Българското военно летище в Бадем чифлик край Кавала

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email
Великденски банкет на летище Кавала, 16 април 1943 г.

 

Автори: Андрей Толочко, Маргарита Георгиева

 

Ключови думи: военно летище, Бадем чифлик, Кавала, Беломорие.

Резюме: Военното летище до село Бадем чифлик е със стратегическо значение за българската войска. Тук се базират летците, които изпълняват много важни задачи: картографиране на новоприсъединените към Царство България земи, патрулиране на Егейския бряг срещу евентуален десант или вражески подводници. Авиацията, която излита от военното летище Бадем чифлик, взема участие и в потушаване на така нареченото Драмско въстание. Единствената самолетна катастрофа в Беломорието се случва на 11 февруари 1942 г., когато самолет Do-17 се разбива в района на Кавала. Летище Бадем чифлик също така, макар и косвено, е свързано с предаването на Беломорието на Гърция. На 11 септември 1944 г. тук каца Добри Терпешев, член на правителствената комисия, която официално предава административната власт в Беломорието на гръцките партизани от ЕЛАС.
Статията е илюстрирана с уникални снимки от лична колекция, които се публикуват за първи път.


РЕКЛАМА:

***

 

Село Бадем чифлик (днес село Амигдалеонас) се намира близо до Кавала. През 1912 година селото е освободено от турска власт от българските войски. По време на Първата световна война тук е укрепената дълбоко ешелонирана позиция на далекобойната българска артилерия. За летище в района на Кавала, макар и без да назовава името му, споменава и Владимир Балан в своята книга „Спомени летят“.
По време на Втората световна война, в периода 1941-1944 г. тук е разположено важно българско военно летище.
На 30 май 1940 г. е приет Закон за Военните сили, който определя Въздушните войски като 4-ти род войска в българската армия. Формират се авиационни полкове и организационната им структура придобива следния вид:

  • двойка – два самолета;
  • звено (крило) – четири самолета (или две двойки);
  • ескадрила (ято) – три звена (12 самолета);
  • авиогрупа (орляк) – 3 ескадрили (общо 40 самолета);
  • авиополк (полк) – три авиогрупи;

На 5 май 1941 г. на летище Ксанти се прехвърля 443-то ято въоръжено със самолети „Врана“. Това са чехословашки самолети Letov-Šmolik Š-328, които Германия завзема като трофей след окупацията на Чехословакия през март 1939 г. След кратки преговори, с протокол от 19 август, България закупува 182 бивши чехословашки самолета, в това число и 40 употребявани S-328. [1]
2-ри армейски орляк се формира в Пловдив през 1937 г. като бомбардировъчен. [2] На 27 юни 1937 г. на летище Божурище Цар Борис III връчва новите бойни знамена на Въздушните на Н.В. войски. [3] По-късно, през 1940 г. орлякът се реорганизира в 5-ти въздушен полк. [4]

През юни 1941 г. от състава на 5-ти въздушен бомбардировъчен полк в Пловдив се сформират две бойни ята – „Ураган“ и „Жерав“, които на 23 юни 1941 г. се прехвърлят на летище Бадем Чифлик при Кавала. В допълнение към тях се прехвърлят и 9 самолета Letov-Šmolik Š-328. [5]

 Генерал-лейтенант Васил Бойдев си  спомня за тези събития:

 „Няколко дни след това заминах за Тракия да видя гръцкото летище при Бадем чифлик, което знаех още от Първата световна война. Заварих го в безпорядък: разхвърляни разрушени полски самолети, бензинови варели, бомби, трапове, от казармите – почти нищо. Имаше наш персонал от 5-и бомбардировъчен полк, който привеждаше в ред всичко, за да изпратим наши части.
Отпътувах за Кавала. По пътя срещнах големи групи демобилизирани гръцки войници – вървяха с наведени глави, замислени, но гледаха дръзко. Някои от тях бяха само по долни дрехи. В Кавала наши флотски части заемаха пристанището. Западно от града се виждаше заливът Орфано. Казват, бил кръстен на името на античния Орфей, свирил с лирата си и тук….. „ [6]
Битовите условия на летците не са много добри, налага се да живеят в бараки, които са расположени на самото летище. Но войниците приемат спартанските условия с усмивка и хумор.

 

Летищните бараки на военно летище Кавала, октомври 1943 – май 1944 г.

 

Всички чуждестранни самолети, които се въвеждат в експлоатация в България получават нови имена. Така Š-328 получава името „Врана“, а Do-17 и Avia B.71 – съответно „Ураган“ и „Жерав“.
И двете бойни ята, които са прехвърлят към Беломорието, са въоръжени с такива самолети. Бойните ята получават имената си според вида на самолета в техния състав: бойното ято „Ураган“ е въоръжено с 9 двумоторни немски бомбардировача Do-17. В периода 1940-1943 г. България получава 24 такива самолета, освен това през 1941 г. получава и 11 трофейни югославски Do-17K, а бойното ято „Жерав“ е въоръжено с 6 произвеждани по лиценз в Чехословакия съветски самолета СБ под името Avia B.71. [7]

Първата задача, която бойните ята получават са куриерски полети по доставяне на важни пратки и картографиране на новоприсъединените към Царство България земи. Предвижда се самолетите да участват в противодесантната отбрана на Егейския бряг и в охраната на морските комуникации срещу появата на английски подводни лодки. [8]
443-то войсково разузнавателно ято получава задача ежедневно да облита морския бряг от Солун до Дедеагач и островите Тасос и Самотраки срещу евентуален противников десант в Кавалския залив и отразяване на последваща настъпателна операция по долината на р. Места.
Въздушното разузнаване съсредоточава вниманието си на пристанищата и прилежащите плажове на Кавала, Порто Лагос и Дедеагач. Полетите се извършват всеки ден към 16 ч. и резултатите се докладват с донесения до щаба на армията в Ксанти и щаба на 164-та германска дивизия в Кавала. [9]
От 1 август 1941 г. 443-то войсково разузнавателно ято, заедно с 10-та дивизионна мостова рота в с. Бук (сега село Паранестион, Драмско) и бомбардировъчният орляк в Кавала влизат в оперативно подчинение на Беломорският отряд. [10]
443-то войсково разузнавателно ято извършва разузнаването на морския бряг от устието на р. Струма до Дедеагач и о. Тасос всеки ден около 6 ч. на разсъмване. Главна задача е да се предупреди за десант на брега. Също така летците получават и допълнителна задача – да имат готовност след разузнаването да бомбардират вражески морски съдове и подводници, появили се край брега.

 

Летищен барак, иронично кръстен Хижа Хумата, 12 април 1944 г.

 

Бомбардировъчният орляк извършва разузнаване северно от линията Св. Гора – о. Лимнос, докладва за резултатите в щаба на Беломорския отряд и също има готовност да атакува противникови съдове. [11]
443-то войсково разузнавателно ято извършва противовъздушна отбрана с 5 самолета от летището в Кавала. 

Въздушното разузнаване и наблюдение на Беломорското крайбрежие са организирани в района със:

  • Северна граница – Тракийско крайбрежие от Бразидес Бурун (западно от Кавала) до Дедеагач,
  • Южна граница – северният бряг на о. Митилин, о. Страти и н. Сантос Бурун,
  • Източна граница – турските териториални води,
  • Западна граница – от н. Бразидес до н. Сантос Бурун.

През деня самолетите извършват две облитания от около два и половина часа преди и след обед и всеки ден до 18 ч. Командирът на 443-то разузнавателно ято докладва за резултатите на командира на 16-та пехотна дивизия. Противовъздушната защита се осъществява от четири противовъздушни взвода, въоръжени с картечници „Хочкис“. [12]
В Беломорието 443-то ято записва първото бойно участие на българската авиация във Втората световна война. На 29 септември 1941 г. започва така нареченото Драмско въстание. S-328 разузнават размирния район и нанасят бомбени удари по въстаниците, нападащи българските военни части. [13]

В щаба на Беломорския отряд се разработва оперативен план за по-нататъшните действия, който е обявен в заповед № 26/1179 от 1 октомври 1941 г. на командира на отряда полковник Г. Генев:

„8. Резерв

а) 443-то войсково разузнавателно ято да разузнава района на Парнар даг и района южно от гара Бук с цел да открие по-големи въстанически групи, като обърне особено внимание на района на с. Родоливос.

Донесения в 9 и 13 ч, освен които да има готовност да излети, разузнае и направи донесение по допълнителна заповед.

б) Бомбардировъчният орляк да има готовност по допълнителна заповед с 3 самолета да бомбардира райони, заети от бунтовниците. Тежест на внимание масива на Парнар даг.“ [14]

От 23 юни 1941 до 3 януари 1942 българските бомбардировачи извършват 304 патрулни полета, но само два пъти забелязват английски подводници. [15]
На 11 февруари 1942 г. самолет Do-17 „Ураган“, пилотиран от майор Никола Дочев Семерджиев, излита от летище Бадем Чифлик на разузнавателен полет. В района на Драма самолет претърпява злополука. Според данните, намерени в интернет, причина за въздушна катастрофа стават пределно ниската височина на полет и нарушаване на въздушната дисциплина. [16]

 

 

Самолет DO-17. Снимка: ФБ група „Българска Авиация 1906 – ∞ / Bulgarian Aviation / Болгарская авиация“

 

 

Загиналите са: майор Никола Дочев Семерджиев – пилот; офицерски кандидат Тома Николов Томов – наблюдател; подпоручик Илия Георгиев Томов – механик и фелдфебел Минчо Алексиев Савов, който не е бил част от екипажа, а се е возил, като пътник.

   Фелдфебел Минчо Алексиев Савов, роден в гр. Разград през 1899 г. Служи в 5-и въздушен полк. Погребан е в Разград. [17]

   Офицерският кандидат Тома Николов Томов, роден през 1914 г. в гр. Пазарджик. Погребан е в родния си град. [18]

   Подпоручик Илия Георгиев Томов. В Царска заповед за назначаване на нова длъжност – като командир на крило (както и в някои интернет сайтове), е посочено името Илия Георгиев Иванов [19] [20]. Списък на загиналите  през войната 1941-1945 жители на село Осоица, Новоселска околия, област Софийска, който е публикуван в електронен регистър archives.bg, утвърждава, че името на загиналия на 11.02.1942 г. подпоручик е Илия Георгиев Томов. Роден през 1911 г. в с. Осоица, Новоселска околия (днес  е с. Осоица, община Горна Малина, Софийска област – б.а.). Служи в 5-ти въздушен полк, 4-то ято. Погребан е в родното си село Осоица. [21] Сложно да се каже какво е правилното му име, но най-вероятно това е Илия Георгиев Иванов, както е посочено в Царската заповед.

   Пилот Никола Дочев Семерджиев е роден на 5 октомври 1904 г. в гр. Севлиево. Завършва 8 класа в родния си град и на 8 септември 1924 г. е приет за юнкер във Военно на Негово Величество училище в гр. София и е зачислен в 3-та юнкерска рота. [22] 

   По време на обучение в 1-ви курс той изучава важни за бъдещ офицер дисциплини: тактика, артилерия, фортификация, топография, основи на дисциплинарен правилник, както и правилници за вътрешна служба, за гарнизонна служба и инструкции за ползване на ръчно оръжие. Също така изучава френски и руски език и общообразователни дисциплини като: българска история, история на балканските народи, политическа икономия, конституционно и държавно право. Успешно завършва курса с добър успех и на 12.09.1925 г. преминава във 2-ри курс. [23] [24]

   В същия ден, на 12.09.1925 г. е подведен под клетва. [25] След един месец обучение във 2-ри курс е назначен за кавалерист. [26] Във 2-ри курс също изучава военни и общообразователни дисциплини. Към военните се добавят наставление за стрелба в пехота и обучение на частите, снабдени с тежки картечници. Изучава и военна история, военна география, военна психология, военна педагогика, военно законознание, пехотно дело. Завършва 2-ри курс с доста по-добри оценки и преминава в 3-ти курс. [27], [28] 

 

Диплома № 3566, издадена на 03.10.1927 г. на подпоручик Никола Дочев Семерджиев, ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 365.

 

 За добър успех и добра служба Никола Дочев Семерджиев е повишен в чин „младши портупей-юнкер” [29] и е назначен за взводен портупей-юнкер в 2-ра рота. [30]
По време на обучението в 3-ти курс, на 7 май 1927 г., получава поредно повишение – „старши портупей-юнкер“. [31]

На 03.10.1927 г. с успех завършва Военното на Негово Величество училище, получава военно звание „подпоручик“ и е назначен на служба в 8-ма жандармерийска конна група. [32]

На 6 февруари 1928 г. подпоручик Никола Семерджиев е назначен за взводен командир в 8-ми конен полк. [33]

На 31 октомври 1930 г. за прослужено време подпоручик Семерджиев е повишен в чин поручик. [34]

През юни 1935 г. поручик от 8-м конен полк Никола Дочев Семерджиев получава длъжност помощник началник на Разградското военно окръжие, като същевременно остава прикомандирован към досегашната си част. [35]

През май 1936 г. капитан Никола Семерджиев получава длъжност командир на ескадрон в 8-м конен полк. [36] След една година служба е назначен за командир на ударен ескадрон в същия полк. [37]

През 1938 г. настъпва голяма промяна в живота на капитан Никола Дочев Семерджиев – той започва служба във Въздушните на Негово Величество войски като командир на летищното ято. Също така получава длъжност комендант на летателното поле във 2-ри армейски орляк, който се базира на летище Пловдив. [38] Успешно завършва наблюдателския курс във въздухоплавателна школа и със заповед на Теодоси Даскалов, министър на войната, официално е назначен за по-нататъшна служба във въздушните войски. [39] След около една година получава под своето командване разузнавателно ято в същия 2-ри армейски орляк. [40]
Следващата година капитан Никола Семерджиев ръководи учебно ято, управлява обучаваща школа във 2-ри армейски орляк, а от юли 1940 г. се премества като командир в средно бомбардировъчно ято в бомбардировъчния полк. [41]

На 23 юни 1941 г. с двете бойни ята „Ураган” и „Жерав” се премества на ново място на службата – летище Бадем чифлик в новоосвободените беломорски земи. 

На 9 февруари 1942 г. командирът на средно бомбардировъчно ято в бомбардировъчния полк от въздушните на Негово Величество войски капитан Никола Дочев Семерджиев е назначен за началник на оперативно-мобилизационна секция и командир на отделение. Неговите заместници – офицери Тома Николов Томов и Илия Георгиев Иванов – са назначени за командири на крила в същия бомбардировъчен полк.
Въз основа на I-то постановление на Министерския съвет, взето на заседанието му на 12 юни 1935 г., протокол № 109 началникът на оперативно-мобилизационната секция от въздушните на Негово Величество войски капитан Никола Дочев Семерджиев от 10 февруари 1942 г. е повишен в чин майор, а командирите на крила в бомбардировъчен полк заместници-офицери Тома Николов Томов и Илия Георгиев Иванов в чин подпоручик.

На 11 февруари 1942 г. самолет Do-17 „Ураган“ се разбива на пределно ниска височина. Началникът на оперативно-мобилизационната секция в бомбардировъчния полк от въздушните на Негово Величество войски майор Никола Дочев Семерджиев, командирите на крила в бомбардировъчния полк подпоручици Тома Николов Томов и Илия Георгиев Иванов и фелдфебел Минчо Алексиев Савов загиват при самолетната злополука. [42]

Майор Никола Дочев Семерджиев е погребан в родния си град Севлиево. [43]

 

Български летци на разходка в Кавала

 

Летище Бадем чифлик също така, макар и косвено, е свързано с предаването на Беломорието на Гърция.
На 12 септември 1944 г. висшият функционер на БРП(к) Добри Терпешев и още няколко представители на ОФ излитат със самолет „Юнкерс” от Пловдив в посока Кавала. Съпроводени от охранителен изтребител, пилотиран от поручик Владимир Александров. [44]
Един от летците описва събитията така:

„На 11-ти септември 1944г. ние с него (има се впредвид Владимир Александров – б.а.) получихме заповед да охраняваме в полет до гр. Кавала двама министри от тогавашното правителство-Димитър Нейков и Добри Терпешев, които трябваше да водят там преговори с гърците за съдбата на Беломорието. Те използуваха тримоторната транспортна машина “Юнкерс” 52-3-М “Сова”–сигурна във въздуха, но доста бавна. Всичко мина благополучно и ние кацнахме на полевото летище “Бадем чифлик”, близо до Кавала, където престояхме 3-4 дни. На връщане ние отново поехме охранителната функция на делегацията като през цялото време кръжахме около “Юнкерса”, защото той летеше два пъти по-бавно от нас и при успореден курс нямаше да можем да останем заедно”. [45]

Това са последните събития свързани с летище Бадем чифлик в българската история. През 1952 г. започва своята дейност Национално летище Кавала. В тясно съседство с гръцките военновъздушни сили почват да излитат и да кацат пътнически самолети. На12 октомври 1981 г. гражданското летище се премества в близост до град Хрисуполи, където се намира и днес. Първоначално летището обслужва само вътрешните полети, а през декември 1987 г. е преименувано на Международно летище Кавала. През януари 1992 г. става Международно летище Кавала „Мегас Александрос“.[46]

 

Български войници на летище Кавала, 7 април 1944 г.

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. http://www.pan.bg/view_article-29-792-vrana-S-328-v-bylgariya.html
  2. http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=85
  3. https://bg.wikipedia.org/wiki/Военновъздушни_сили_на_България
  4. http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=85
  5. https://bg.wikipedia.org/wiki/ Военновъздушни_сили_на_България 

6.http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=615:2014-02-05-18-25-24&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

  1. https://topwar.ru/60305-istoriya-vvs-bolgarii-chast-2-bolgarskie-vvs-vo-vtoroy-mirovoy-voyne-1939-1945-gg.html
  2. https://bg.wikipedia.org/wiki/Военновъздушни_сили_на_България
  3. Анатолий Прокопиев, Отбрана на морското крайбрежие от българска армия през Втората световна война (1939-1944), София 2013, стр. 93-94.
  4. Анатолий Прокопиев, Отбрана на морското крайбрежие от българска армия през Втората световна война (1939-1944), София 2013, стр. 99.
  5. Анатолий Прокопиев, Отбрана на морското крайбрежие от българска армия през Втората световна война (1939-1944), София 2013, стр. 102.
  6. Анатолий Прокопиев, Отбрана на морското крайбрежие от българска армия през Втората световна война (1939-1944), София 2013, стр. 111-112.
  7. https://bg.wikipedia.org/wiki/Военновъздушни_сили_на_България

14.http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/bulgaria/2671-2015-03-19-20-24-31

  1. https://www.forumnauka.bg/topic/18558-blgarskata-aviatsiya/
  2. https://www.aircrashconsult.info/1912-1999_AF-BG/PILOTITE.htm
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 78, л. 4, № 24.
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 78, л. 3, № 19.
  5. https://www.aircrashconsult.info/1912-1999_AF-BG/PILOTITE.htm
  6. Царска заповед № 33 от 11 април 1942 г., ДВИА, ф. 1, оп. 1, а.е. 423.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 253, № 4.
  8. Заповед по Военно на Негово Величество училище № 57 § 16 от 23.09.1924 г., ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 363.
  9. Заповед по Военно на Негово Величество училище № 49 § 5 от 12.09.1925 г., ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 363.
  10. Свидетелство за окончателните годишни успехи в I, II, III курсове от Военното на Неговото Величество училище, ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 365.
  11. Заповед по Военно на Негово Величество училище № 51 § 10 от 20.09.1925 г., ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 363.
  12. Заповед по Военно на Негово Величество училище № 54 § 13 от 09.10.1925 г., ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 363.
  13. Свидетелство за окончателните годишни успехи в I, II, III курсове от Военното на Неговото Величество училище, ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 365.
  14. Заповед по Военно на Негово Величество училище № 55 § 8 от 16.09.1926 г., ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 363.
  15. Заповед по Военно на Негово Величество училище № 55 § 9 от 16.09.1926 г., ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 363.
  16. Заповед по Военно на Негово Величество училище № 55 § 10 от 16.09.1926 г., ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 363.
  17. Заповед по Военно на Негово Величество училище № 26 § 8 от 07.05.1927 г., ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 363.
  18. Заповед по Военно на Негово Величество училище № 60 § 1 от 06.10.1927 г., ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 363.
  19. Заповед № 22-б от 6 февруари 1928 г. от министър на войната, ДВИА, ф. 1,оп. 1, а.е. 202.
  20. Заповед № 25 от 31 октомври 1930 г., ДВИА, ф. 1, оп. 1, а.е. 216.
  21. Заповед от министър на войната №135 от 1 юни 1935 г., ДВИА, ф.1, оп.1, а.е. 271.
  22. Заповед № 133 от 2 май 1936 г., ДВИА, ф. 1, оп. 1, а.е. 280.
  23. Заповед от министър на войната № 133 от 5 април 1937 г., ДВИА, ф.1, оп. 1, а.е. 302.
  24. Царска заповед № 18 от 12 март 1938 г., ДВИА, ф. 1, оп. 1., а.е. 317.
  25. Царска заповед № 50 от 21 юни 1938 г., ДВИА, ф. 1, оп., 1, а.е. 317
  26. Царска заповед № 17 от 11 март 1939 г., ДВИА, ф. 1, оп. 1, а.е. 348.
  27. Царска заповед № 58 от 5 юли 1940 г., ДВИА, ф. 1, оп. 1, а.е. 366.
  28. Царска заповед № 33 от 11 април 1942 г., ДВИА, ф. 1, оп. 1, а.е. 423.
  29. Списък на убитите и умрелите военнослужащи след 1.1.1941 година, ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 78, л. 3, № 16.
  30. https://politika.bg/bg/a/view/carski-letec-otvlicha-samolet-na-deveti-septemvri
  31. https://haskovo.live/%D0%B1%D1%81%D0%BF-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8/ коментар на Рашо Радков
  32. https://bg.jejakjabar.com/wiki/Kavala_International_Airport