Народът на гръцкия град Сиракуза в Сицилия предпочитал забавленията пред военните действия. Владетелят Хиеро, който разбирал това, превърнал периода на своето царуване (270 – 216 г. пр. Хр.) във време на мир и пируване. Хиеро убедил своя роднина Архимед (287 – 212 г. пр. Хр.) да използва науката за практически цели, което било нещо много необичайно за един гръцки учен. Архимед се отзовал, като снабдил Сиракуза с автоматични оръжия, за да спести на своя народ усилията да се бие. Машинарията работела чрез системи от лостове, скрипци, пружини и противотежести. Архимед надупчил градските стени с бойници, които можели да се отварят и оттам да се изсипват добре насочени залпове със стрели и снаряди. Уреди, изскачащи от брустверите, били предназначени да стоварват скални маси върху враговете, докато са още на голямо разстояние, а в същото време навсякъде по бреговата ивица били наредени най-големите му съоръжения за обезвреждане на неприятелските кораби. Хиеро умрял, мирът свършил и през 212 г. пр. Хр. римската флота поела гордо, за да срази сиракузката съпротива. Но от стените започнали да изскачат грамадни греди, от които върху обречените кораби се стоварвали огромни тежести. Огромните кранове повдигали корабите нависоко и ги преобръщали, така че хората изпадали от тях, преди да бъдат смачкани върху скалите.