Азиатските страни през XVI – XVIII в.

В началото на Новото време на азиатския континент съществуват огромни по територия държави с многобройно население и с непроменило се от векове обществено устройство — Османската империя, Персия (Иран), империята на Великите моголи в Индия, Китай, Япония. През средновековието в тях процъфтяват занаятите, търговията, изкуствата. В продължение на столетия и даже хилядолетия селското стопанство, техниката на занаятчийското стопанство не претърпяват големи промени. Произволното управление на деспотични владетели — шахове, султани, императори, и религиозният фанатизъм не дават възможност за бързо и свободно развитие на обществото и личността. Народите на Изтока се оказват неспособни да се противопоставят на икономическото проникване на европейските манифактуристи и търговци. Допълнено от превъзхождащата военна сила на европейските държави, то води до отслабването и подчиняването на азиатските страни. Османската империя, съществуваща от края на XIII в. и разпростряла се на три континента — Азия, Африка и Европа, започва да отслабва. Прекратено е победното шествие на султанските войски към Средна Европа и са загубени някои територии около Черно море. Османските владетели сключват с европейските държави договори за капитулации — търговски, митнически и съдебни привилегии за чужденците. Пораженията на Османската империя в руско-турските войни през последната трета на XVIII в. заплашват господството й над поробените народи. Така е поставено началото на Източния въпрос — за съдбата на империята и преди всичко на нетурските народи в нея.
Персия от началото на XVI в. е под управлението на Сефевидската династия, основана от водач на мюсюлмански религиозен орден. При управлението на шах Абас Велики (края на XVI — началото на XVII в.) тя достига голямо териториално разширение. Но вековното военно противоборство с Османската империя, с Русия и с останалите й съседи изтощава стопанските и човешките ресурси и Персия започва да запада.
По-голямата част от огромния Индостански полуостров от началото на XVI в. е под властта на ислямската династия на Великите моголи (потомци на завоевателя Тимур). При Акбар (управлявал през втората половина на XVI — началото на XVII в.) Моголската империя достига върха на своето могъщество — разширяване на границите й, централизиране на управлението, разцвет на изкуствата и литературата. Но фанатичният стремеж на неговия наследник император Аурангзеб да наложи исляма, преследванията срещу индуистите и сикхите отслабват държавата, въпреки че границите й се преместват на юг. От началото на XVI в. в Индия проникват португалците, по-късно холандците, французите, англичаните. С отслабването на империята на Великите моголи съперничеството на европейците за икономическо и военно господство над нея се засилва. В сблъсъка с Франция надделява могъщата английска Източноиндийска компания, основана през 1600 г. Тя успява да извоюва от индийските владетели големи територии. От търговията и от данъчното облагане на селяните тя извлича огромни печалби. По време на Седемгодишната война (1756—1763 ), която се води за икономическо и колониално господство, войските на Източноиндийската компания успяват да изтласкат французите от Индия.
Китай от средата на XVII в. е под властта на Цинската династия на некитайското племе манчжури. Новите императори бързо възприемат хилядолетната държавна традиция и управляват страната с помощта на армията и бюрократичния апарат, в който манчжурите имат привилегировано положение. Чуждото господство и увеличаването на данъчното бреме предизвикват недоволство, вълнения и въстания на селското и градското население.
Япония, управлявана от началото на XVII в. от шогуните (наместници на императора) от рода Токугава, се превръща в централизирана държава. Опирайки се на самураите (военното съсловие), шогуните налагат строг контрол върху всички страни от стопанската дейност и живота на поданиците — даже и върху начина на обличане и забавления. Предприемчиви европейски търговци успяват да установят връзки с Япония. В нея започва да прониква през XVI в. християнството. Приелите новата религия японци вземат участие във въстанията срещу централната власт и са преследвани жестоко. През първата половина на XVII в. управниците и на Китай, и на Япония забраняват връзките на техните поданици с външния свят и търговията с европейците (с малки изключения). „Затварянето“ на тези две страни продължава два века, през които изоставането им в областта на техниката и науката се задълбочава. Останалите азиатски страни обаче не могат да избягнат чуждото проникване и последиците от европейското господство. Османската империя включва народи с различна степен на социално-икономическо развитие, с различна вяра и култура. Абсолютната власт на султана е единственото, което ги държи в подчинение. Но след поредицата от военни поражения през XVIII в. тя отслабва. Балканските провинции на империята са най-напреднали в икономическо и културно отношение. Но османският държавен и народностен гнет, липсата на сигурност за живота и собствеността на християните не позволяват бързото и естествено развитие на възникващите буржоазни отношения.
Азиатските страни, загубили своята независимост, се включват в колониалните империи на европейските държави. Те ги разглеждат като източници на суровини и изгодни пазари за своите манифактурни произведения. Върху тези страни е установен контрол чрез военна сила или чрез неравноправни договори с местните владетели. Неравностойната търговия и данъците дават възможност на европейските колонизатори да получават баснословни печалби. Господството им, от една страна, води до разрушаването на съществувалото векове занаятчийско производство и до разоряването на селските общини. Стопанството получава едностранчив характер — на местните жители е наложено да отглеждат предимно нужни за промишлеността на метрополията култури — памук, индиго, подправки и др. Разорените селяни, занаятчии и дребни търговци загубват средствата за препитание и често повтарящият се масов глад отнема живота на хиляди хора.
Колониалното владичество, от друга страна, ограничава произвола на местните феодали. То дава възможност върхушката на азиатските общества да се приобщи към постиженията на европейската култура.
Чуждото господство и свързаните с него неравностойна търговия, тежки данъци, разрушаване на традиционното стопанство предизвикват съпротивата на азиатските народи. За да покорят по-голямата част от Индия, англичаните трябва да водят десетилетни войни с местните владетели — моголските императори (в Северна Индия), навабите на Бенгалия, князете на маратската федерация (в Махараидра — Централна Индия). Повече от двадесет години войските на Източноиндийската компания водят войни срещу султана на Майсур (в Южна Индия). През XVII и XVIII в. избухват множество въстания на населението на о. Ява и други острови от Индонезийския архипелаг, намиращи се под властта на холандската Източноиндийска компания.
Въпреки продължителния отпор азиатските страни са принудени да отстъпят пред превъзхождащата военна техника и организация на европейците. Единствено Китай и Япония успяват да запазят за по-дълго време своята независимост с цената на пълната изолация от външния свят.

През XVI—XVIII в. азиатските страни, чиито народи се намират на различна степен на развитие — от чергарство и племенен строй до блестящ градски живот и огромни феодални империи, попадат под ударите на големите европейски държави. Започва формирането на колониални империи, народите на които скоро изпитват последиците от настъпващата буржоазна епоха.

Вижте още в раздел „Световна история“ за страните от Азия


Европейска нощ на учените 2022 г.: