Бактериален протеин облекчава симптомите на хранителната алергия

B. longum and mast cells-Credit - IBS.jpg

„Лактобацилус“ може да ви звучи познато, когато стане въпрос за пробиотици, но това е само един от многото видове бактерии, които са с доказана полза за здравето. В ново проучване на Академията по имунология и микробиология към IBS (Institute of Basic Science) и Националния институт по животновъдни науки, изследователите демонстрират, че въвеждането на пробиотик, съдържащ Bifidobacterium longum, KACC 91563 намалява симптомите на хранителни алергии. В САЩ, броят на децата с хранителни алергии се е увеличил с 18% между 1997 и 2007; по същото време са се утроили посещенията в болница, поради алергия.

Въпреки че някои пробиотици са доказано ефективни за облекчаване на симптомите при хранителни алергии, това не е така с всички пробиотични бактерии. Екипът на IBS тествал два бактериални щама – Bifidobacterium longum, KACC 91563 и Enterococcus faecalis KACC 91532, върху мишки, които по-късно са били изложени на хранителни алергени, за да видят какъв ефект са имали върху имунния отговор. Aлергичната реакция при мишките, третирани с E. faecalis KACC 91532, не била повлияна, но при мишките, третирани с B. longum KACC 91563, се наблюдавало значително потискане и забавяне появата на диария.

Пробиотиците действат чрез освобождаване на извънклетъчни везикули – малки сферични пакетчета, съдържащи протеини и ДНК, които се освобождават в тънките и дебелите черва. Везикулите доставят този материал от бактериите, което влияе върху имунната система. В случая на B. longum, KACC 91563, те съдържат белтък, наречен ESBP (family 5 extracellular solute-binding protein). В червата, ESBP взаимодейства с мастните клетки, които са отговорни за алергичната реакция, и ги кара да се самоубиват, като по този начин неутрализира способността им да предизвикват алергия.

На мишките им бил даден стандартен тестов алерген – албумин, който се открива в яйчния белтък, смесен със стипца за предизвикване на алергичен отговор. Екипът търсил признаци на стомашно-чревен дистрес, в този случай – диария, като индикатор за алергична реакция. Те открили, че дозата е важен фактор, тъй като по-малко количество от 5х109 колония образуващи единици (CFU) от бактериите на мишка на ден не е достатъчно за предотвратяване на появата на алергична реакция.
Въпреки че броят на случаите на хранителни алергии продължава да расте, съществуват няколко възможности за лечение. Д-р Янг подчертава – „Нашето изследване е първото, което открива механизма за контролиране на хранителните алергии от пробиотичните щамове, без да засягат регулаторните Т-клетки“ и добави, че „тъй като мастните клетки са основната причина за всички алергични реакции, рекомбинантен ESBP протеин може да се използва като терапевтично лечение на други алергични заболявания, както и при хранителните алергии.“ Има и други възможни приложения за ESBP, включително в кремове за лечение на екзема. Това лечение изглежда е голяма стъпка към ограничаването на свръхактивния имунен отговор и борбата с алергиите.

Превод: Росица Ташкова
Източник: https://www.sciencedaily.com/


РЕКЛАМА:

***


Европейска нощ на учените 2022 г.: