Търсене
Close this search box.

Българският професор в Принстън: Науката няма граници и единственият начин да си добър е да си информиран за последните тенденции

Българският професор в Принстън: Науката няма граници и единственият начин да си добър е да си информиран за последните тенденции

Българският професор в Принстън: Науката няма граници и единственият начин да си добър е да си информиран за последните тенденции

Българският професор в Принстън: Науката няма граници и единственият начин да си добър е да си информиран за последните тенденции


Направи дарение на училище!



***

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Александър Тодоров. Завърших психология в Софийския Университет през 1994 г. След една година работа в София и една година в Оксфорд, се преместих в Щатите, за да уча за докторска степен, която получих от New York University. Живея в Щатите от повече от 20 години.

Какво е да си професор в Принстън? Защо точно там?

Предполагам, че не е много различно от това да бъдеш професор в друг университет. След като завърших New York University през 2002 г., имах късмет да получа работа в Принстън. Оттогава работя тук. Като всеки професор, аз преподавам и също така се занимавам с изследователска работа.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Софийският университет е мястото, където започна моят интерес към психологията. В Оксфорд и по-късно в Щатите, този интерес се задълбочи. Макар че много хора си мислят за психологията като приложна наука, която се занимава с психични проблеми, психологията е много широка дисциплина. Как възприемаме света, как взимаме решения, как формираме впечатления, как се държим в различни ситуации са психологически въпроси, които могат да се изследват с научни методи.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Току-що завърших книга, Face Value: The Irresistible Influence of First Impressions, която ще беше публикувана през май месец (2017). Книгата е написана за широка публика и има информация не само за последните изследвания върху първите впечатления, но също и за историята на псевдо-науката физиогномия (англ. – physiognomy) и защо илюзията, че можем да видим характера на хората в техните лица, не умира. Макар че книгата е за първите впечатления, читателят ще научи за различни дисциплини в психологията: психология на възприемането, социална психология, психология на взимане на решения, психология на развитието, еволюционна психология и невронауки.

Последната ми научна статия беше публикувана в списанието Nature Human Behavior и се казва Statistical Learning Shapes Face Evaluation. В тази статия с моите сътрудници демонстрирахме, че хората автоматично извличат прототипа от серия от лица (средното лице). Това е важно, защото хората имат тенденция да харесват и да се доверяват на лица, подобни на тяхната идея за средно или типично лице. Това може да обясни с различия във възприемането на лица от различни култури.

Ваши изследвания са цитирани от Даниел Канеман, носител на Нобелова награда по икономика през 2002 г. Разкажете повече за това.

Първият клас, който преподавах в Принстън, беше с Даниел Канеман преди 15 години, в годината, когато той получи Нобеловата награда. Класът се казваше Psychology for Public Policy (този семестър преподавах пак същия клас). Той знае за моите изследвания оттогава и винаги ме е подкрепял.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Разбира се, макар че за съжаление нещата не са се променили много в психологията. Нашите учени трябва да имат достъп до всички престижни научни списания. Иронично и тъжно е, че през комунистическо време, националната библиотека беше абонирана за тези списания в областта на психологията. Моите първи уроци по английски бяха опити да превеждам статии от списания като Journal of Personality and Social Psychology. В момента има много нови списания, но нашите научни институции не могат да си позволят абонамента. Учените ни също трябва да публикуват в тези списания. Трябва да има постоянна обмяна на студенти и учени от България и други страни от целия свят. Науката няма граници и единственият начин да си добър е да си информиран за последните тенденции.

Коя е илюзията на първото впечатление?

Както споменах, хората често си мислят, че техните първи впечатления са точни и те могат да разчитат на тях. Но в повечето случаи, тези впечатления са подвеждащи. В моята книга, аз се опитвам да обясня защо тази илюзия не изчезва.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука?

За мен най-голямата награда на науката е, че можеш да изследваш проблеми, които те интересуват. Ти си единственият си господар. Разбира се, има фрустрации и проблеми, но и неочаквани пътеки, където изследванията те повеждат.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да има повече ресурси, които да позволят на учените да си вършат работата. От там нататък, системата трябва да е отворена и да има постоянна обмяна на учени и идеи.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Аз обичам изкуство и често посещавам музеи. Когато изследваш възприятието, трябва да си запознат с гения на много артисти. Често те са намерили решения на специфични проблеми. Учените просто формализират тези решения. Също така обичам музика и кино. В неделя обикновено играя футбол с приятели (преди играех баскетбол); обичам и да карам колело (road biking).

 

Интервюто взе Петър Нефтелимов от Neftelimov.com


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.