Направи дарение на училище!

Автор: Гинка Николова

От втори до пети септември 2018 година се проведе Пети европейски конгрес по имунология в Амстердам, Холандия. В конгреса взеха участие над 3500 учени, които представиха в доклади и постерни сесии най-новите открития в областта на вродения и придобит имунитет, нови подходи за ваксиниране, регулация на имунни клетки, причини за възникване и терапия на ракови, алергични и автоимунни заболявания.

На конгреса се запознах с български учени от Института по микробиология “Стефан Ангелов“ към БАН; Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ); Института по биология и имунология на размножаването (ИБИР); университетската МБАЛ “Св. Иван Рилски“ – гр.София; МУ-Пловдив – катедра Медицинска генетика. Благодаря на всички учени, които се съгласиха да бъдат интервюирани за списание „Българска наука”, за да се популяризира научната им работа и най-новите им открития да достигнат до широката публика!

По време на пленарните сесии бяха представени два доклада от български учени – доц. д-р Андрей Чорбанов и Никола Ралчев.

Доц. д-р Андрей Чорбанов е ръководител на департамент Имунология и лаборатория по експериментална имунология към Институт по микробиология “Стефан Ангелов“, БАН. Той е единственият български учен, който два пъти е удостояван с награда “Питагор“за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки. В своя доклад доц. Чорбанов представи нов подход за лечение на автоимунното заболяване лупус еритематозус чрез потискане на автореактивните Т- и B-клетки при хуманизирани миши модели. Научната работа се извършва съвместно с университетска МБАЛ “Св. Иван Рилски“ – гр.София, и изследователска група по имунология към Унгарската академия на науките в Будапеща.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Никола Ралчев е завършил молекулярна биология в Биологически факултет на СУ и е един от финалистите в националния кръг на международния конкурс за комуникация на науката “Лаборатория за слава FameLab“ 2018. Никола е в научния екип на доц. Чорбанов и по време на конгреса в Амстердам изнесе доклад със заглавие: Selective elimination of allergen-specific B lymphocytes with chimeric protein-engineered molecules – нов подход за терапия на алергия към домашен прах чрез потискане на алергичния имунен отговор от патологичните В-лимфоцити с помощта на протеинова химерна молекула.

Постерните сесии бяха организирани в три последователни дни. Всеки учен трябваше да представи темата на постера си за три минути пред комисия, след което членовете на комисията задават въпроси за използваните методи и обсъждат накратко получените резултати. Българските учени представиха 18 постера:

1. Милена Главчева е докторант към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН и изследва антитуморния потенциал и имуномодулиращите свойства на метални комплекси. Милена Главчева представи постер на тема: Ni(II) complexes with Mannich bases affect viability and proliferation of rat tumor and non-tumor (bone marrow, macrophages, lymphocytes) cells. Проектът се финансира от “Програма за подпомагане на млади учени и докторанти в БАН“.

2. Милена Драганова-Филипова е главен асистент в

Катедра по медицинска биология към Медицински факултет, МУ-Пловдив. Темата на постера ѝ беше: Immune modulating effects of low level laser therapy in oral lichen planus patients – нов подход за лечение на лихен планус на устната кухина чрез лазерна нискочестотна терапия. Проектът се финансира от грант към МУ-Пловдив и от Фонд научни изследвания.

3. Мария Казакова е доцент в Катедра по медицинска биология към Медицински факултет, МУ-Пловдив. Тя представи научната си работа върху нивата на гликопротеин YKL-40 и невронно-специфична енолаза след черепно-мозъчна травма с постер Protein YKL-40 and neuron-specific enolase in traumatic brain injury. Проектът се финансира от Фонд научни изследвания.

4. Петя Ганова е асистент в Лаборатория по инфекциозна имунология и възпаление към Института по микробиология “Стефан Ангелов“, БАН. През

месец март тази година, тя получава ежегодната награда на фондация “Акад. проф. д-р Стефан Ангелов“ за изявен млад микробиолог. Петя Ганова представи постер на тема Complement deficiency atenuated mulitple organ failure in zymosan induced aseptic shock – проучване върху ролята на системата на комплемента при индуциран асептичен шок в миши модели. Научната работа се финансира от Фонд научни изследвания.

5. Доц. Андрей Чорбанов представи два постера:

• Antitumor activity of Gastropodian hemocyanins in murine model of colon carcinoma – изследване на противораковия потенциал на гликопротеина хемоцианин в миши модел на рак на дебелото черво.
• Systemic lupus and reproducton, lessons from the animal models – в този постер са включени резултати от проучването на миши модели с индуциран лупус еритематозус и как това автоимунно заболяване повлиява качеството на овогенезата в мишите овоцити.

6. Силвия Брадянова е докторант в Лабораторията по експериментална имунология, Институт по микробиология “Стефан Ангелов“, БАН. Темата на нейния постер беше: Functional elimination of autoreactive T and B cells by anti-annexin A1 antibody therapy in MRL/lpr murine model of systemic lupus erythematosus – нов подход за лечение на автоимунното заболяване системен лупусеритематозус чрез функционално потискане на автореактивните Т- и B-клетки с помощта на антитялова терапия.

7. Габриела Бонева е стажант в Лаборатория по експериментална имунология, Институт по микробиология “Стефан Ангелов“, БАН. Научната работа на Габриела е насочена към разработването на нов терапевтичен подход за лечението на автоимунен диабет тип 1 (Type 1 diabetes mellitus) чрез протеинови химерни молекули. Постерът, който Габриела представи на конгреса, беше на тема: Protein-engineered molecules carrying GAD65 epitopes and targeting CR1 selectively down-modulate disease-associated human B lymphocytes.

8. Николина Михайлова е главен асистент в Лабораторията по експериментална имунология, Институт по микробиология “Стефан Ангелов“, БАН. Тя представи постер на тема: Targeting of influenza viral epitopes to antigen presenting cells by genetically engineered chimeric molecules in humanized NSG transfer model – нов подход във ваксинирането чрез създаване на противогрипна ДНК-ваксина с помощта на генетично-конструирани химерни молекули.

9. Илиян Манойлов е асистент в Лабораторията по експериментална имунология, Институт по микробиология “Стефан Ангелов”, БАН. Научната работа на Илиян е насочена към определяне на молекулния механизъм на възникване на автоимунното заболяване диабет тип 1 и начини за терапия. Той представи постeр на тема Down-modulation of autoreactive B-cells by protein-engineered chimeric molecules in mouse model of Type 1 Diabetes – нов подход за лечение на автоимунен диабет чрез протеинови химерни молекули.

10. Румяна Сусуркова е докторант в Институт по биология и имунология на размножаването, секция „Имунобиология на размножаването”. Научната работа на Румяна е насочена в изследване на значението на регулаторните Т-клетки за протичането на нормална бременност. На конгреса в Амстердам тя представи постер на тема: Evaluation of MAPK3 in the context of CD25 expression on natural Tregs for the immune tolerance development in patients with recurrent pregnancy loss. Проектът се финансира от “Програма за подпомагане на млади учени и докторанти в БАН“.

11. Проф. Красимира Тодорова-Хайрабедян и проф. Сорен Хайрабедян работят в Институт по биология и имунология на размножаването “Акад. Кирил Братанов”, БАН. Проф. Красимира Тодорова-Хайрабедян е ръководител на “Лаборатория по репродуктивни ОМИКС технологии“. Проф. Сорен Хайрабедян е бил номиниран в категория „Утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки“ на Годишните награди за наука “Питагор“ 2018. На конгреса в Амстердам те представиха постер на тема: Sertoli cells have non-canonical functional inflammasome network able to perturb testis niche immune tolerance and to inflict cell death – значението на клетките на Сертоли за поддържане на мъжкия фертилитет в норма и имунологичния толеранс в тестисите. Научната им работа се финансира по програма COST към Фонд научни изследвания.

12. Андрей Величков е докторантв Институт по биология и имунология на размножаването, секция “Имунобиология на размножаването“. Темата на неговия постер беше: Investigaton of EZH2 as an epigenetic modulator of FoxP3 expression in regulatory T-cells in the light of immune tolerance impairment – ролята на ензим EZH2 за епигенетичната регулация на транскрипционния фактор FoxP3 в регулаторните Т-клетки при жени с репродуктивни проблеми. Научната му работа се финансира от “Програма за подпомагане на млади учени и докторанти в БАН“ и Фонд научни изследвания.

13. Силвина Запрянова е главен асистент в Институт по биология и имунология на размножаването, секция “Имунобиология на размножаването“. Тя представи постер на тема: Human early pregnancy decidua is highly enriched for differentiated and proinflammatory gamma/delta T cells with diverse TCR repertoires – изследване на про-възпалителни гама-делта Т-клетки и разнообразието на Т-клетъчния им рецептор в гестационни тъкани (децидуа и плацента) и майчина кръв по време на бременността при жената. Проектът се финансира от Фонд научни изследвания.

14. Таня Димова е доцент в Институт по биология и имунология на размножаването, секция “Имунобиология на размножаването“. Научната ѝ работа е насочена в изследване на гама-делта

Т-клетките при нормална бременност и в плацентобиома на БЦЖ-ваксинирани бременни жени. Доц. Димова представи постер на тема: BCG vaccination in the childhood of women influences their placenobiomeduring pregnancy: vertical transmission of mycobacterial L forms – колаборативно проучване с учени от института по микробиология, БАН и Медицински университет София върху плацентарния пренос на микобактериални L-форми в кръвта на здрави бебета, родени от здрави БЦЖ-ваксинирани майки. Проектът се финансира от Фонд научни изследвания.

Съвместно с научни групи от Белгия и Южна Африка, Доц. Димова е съавтор и на постер на тема: The environmental exposure is more important than BCG vaccinaton for the maturaton of infant Vγ9Vδ2 T cells.

15. Д-р Екатерина Куртева е специализант и докторант в Лабораторията по клинична имунология към университетска МБАЛ “Св. Иван Рилски“, гр. София. Темата на нейния постер беше: Adipose-derived mesenchymal stem cells alter the Th17/Tregs axis in patients with rheumatoid arthritis yet not in patients with systemic sclerosis – preliminary data – изследване на терапевтичния потенциал на мезенхимни стволови клетки за лечение на автоимунните заболявания ревматоиден артрит и прогресивна системна склероза. Научната ѝ работа се финансира от проектно финансиране към университета и спечелен грант за млад изследовател.

16. Яна Тодорова работи в Центъра по заразни и паразитни болести в Националната референтна лаборатория по имунология при професор Мария Николова. По време на конгреса, Яна Тодорова представи два постера:

• Combined IL17 and IL22 secretion profile characterizes the eficacy of MTB response – изследване на защитното действие на CD8 T-клетките, секретиращи цитокините IL17 и IL22, при хора, болни от туберкулоза.
• Ageing outweighs the impact of cART regimen on the immune restoration of virally suppressed long-term treated HIV patients – връзката между възрастта и назначената ретровирусна терапия върху регулацията на имунните клетки при пациенти, носители на HIV-вирус.

“Building Bridges” – изграждане на мостове. Това беше мотото на конгреса в Амстердам, чиято цел беше не само да се представят най-новите постижения в областта на фундаменталните и приложни изследвания в имунологията, но също така да се насърчи съвместната работа между учените с изграждането на връзки между научните центрове в Европа. Следващият европейски конгрес по имунология ще се проведе през 2021 година в Белград, Сърбия, организиран от Асоциацията на имунолозите от Сърбия и Турция – The Immunological Society of Serbia (ISoS) и Turkish Society for Immunology (TSI).

Очаквайте скоро и видео клипове с кратки интервюта с участниците в конгреса!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!