Как България да привлече повече от 0,25% от средствата за наука на ЕС

До момента по Хоризонт 2020 (програмата за наука на ЕС), България е усвоила около 0,25% или малко над 80 милиона евро. За сравнение, Гърция има над 1 милиард или с други думи са успели да привлекат за наука 10 пъти повече пари от нас. Българските институции имат капацитета, но правят ли достатъчно? Отговорът е не, като цифрите говорят достатъчно. Дори Сърбия има 86 милиона евро, Румъния – 180 милиона евро, а Турция – 156 милиона евро. 

Въпросът е защо ние сме толкова назад, какво ни пречи? Всеки в научната общност има отговор на този въпрос, но ще се изненадате колко се разминават един с друг. 

Преди да кажа какъв е отговорът за мен, ще трябва да разясня няколко неща.

 

В момента най-дейните научни институти и научни екипи имат доста работа покрай Националните програми, научните центрове, както и европейската пътна карта за научна инфраструктура. Това са големи национални програми, които ангажират много учени, но в тях заложените средства не са за персонал, а за консумативи и техника, които да се използват за работа. Така заплатата на младите учени продължава да бъде прекалено ниска, за да се привлекат качествени кадри. Има нови апарати за милиони евро, но хората, които работят на тях са заплатени с 500-600 лв. 


РЕКЛАМА:

***

Липсата на свежи и млади мотивирани кадри е ключова, за да може да се привлекат средства по европейски проекти. 

Моя отговор защо имаме само 80 милиона евро е… ЖЕЛАНИЕ.

Говорил съм много учени по този въпрос и изводът е, че ни трябва много малко, за да сме номер едно в региона, но основната пречка е мотивацията, а тя идва с нормалното заплащане. Постоянно говорим за увеличаване на бюджетите за наука, но заплатите растат, само когато се покачва минималната заплата. 

Трябва да се разбере, че инвестирането в хора е по-важно от нова техника, но тук МОН и “държавата” имат малко власт по този въпрос. Топката е в ръцете на БАН и Университетите, които сами определят колко пари да платят на учените, колко служители да наемат, как да си вършат работата и т.н. 

Въпреки всичко аз съм убеден, че можем да променим това чрез огромните възможности предлагани от Европа. 

Моето решение е стимулиране чрез правене. Всеки, който привлече проект да има повишение в заплатата, всеки който управлява успешен проект да бъде за пример и само така без нищо друго освен малка промяна в нагласата ще може да се запазят кадри и привлекат нови. Да не говорим за добавената стойност, която това ще донесе – нови проекти, финансиране, нова техника, повече публикации в големи списания, повече конференции из света с българско участие и т.н.  

Не може национални научни институции в момента да не са в световни мрежи от своята област, защото не могат да заделят 100-200 евро за членски внос. Или 200 евро за годишни отразявания на събитията и учените, които постигат сериозни резултати. За 400 евро на година остават невидими за света и България. Трябва да се излезе от тази омагьосана въртележка на нямане. Има средства, въпросът е как се стимулират тези, които могат да ги привлекат. Дори да се стимулира морално и административно от ръководителите на научните организации, съм убеден, че с пъти ще се увеличат привлечените суми. Трябва промяна в мисленето. 

 

Източници:

https://europa.eu/

https://www.sciencemag.org/

https://naukamon.eu/


Европейска нощ на учените 2022 г.: