Направи дарение на училище!

Изображение: © Soonthorn – fotolia.com

Освен провеждането на такива емблематични събития у нас като Европейска нощ на учените и Софийски фестивал на науката, през последната година български научни институции, съвместно със свои европейски партньори, взеха участие в редица перспективни европроекти, насочени към най-различни сфери на науката и целящи общия ни прогрес.

Както всички знаем един от най-сериозните и най-широко обсъждани световни проблеми безспорно са климатичните промени и глобалното затопляне, който няма как да не тревожи европейските научни среди. Българската страна също взема отношение по този проблем, чрез участието на СУ “Св. Климент Охридски” в проекта за определяне на политическите приоритети за неутрални въглеродни емисии в ЕС” (COP21 RIPPLES). В него екипът от изследователи анализира трансформациите в енергийните системи, транспорта, промишлеността, финансите и други сектори, които са необходими на отделните държави за да изпълнят своя принос за смекчаване на измененията в климата съгласно Парижкото споразумение. 

Учените проучиха стъпките, необходими за постигането на по-дълбоки и амбициозни цели за декарбонизация до 2030 г., което би могло да направи неутралните въглеродни емисии постижими докъм 2050 г., както и социално-икономическите последици, които този преход би предизвикал. Те изтъкват и, че ранните инвестиции за насърчаване на разбирането за нуждата от тези трансформации, както и обучението за целта, ще намалят разходите за декарбонизация в дългосрочен план. А също така и предлагат икономически възможности за отделните държави да развиват нови нисковъглеродни технологии и сектори.

В същото време и Българският антарктически институт участва в проекта EU-PolarNet, свързан с климатичните промени и това как те се отразяват на субполярните екосистеми. Извършваха се проучвания основно в Арктика, която напоследък се затопля със застрашителни темпове, които представляват предимно измервания и анализиране на газовете – CO2, метан и водна пара – за да се установи колко въглерод се абсорбира от тази среда и какви могат да бъдат последиците за цялата околна екосистема. Също така, въз основа на събраните данни, учените се опитват да изчислят какъв точно е антропогенният (човешки) принос към въпросните климатични промени, довели и до размествания в структурите на местните растителни общности. Като например оцеляването на цветята в този предизвикателен регион, зависещи от опрашващите ги, но застрашени медоносни и земни пчели. Тъй че колкото повече научим за функционирането на тези екосистеми, толкова по-способни ще бъдем да ги защитим и опазим.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Що се отнася до пчелите, иновативната българска компания “Бий Смарт Текнолоджис”, разработваща комбинация от интегрирани хардуерни и софтуерни решения, взе участие в проекта “Футуристични кошери за умен метрополис”. Заедно със своите европейски партньори, те се стремят да помогнат на пчелите  да се справят с предизвикателствата на бързите антропогенни промени, предизвикващи разрушителни сътресения в техните местообитания и колонии по  целия свят. (Вижте интервюто с българския екип) Целта им е създаване на технологии във и около футуристична колония от пчели, които биха позволили на колонията да се развива успешно в много трудна среда, например в рамките на прецизирано земеделие, използващо пестициди, в едни умни градове на бъдещето и в силно индустриализирани райони. Основната идея е да предоставят на разположение на пчелите технологии, които естествено са недостъпни за тях (интернет, бази данни, сателитни данни, роботи и т.н.) и да осигурят информация, събрана от пчелите по тези канали обратно към хората и към други кошери. Освен че това ще носи много ползи за пчелите, по този начин и нашето общество ще се възползва от опрашването и други услуги и продукти от тяхната дейност, по по-стабилен и контролируем начин, дори и в по-сложните екологични условия на бъдещето. 

За да има прогрес в научните европроекти и в науката въобще е необходимо тя да стане по-популярна и достъпна за обществото. За това ЕС финансира проект (включително и с българско участие), който цели да подобри работата на платформата OpenAIRE в подкрепа на открития достъп до научни знания. Проектът също допринася за развитието на Европейският облак за отворена наука, който осигурява неограничен достъп до публично финансирани изследвания в Европа. Платформата OpenAIRE насърчава диалога относно политиките за отворен достъп, улеснява приемането и иновациите в отворената наука и работи с инициативи в световен мащаб за свързване на Европа с глобалната открита научна среда. Тя включва мрежа от 34 национални бюра за отворен достъп, които помагат на учените да пускат трудовете си за свободен достъп, и европейско бюро за подпомагане, което координира стъпките към отворена наука.

В тази сфера отново Софийският университет “Св. Климент Охридски” е координатор на проекта за създаване на първият Център за големи данни и изкуствен интелект в България и региона. Това е Центърът за върхови постижения „Големи данни в полза на интелигентно общество“ GATE (BiG DAta for SmarT SociEty) в България. Целта на центъра е не само да развива съвременни решения за големи данни в България, но и да създава връзки с други центрове в Европа. Той играе динамична роля в заобикалящата иновационна система, като добавя стойност към знанията и подпомага следващо поколение млади изследователи. развиване на научна дейност на световно ниво и постигане на устойчив растеж на изследванията в областта на големите данни и изкуствения интелект чрез атрактивна изследователска среда, модерна инфраструктура, подкрепяща отворени иновации и жизнена екосистема, които да подпомогнат създаването на иновативни решения, в полза на обществото.
Като единствения Център за големи данни, създаден в Източна Европа, GATE ще изгради мост между Източна Европа и съществуващите 55 центъра в Западна Европа и ще играе стратегическа роля за разпространение на най-добрите практики и иновативни модели в развиващите се страни.

Български участници има и в широкомащабният проект за Европейска мрежа от центрове за киберсигурност и Център за компетентност, иновации и операции. Това са Институтът по отбрана, Институтът по информационни и комуникационни технологии, TELELINK BUSINESS SERVICES EAD и Фондацията Европейски софтуерен институт – Център Източна Европа в България. 

Освен това и в проектът Портал за космически данни, в който българската фирма Ендуросат АД е координатор. И който развива интелигентна комуникационна услуга Nanosat в ниска околоземна орбита, имаща за цел значително да увеличи предаването на данни от космоса, като същевременно оптимизира спътниковите операции и намали разходите. 

За повече подробности около тези и още много други научни европроекти с изключително българско участие, финансирани от Европейската комисия, може да прочетете в безплатния специализиран брой на Българска наука – “Научни европейски проекти с българско участие”, който е част от проекта K TRIO 4 за Европейската нощ на учените 2020 – https://nauka.bg/nosht2020/

Искаме да покажем, че в България се правят изключителни неща и нивото на научна експертиза е европейско. Разбира се, това е една малка част от научните проекти, в които участват различни български организации. Може да следите интервютата, които пускаме в текст, аудио и видео на български учени, за да разберете още повече за българските участия в европейските проекти.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!