат до съюзническата територия, най-вече до Гърция, Египет и СССР. Над 300 спомагателни и учебни самолети са пленени и предадени на новосъздадените ВВС на Независимата Хърватска държава, Финландия, Румъния и България.

Италианците получават по-голямата част от югославския флот. Миноносецът  „Загреб“ е взривен в Котор от двама младши офицери, служещи на него. Една подводници и два торпедни катера успяват да се доберат до Александрия в Египет.

Териториални промени след капитулацията на  Югославия.

Капитулацията и окупацията на Югославия

Още на 14 април югославското върховно командване пуска сондажи за примирие, командирите на 2-ра и 5-та армия се допитват до германците какви условия за примирие предлагат, но им е отговорено, че приемат само безусловна капитулация. Вечерта на същия ден върховното командване изпраща пратеник в щаба на 1-ва танкова група, за да поиска примирие, а в отговор генерал фон Клайст праща командира на 2-ра армия ген. фон Вайхс в Белград, за да договори условията. Той пристига следобед на 15 април, а официално примирието е подписано на 17 април.

В резултат на това настъпват сериозни политически и териториални промени. Създадена е така наречената Независима хърватска държава, включваща Хърватия, Босна и част от Войводина. Словения е разделена на три части, анексирани съответно от Италия, Германия и Унгария. Към Унгария е придадена и тази част от Воеводина на запад от Тиса и на Север от Драва.

Черна гора е възстановена като протекторат на Италия, която получава част от Далмация около Задар и Сплит и някои Адриатически острови, а също така и Косово и западната част на Вардарска Македония, където живеят албанци, преминават към Албания, която също е италиански протекторат.
Създава се и сръбска държава с територия приблизително колкото е била по Санстефанския договор плюс източната част на Войводина (Банат), под немска окупация и с марионетното правителство на Милан Недич.

Царство България получава Вардарска Македония без Тетово, Дебър и Струга, но пък с част от Юго-източно Косово, както и частите от Поморавието по Санстефанския договор, включително Враня и Пирот. Още същия месец българската армия и администрация се настанява в новопридобитите територии, където е посрещната като освободителка от населението. 

Очаквайте продължението – Операция “Марита” (ще бъде публикувана в брой 140 на сп. „Българска наука“)

Тази статия е част от БРОЙ 139 (март 2021)

Ако статията Ви е харесала може да се абонирате и да четете всеки месец над 100 стр. интересни статии за науката в България и света.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!