Автор: Гергана Лаптева
България започва своята полярна дейност в Антарктика през 1967–1969, когато български метеоролог взема участие в XIII Съветската антарктическа експедиция. В полярния летен сезон на 1987–1988 шестима български учени участват в обединени проекти с Британското антарктическо дружество и Съветския институт за антарктическо и полярно проучване. Българската програма е насочена в осъществяване на научната разработка и организацията на логистиката в Антарктика. През този антарктически сезон е построен Българският заслон на остров Ливингстън, Южните Шетландски о-ви, в Североизточната част на Южният Залив. В периода между 1993–2016 г. България организира и провежда 25 успешни антарктически кампании. Успешно функционира и Българската полярна база „Св. Климент Охридски”, която има капацитет да приеме 25 души персонал, при нормални условия за работа.
Българският антарктически институт (БАИ), с решение на Министерския съвет на Република България от 27.02.1998 г., е определен за Национален оператор на дейността на Република България в Антарктика. Институтът организира и провежда ежегодни антарктически експедиции и поддържа Българската полярна база „Св. Климент Охридски” на о-в Ливингстън, Южните Шетландски о-ви.
Основните научни приоритети са насочени към: науки за Земята – геология, геофизика, физика, глациология, метеорология, картография, зообиология, ботаника, екология и медицина.
БАИ е в сътрудничество с антарктическите програми на Испания, Великобритания, Русия, Германия, Аржентина, Бразилия, Чили, Южна Корея и др. Член на COMNAP (Съвет на мениджърите на Национални антарктически програми), SCALOP (Комитет за антарктически логистика и операции), EPB (Европейски полярен борд) SCAR (Научен комитет за антарктически изследвания).
Карта на българската полярна база „св. Климент охридски” и о-в ливингстън на Любомир Иванов, 1996 г.
Карта „База Св. Климент Охридски, о. Ливингстън”. Топографска карта от 1996 г. в мащаб 1:1000 на територията на българската база „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика. Първа българска антарктическа топографска карта, изготвена от Любомир Иванов въз основа на подробното топографско заснемане на терена с теодолит Theo 030, извършено от него и Красимир Белев за времето от 31 януари до 4 февруари 1996 г. Означената на картата „Нова сграда” всъщност са основите на новата основна сграда на базата; самата постройка е завършена през 1998 г. С „Жилищен модул” е означена тогавашната основна сграда на базата, станала впоследствие популярна под името „Куцото куче”, днешен Исторически паметник на Антарктика (HSM 91) и Музей на остров Ливингстън; тя е най-старата запазена постройка на острова, издигната през 1988 г.
Карта „Livingston Island: Central-Eastern Region” от 1996 г. Автор Любомир Иванов. Топографска карта в мащаб 1:25000, изготвена въз основа на испанската карта на полуостров Хърд от 1991 г. и топографско заснемане на района с теодолит Theo 030, извършено от Любомир Иванов за времето от 8 декември 1995 до 8 февруари 1996 г. Актуализирана е бреговата конфигурация на залива Емона, променена в резултат на отдръпването на Пимпирев ледник и ледник Перуника през периода 1991–1996 г. За първи път са картографирани географски обекти като Крумов камък, нос Смолян, нос Ронжел, нос Алеко, хълмовете Еспаньола, Белозем и Кузманова могила, и върховете Хемус, Западен Боулс и Св. Борис.
Карта на остров Ливингстън, Южните Шетландски острови на Любомир Иванов, Николай Главинчев, Райна Тошева и Стилиян Найденов, 2005 г.
Картата „Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands”, представлява топографска карта от 2005 г. в мащаб 1:100000. Това е първата българска топографска карта на островите Ливингстън и Гринуич в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика. Автори Любомир Иванов, Николай Главинчев, Райна Тошева и Стилиян Найденов.
Изготвена въз основа на спътниково заснемане и геодезически данни и фотографска документация от топографското проучване Тангра 2004/05.
Картата е използвана в различни публикации, включително в статии на Уикипедия, както и (в уголемен размер) като част от интериора на Зала Антарктика в Министерството на външните работи на Република България.
Карта „Маршрут на топографско проучване Тангра 2004-2005”, 2012 г.
Карта „Маршрут на топографско проучване Тангра 2004/05” от 2012 г. Автор е Любомир Иванов. Използвана като илюстрация в статии на Уикипедия, както и в монографията на Л. Иванов и Н. Иванова Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие, Фондация Манфред Вьорнер, 2013. Карта на лагерите и маршрутите на топографското проучване Тангра 2004/05, осъществено от екип в състав Любомир Иванов и Дойчин Василев за времето от 14 ноември 2004 до 29 януари 2005 г. В процеса на полевата работа, извършена от лагер Академия на о. Ливингстън, е изминато значително разстояние на ски или пеша при трудни метеорологични условия и непознат терен, включително първото прекосяване на хребет Боулс, и първото посещение и маршрути към Видинските възвишения, възвишенията Глинър, Мелнишкия хребет, хребет Левски, ледниците Съединение, Калиакра и Струма, средното течение на ледник Хюрън, седловините Лесли, Елховска, Гурева, Янкова и Лозенска, и Пирдопска порта. За пръв път са изкачени и заснети с GPS върховете и височините връх Лясковец (1473 м), Зограф (1011 м), Лозенски нунатак (440 м), Ерменска могила (412 м), Ахелойски нунатак (390 м), Комини (774 м), Онгъл (1149 м), Мелник (696 м), хълма Кастра Мартис (453 м), Раднево (481 м), Земенска могила (453 м) и Мизия (604 м), осъществено е и третото изкачване на Пресиянов рид (1456 м) и първенеца на острова – връх Фрисланд (1700 м). Осъществен е траверс на главното било на Тангра планина в участъка между върховете Фрисланд и Лясковец. Във връзка с извършената полева работа през 2005 г. са дадени 126 нови български наименования на безименни дотогава географски обекти на островите Ливингстън и Гринуич. Геодезически данни и фотографска документация от проучването са използвани при изготвянето на българските топографски карти на островите Ливингстън и Гринуич от 2005 г. и на островите Ливингстън, Гринуич, Робърт, Сноу и Смит от 2009 г. Топографското проучване Тангра 2004/05 е обявено от Discovery Channel през 2012 г. за знаково събитие в хронологията на изследването на Антарктика със следната анотация: „14 ноември 2004: Тангра. Екипът Тангра на Българския антарктически институт изминава разстояние от 200 км, като събира обширна геодезическа и географска информация – включително координати, данни за надморската височина, конфигурация на свободните от лед зони и детайлна фотография.”
Геоложка карта на п-ов Хърд, о-в Ливингстън, Южните Шетландски о-ви, М 1:5000, Христо Пимпирев, Димо Димов, Камен Бонев, Невен Георгиев, Янко Герджиков, Явор Стефанов, 2005–2010 г.
Полуостров Хърд се намира в централната част на остров Ливингстън (62º41’S, 60º23’W). Той е покрит с дебела снежно-ледена шапка, наречена ледник Хърд, с главен език Сали рокс, разположен на югозапад и два езика към северозапад – Архентина и Лас Палмас. Най-високият връх, разположен в западната част на полуострова, е Пико Мурес – 407 м. Стръмният планински релеф е запазил множество скални разкрития, които прозират под ледената покривка в крайбрежната зона на полуострова, както и на места в неговата вътрешност. В голямата си част това са труднодостъпни терени, със стръмни до отвесни скални откоси.
На полуострова се разкриват седиментни последователности представени от теригенни и алеврито-пелитни смесени скали (мъдстоуни), образувани в различни фациални обстановки от турбидитни през делтови до алувиални фанове. Синседиментните деформации в тях са широко разпространени. Скалите са засегнати от слаби анхиметаморфни изменения. Целият разрез представлява преобърнато бедро на няколкокилометрова моноклинала – елемент от първоразрядна гънка с неизяснен поляритет, с шарнир ССЗ-ЮЮИ. Обратния пласторед се потвърждава от множество недвусмислени литоложки и структурни критерии. Скалните последователности се подмладяват от запад на изток. Те затъват на СЗ, З, или ЮЗ с наклони в диапазона 15-60º.
Седиментният комплекс е процепен повсеместно от множество разновъзрастни дайки с порфирни до афирни текстури, със сантиметрови до метрови дебелини. Те свидетелстват за няколко последователни импулса на магмена активност. В източната част на полуострова седиментите се покриват несъгласно от масивните вулканокластични брекчи на Моунт Боулес.
В северозападната част на полуострова, в непосредствена близост с Българската база, е внедрен плутонът Хесперидес и множество генетично свързани с него диорит-порфиритови хипоабисални жилни тела. В източната част на полуострова, в района на Пико Мурес, сред вулканитите на на Моунт Боулес са внедрени други малки кварц-диоритови хипоабисални тела от островнодъговия комплекс.
В целия западен дял на полуострова и най-вече в неговата северозападна част, в територията около Българската база, седиментният комплекс е процепен от множество разновъзрастни хидротермални кварц-калцитови жили и брекчи, които често са рудоносни. През януари 1988 г. група геолози – преподаватели в Софийския университет „Св. Климент Охридски” стартират българското присъствие на остров Ливингстън. В най-северната част на полуостров Хърд, на брега на Южния залив, са поставени основите на българската научна станция. През 1993 г. дейността на българските полярници е възобновена и започват системни геоложки проучвания на територията на полуостров Хърд, които продължават и до днес. Те включват стратиграфски, минераложки, палеонтоложки, структурни, петроложки, геофизични, геохимични изследвания на магмени скали и органично вещество, геоморфоложки теренни и лабораторни проучвания, както и литохимично опробване по първичен ореол на разсейване. Една от основните задачи на проучванията e съставянето на детайлна кондиционна геоложка карта на района.
Създаването на геоложката карта се извършва поетапно, през летните работни сезони и завършва през сезон 2009-2010 г. Метеорологичните условия на антарктическото лято в региона, свързани с постоянни снеговалежи, силни ветрове и гъсти мъгли, предопределят кратки периоди за възможната работа на терен. Картировката се извършва от малки групи геолози-планинари. Голяма част от теренните изследвания се осъществяват с изнасянето на групите с лодки по море и организиране на неколкодневни палаткови лагери за покриването на площи, отдалечени на километри от Българската база. Събраната през годините информация е обединена в обща ГИС-база данни.
Геоложката карта на полуостров Хърд, остров Ливингстън, е в М 1:5000 и съдържа пет картни листа. Изготвена е от екип геолози, предимно от Софийския университет „Св. Кл. Охридски”: Христо Пимпирев, Камен Бонев, Димо Димов, Невен Георгиев, Янко Герджиков, Марин Иванов, Ласло Клайн и Никола Петков. Съставена е на основата на трансверсална Меркаторова проекция (Transverse Mercator), взаимствана от малкото налични топографски карти за региона. Параметрите на проекцията са:
Име на проекция: WGS_1984_UTM_Zone_20S
Централен меридиан: Central_Meridian: -63,000000
Datum: D_WGS_1984
За топографска основа са използвани карти на хартиен носител в М 1:5 000 и 1:25 000, издадени през 1991 от Formada por el Sevicio geografico del Ejercito, Madrid. Те са сканирани и подложени на допълнителна цифрова обработка за повишаване на рязкостта и контраста. Геореферирането/ректифицирането е извършено по съществуващата върху картата координатна разграфка. Постигната е отлична прецизност, за което говорят ниските стойности на изчислената грешка (RMS) и доброто съвпадение на засечени с презизни GPS приемници триангулачни точки.
Координатите на пунктовете на наблюдение са измервани с ГПС-приемници и прехвърлени върху ректифицираната топографска основа. Малък брой точки (25<) са нанесени ръчно върху топографската основа.
Контурите на последователно прибавяните през годините картирани нови площи съответстват на състоянието на снежно-ледената покривка за конкретния работен сезон. Все по видимо настъпващите промени в климата на Земята са особено осезателни за описвания тук регион. Те се изразяват в интензивно снегонатрупване и промени в контурите на ледниците. Това от своя страна води до динамични промени в контурите на скалните разкрития.
Карта „Антарктика: остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит” на Любомир Иванов, 2009 г.
Карта „Антарктика: Остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит”. Топографска карта от 2009 г. в мащаб 1:120000 на островите Ливингстън, Гринуич, Робърт, Сноу и Смит в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика. Автор Любомир Иванов. Първа топографска карта на о. Смит. Първа българска карта на о. Робърт и о. Сноу. Изготвена от Военно-географската служба на Българската армия въз основа на спътниково заснемане и геодезически данни и фотографска документация от топографското проучване Тангра 2004/05, отпечатана от Военния географски център в Троян. Картата е одобрена от Министерството на образованието и науката за учебно помагало в обучението по география и икономика и по природни науки и екология, предоставена безплатно от издателя Фондация Манфред Вьорнер на всички български училища в страната и чужбина. Допълнени втори електронни издания на картата са от 2010 г. на български и английски. Картата е използвана в множество публикации, включително на статии в Уикипедия, в изданието Bulgarian Antarctic Research: A Synthesis, eds. C. Pimpirev and N. Chipev, St. Kliment Ohridski University Press, 2015, както и (в уголемен размер) в постоянната експозиция „Антарктида – българската ледена приказка” на Националния исторически музей в София.
Топонимична карта на остров Ливингстън на Любомир Иванов, 2012 г.
Карта „Bulgarian Antarctic Base St. Kliment Ohridski, Livingston Island” на Любомир Иванов, 2014 г.
Карта на района на Българската антарктическа база „св. Климент Охридски”, инж. Борислав Александров и инж. Димитър Димитров, 1998 г.
В състава на VII Българска антарктическа експедиция за първи път са включени геодезисти, със задача детайлно картографиране на района на Българската антарктическа база (БАБ) – инж. Борислав Александров и инж. Димитър Димитров. Геодезическите дейности са извършени в периода декември 1998 – януари 1999 г.
За геодезичната снимка е използван теодолит-тахиметър DAHLTA 010 със специално пригодена далекомерна приставка AEM-1200. Заснети са около 700 дка открити от сняг и лед скални пасажи, съществуващите постройки, както и бреговата линия. Изработената карта е в М 1:2 000, като е използвана UTM проекция. За първи път е създаден и цифров модел на района на БАБ.
Допълнително са картографирани откритите от сняг части на масивите Пико Мурес, Серо Мирадор и Пико Напие, като са изработени на карти, също в М 1:2 000.
Карта на акваторията на Българската антарктическа база „Св. климент Охридски”, инж. Борислав Александров и инж. Юри Цановски, 2009 г.
По време на ХVIІI Българска антарктическа експедиция за първи път е извършено хидрографно заснемане на част акваторията пред БАБ. В експедицията са включени геодезисти, преподаватели в УАСГ – инж. Борислав Александров и инж. Юри Цановски. Геодезическите и хидрографни дейности са извършени в периода декември 2009 – януари 2010 г.
За заснемането е използван хидрографен комплекс GARMIN Map, монтиран на борда на надуваема лодка тип „Зодиак” и е покрита акватория от около 2.5 кв. км. За периода на престоя в базата е изграден пост за проследяване колебанията на морското ниво и е изведена средна стойност, към която са отнесени дълбочните в картата. Определена е по координати и 20 метровата изобата, служеща за ограничение на големите кораби в залива.
Изработена е карта на дълбочините в М 1:5 000 и цифров модел на дъното. Анализирани са и разпределението на дълбочините и температурата на водата. На тази тематика е докторската дисертация на доц. Борислав Александров, изпълнител на хидрографната снимка.
По същата методика през януари 2010 г. е направена хидрографна снимка на част от акваторията пред Испанската полярна база „Хуан Карлос І”, оформена като рекламен постер.
Едромащабна топографска карта на района на Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски” и на част от акваторията пред базата, колектив, 2015 г.
полк. инж. Петър Данчев, ВГС към МО и кап. д-р инж. Георги Михайлов, ВГС към МО, 2015, доц. д-р инж. Борислав Александров, УАСГ и гл.ас. д-р инж. Юри Цановски, УАСГ.
По време на XXIV Българска експедиция е извършено повторно хидрографно заснемане на част от акваторията пред Българската полярна база, както и първо заснемане на район, южно от н. Есперидес. Дейностите са извършени отново от доц. д-р инж. Борислав Александров и гл. ас. д-р инж. Юри Цановски през периода декември 2015 – януари 2016 г. Използван хидрографен комплекс GARMIN GPSMAP 7407 Chartploter, монтиран на борда на надуваема лодка тип „Зодиак”. За височинно привързване е използван изграденият временен водомерен пост в Южния залив, като дълбочините в картата са отнесени към него.
Едромащабната топографска карта Българска антарктическа база „Св. Кл. Охридски” – лист 1 и лист 2
Регистрирана в Националната агенция за ISBN
Автор: ВОЕННО-ГЕОГРАФСКА СЛУЖБА,
Издател: АГЕНЦИЯ ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР, ВОЕННО-ГЕОГРАФСКАТА СЛУЖБА
Присъдени са два издателски идентификатора (кода) ISBN, съответно на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Военно-географската служба.
Координатна система: ITRS, реализция ITRF 2008, епоха 2005.0
Височинна система: Средно морско ниво
Картографска проекция: Универсална напречна цилиндрична проекция на Меркатор, зона 20 юг
Мащаб: 1:2 000
