Автор: Екатерина Ангелова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

Статия от брой 133 >> https://nauka.bg/bgnauka133/

Резюме: Сепаратизмът е един от процесите изиграли най-значима роля в Българската история и именно той е една от основните причини за падане на България под турско владичество. Но какво всъщност представлява сепаратизмът и кога възниква той? И кой са едни от най-значимите български сепаратисти? Тази статия разглежда появяването на самостоятелното владение на северозапад на българските боляри с кумански произход братята Дърман и Куделин, което се появява вследствие децентрализацията на Българското царство през втората половина на XIII в. и неговото значително отслабване във военнополитическо отношение, довело до политическо разложение и появата на сепаратизъм. 

Ключови думи: България, сепаратизъм, северозапад.

РЕКЛАМА:

Българските земи в края на 13-ти век полунезависимото владение на Дарман и Куделин е на северозапад 

Възстановеното от Асеневци в края на XII в. Второ българско царство изградило своята държавна уредба по модела на Комнинова Византия: военно-административната организация, данъчно-съдебната система, титулатурата и знаците на българският цар, дворцовите церемонии. Постепенно към 30-те години на XIII в. започват прояви на българизация на привнесените от Византия елементи. Тази промяна намирала най-ярък израз в побългаряването на названията на отделни длъжности от българския царски двор. Друг подобен случай взет от Византия и впоследствие българизиран е разделянето на държавата на отделни административни области – „хори”. По време на царуването на Иван Асен II (1218-1241) хорите били девет и обхващали трите области – Мизия, Тракия, Македония. Техните названия се срещат в Дубровнишката грамота на българския владетел, датирана от 1230 г. Това са Белградската, Браничевската, Търновската, Карвунската, Крънската, Боруйската, Скопската, Деволската и Прилепската. Самите хори се разделяли на още по-малки единици – катепаникиони. Царските хрисовули свидетелстват за една поетапна тенденция към диференциране на службите на местното управление, което довело до едно усложняване на административната система в българското царство. Българският владетел на теория разполагал с неограничени права и ръководел цялото административното управление. Въпреки това той не успял да възпре проявите на политическия сепаратизъм в страната.

Сепаратизмът от края на XII в. се характеризира с появата на полусамостоятелни или самостоятелни владения на територията на Българското царство. По териториален обхват сепаратистичните владения са огромни земи понякога и цели региони от българката държава – Македония, Родопската област, Подбалканските земи, Черноморската област, част от Добруджа и Българският северозапад. Терминът Български северозапад от края на XII и началото на XIII в. достига териториите до р. Тиса и Средния Дунав с крепостите Браничево, Белград, Срем, Сланкамен и Буда. От средата на XIII в. Българският северозапад започва да се свива в посока изток.

Като първи самостоятелен владетел на крепостта Браничево от началото на XIII в. може да се спомене името на княз Белота, посочен в кореспонденцията на папа Инокентий III (1198-1216) с българите като „princeps”. Неговото владение е локализирано в крепостта Браничево (дн. Костолац, Сърбия). Името на Белота, се споменава в кореспонденцията между папа Инокентий III и българският цар Калоян (1197-1207) в три от писмата.

Цялата статия можете да прочетете в новия брой 133 на списанието. Изтеглете броя с абонамент за 2,50 лв. на месец. ВИЖ ПОВЕЧЕ ТУК >>

Абонаментът за списанието помага за развитието на целия проект, като получавате в рамките на една година над 11 броя и достъп до уникално съдържание, което е достъпно само за тези от вас, които са се абонирали: научете повече тук.  

Автор: Екатерина Ангелова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)