1848 г. – 15. III
Революция в Будапеща. Ръководител на младежта е изтъкнатият поет и демократ Шандор Петьофи. Създаден е Комитет за обществена безопасност, който подготвя програма за демократични реформи и пълна автономия на Унгария.

1848 г. — 17. III
Образувано е независимо унгарско правителство. В състава му влизат либерали, привърженици на споразумяване с Хабсбургите и на умерените реформи. В правителството левицата е представена от Л. Кошут, който става министър на финансите.

1848 г. — 27. III
Разпореждане на Фердинанд I, крал-император на Австрия, което отнема правото на унгарското правителство да решава финансови и военни въпроси. Фердинанд I не се съгласява да отмени и ангарията.

1848 г. —30. III
Големи демонстрации в Пеща. Издигат се лозунги: „На оръжие!“, „Долу немското правителство!“, „Да живее републиката!“.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1848 г. — 31. III
Под влияние на демонстрациите император Фердинанд I оттегля разпореждането за ограничаване на унгарското правителство.

1848 г. — III—IV
На сесия на парламента в Пресбург (Братислава) иператор Фердинанд I потвърждава премахването на феодалните привилегии, въвеждането на унгарския език в училищата и учрежденията, установяване на данъчно равенство и граждански свободи. (В своята територия унгарците не са мнозинство, т. нар. национални малцинства считали унгарците за тирани и издигали свои искания. Хърватите пропагандирали създаване на обща държава на южните славяни и получили подкрепата на австрийското правителство, което разчитало по този начин да отслаби унгарците).

1848 г. – VII—VIII

Борба на селяните, особено в източната част на страната, за подялба на помещическите земи и пасища и за премахване на феодалните привилегии. Селското движение е подкрепено от Михай Танчич, изтъкнат революционер, който чрез „Работнически вестник“ настоява: за премахване на десятъка и на всякакви -други повинности, за връщане на орната земя и пасищата на селяните, за предаване на селячеството, земите на контрареволюционерите и т. н.

1848 г. — 22. IX
Фердинанд I осъжда политиката на унгарското правителство, насочена към независимост. Националното събрание създава Комитет за защита на отечеството, съставен предимно от депутати на левицата.

1848 г. — 25. IX
Ген. Франц Ламберг е назначен за командващ войските в Унгария. Той трябвало да разпусне Националното събрание и да въведе военно положение в Унгария. (На 28. IX. ген. Ламберг е убит).

1848 г. — IX
Националното събрание премахва десятъка, който се изплащал с вино.

1848 г. – 3. X .
Императорът въвежда обсадно положение и разпуска Събранието.

1848 г. — 30. X
Унгарската армия претърпява поражение край Швехат (недалече от Виена), в резултат на предателството на реакционното командване.

1848 г. XII — 1916 г.
Управление на Франц-Иосиф I (император на Австрия и крал на Унгария).

1849 г.
Шандор Петьофи (р. 1823 г.), унгарски революционен поет. По време на унгарската революция 1848—49 г. възглавява въстанието в Пеща. Загива в сражение. Творчеството на Петьофи отразява революционно-демократичното движение срещу Хабсбургите и крепостничеството, голямата му любов към народ и родина. Автор е на повече от 1000 стихотворения. Творчеството му е важен етап в развитието на унгарската литература. Комична поема „Селски чук“ епична поема „Витяз Янош“, любовна лирика „Облаци“, поема „Апостол“ и др.

1849 г. — 5. I
Австрийската армия под командването на княз Виндишгрец завзема Будапеща. Унгарското правителство и парламентът се преместват в Дебрецен.

1849 г. — 14. IV
Унгарският парламент провъзгласява Хабсбургите за детронирани. Унгария се обявява за независима държава.

1849 г. — IV—V
Под командването на ген. Гьоргей унгарските войски водят боеве за Буда, която превземат на 21. V.

1849 г. — 3. V
Л. Кошут е провъзгласен за държавен глава — президент-губернатор на унгарската държава.

1849 г. — 11. VII
Поражение на унгарските войски край Комарно, където те се опитват да попречат на съединяването на руските и австрийските войски. (По молба на император Франц-Иосиф, Николай I изпраща в Унгария многоброен експедиционен корпус).

1849 г. — 12. VII
Австрийците завземат Будапеща.

1849 г. — 14. VII
В Седмоградско (Трансилвания) Л. Кошут сключва договор с румънците.

1849 г. — 28. VII
Унгарското национално събрание приема закон за равноправие на националностите в Унгария.

1849 г. — 9. VIII
Битка при Темешвар. Унгарските войски претърпяват окончателно поражение.

1849 г. — 19. VIII
Гьоргей, известен със съглашенското си поведение, подписва акта за капитулация. Кошут, Бем и други унгарски ръководители емигрират в Турция. Започват репресии. Разстреляни са 4 и са обесени 9 генерали; унгарските офицери масово са прехвърляни като редници в австрийските полкове. Унгарците са лишени от правата, които са имали по време на революцията. Предоставят се привилегии на тези, които са воювали срещу унгарците: Хърватско, Седмоградско, Войводина и Банат. Те се превръщат в отделни провинции, които са подчинени на австрийското правителство.

1849 г.
Потушаването на унгарското въстание дава възможност да се възстанови единството на монархията, абсолютизма и централизма. Премахват се феодалните повинности на село, както и феодалните привилегии, свързани с данъците, съдилищата и военните въпроси. Създава се по-благоприятно положение за развитие на капитализма както на село, така и в града.

1851 г. — 31. XII
Отменя се конституцията ог 1848 г., която гарантирала граждански свободи, но прилагайки избирателния ценз, създавала привилегировано положение за богатата буржоазия и земевладелците.

1852 г.
Начело на австрийското правителство застава Александър Бах. „Системата на Бах“ се изразява в подкрепа на абсолютизма и централизма и германизация на негерманските народи. Закон за забрана на стачките (премахнат през 1870 г)

1853—1856 г.
Австрийската монархия оказва помощ па Англия и Франция, които водят срещу Русия Кримската война.

1854 г— 2. XII
Виенски съюзен договор между Австрия, Франция и Великобритания срещу Русия.

1855 г.
Австрия сключва конкордат с Рим. Църквата лолучава пълна автономия. Католицизмът става държавна религия.

1856—1939 г.
Зигмунд Фройд, австрийски невропатолог и психотерапевт, създател на теорията на психоанализа, разраснала се в система от възгледи, известни под названието фройдизъм. Основни съчинения: „Тълкуване на сънищата“, „Очерци към въведението в теорията за сексуалността“, „Тотем и табу“ и др.

1857 г.
Влиза в действие жп линията от Виена до Триест (през 70-те години се изгражда отклонение до Загреб, а в 1865 г. — жп линията от Загреб до Карловац).

1859 г. — 29. IV
Начало ча австро-италианската война. Френски войски идват в помощ на Пиемонт (в съответствие с тайния договор, сключен през 1858 г. в Пломбие).

1859 г. — 8. VI!
Примирие, предшествувано от преговорите на Наполеон III с Австрия. Във Вилафранка се срещат Наполеон III и Франц-Иосиф, за да обсъдят мирните условия.

1859 г. — 10. XI
Във Вилафранка се потвърждава френско-австрийският договор. Той предвижда: Ломбардия се дава на Пиемонт а Венеция остава за Австрия.

1860 г.
Ал. Бах е уволнен. Начело на правителството застава граф Агенор Полуховски. Подготвен е проект за нова имперска конституция: възстановява се дейността на провинциалните ландтази и имуществения ценз в изборната система. Тази конституция не отговаря на интересите на австрийската буржоазия, която отстоява принципа за централизирана държава.

1860—1911 г.
Густав Малер, австрийски композитор и диригент. Създава своя школа за диригентско изкуство.

1861 г.
В края на февруари правителството обнародва нова конституция, която почти изцяло изхожда от интересите на едрите австрийски капиталисти и земевладелци.

1862 г,
В Чехия е основан Стюз на печатарите.

1863 г.
Създадена е Централна каса на пражките работници от машиностроителната промишленост.

1867 г.
Австрия е държава, опираща се на дуализма, под наименованието Австро-Уангария (под това име тя съществува до 1918 г.). Император Франц-Иосиф е провъзгласен за крал на Унгария. Освен династичната уния, обединяваща двете държави, общи са и министерствата на външните работи, войната и финансите, а цялата територия е под единен митнически контрол. Отделени са другите министерства, както и двукамарните парламенти.
В Унгария е възстановена конституцията от 1848 г.; в Австрия действува конституцията от 1861 г., допълнена със закони, произтичащи от договора с Унгария. В състава на монархията влизат: Горна и Долна Австрия, Залцбург, Цирия, Каринтия, Крайна, Тирол, Форалберг, Горица и Градско, Триест, Истрия, Далмация, Чехия, Моравия, Силезия, Галиция и Лодомерия, Буковина (това са територии на австрийската империя); Унгария, Хърватско, Словения и Риека (представляват унгарската корона); Босна и Херцеговина (окупирани през 1878 г. и анексирани в 1908 г.). През 1913 г. територията на Австро-Унгария е 677 хил. кв. км с население от 55,6 милиона души. От него немски говорещите съставляват 23,5 на сто. В Австрия влиза в сила законът за свобода на сдруженията и събранията. Австрийското работническо движение се намира под влияние на немското работническо население.

1868 г.
Франтишек Ригер, бивш „австрославист“ в специална декларация настоява да се предоставят равни права за чехи и унгарци.

1869 г. — 13. XII
Работническа демонстрация пред виенския парламент. Искания: всеобщо избирателно право и пълни граждански свободи. Ръководителите са арестувани и изпратени в затвора.

1871—1879 г.
Период на управлението на Адолф Ауерсперг, ръководител на кабинета и изтъкнат антиклерикал.

1874 г.
Основана е Социалдемократическа партия на Австрия.
Приети са редица закони, които отслабват позицията на църквата в държавата. Конкордатът се обявява за недействителен (продължава светската политика, която започва да се осъществява от 1870 г.).

1875—1926 г.
Райнер Мария Рилке, австрийски поет-символист. Стихосбирки: „Книга на образите“, „Сонети за Орфей“ и др.

1878 г.
Двете славянски провинции Босна и Херцеговина, които са били в състава на Турската империя, след поражението на Турция във войната с Русия по решение на Берлинския конгрес са поставени под австрийска администрация. Създава се Социалдемократическа партия в Чехия. Тя приема Готската програма.

1879 г.
Отбранителен съюз на Австрия и Германия, насочен срещу Русия.

1880 г.
В Чехия и Моравия се въвежда матерният език в учрежденията и съдилищата. Това предизвиква остра реакция сред немско говорещите, които издигат идеята за аншлус, т. е. присъединяване на Австрия към Германия.

1881 г. — 28. VI
Подписана е австро-сръбска конвенция, която на практика поставя Сърбия под австрийски протекторат.

1881 г.
Договор за неутралитет между Австро-Унгария, Германия и Русия (продължен в 1884 г.).

1882 г.
Във Виена се подписва договор между Австро-Унгария, Германия и Италия (Продължен през 1887 г., той позволява на Австро-Унгария да разшири влиянието си на Балканите).

1883 г.
Таен отбранителен договор между Австро-Унгария и Румъния, към който с присъединява и Германия.

1887 г.
Споразумение между Австро-Унгария Италия и Великобритания по средиземноморските въпроси (т. нар. Средиземноморска антанта).

1888 г.
Създадена е Социалдемократическа партия, която обединяза всички национални социалистически групи в единна общодържавна организация.

1889 г.
При тайнствени обстоятелства загива престолонаследникът Рудолф, единственият син на Франц-Йосиф I.

1892 г. — 31. I
В Лвов се създава Социалдемократическа партия на Галиция, трансформирана после в Полска социалдемократическа партия на Галиция и Силезия.

1893 г. — 9. VII
Голяма работническа демонстрация във Виена. Издигат се искания за общо, равно и пряко избирателно право.

1896 г.
Разширяване на избирателното право: общо, но с известен ценз. При изборите в 1897 г. за първи път в парламента влизат социалисти.

1897 г.
Административните и съдебни чиновници в Чехия се задължават да знаят и двата езика, т. е. чешки и немски. Това довежда до т. нар. „обструкции“ на немски говорещите депутати в парламента.
Скоро се стига до оставка на кабинета и до отменяне на разпореждането за двата езика в учрежденията.

1903 г.
Император Франц Йосиф и цар Николай II сключват договор пот. нар. македонски въпрос и за запазване на статуквото на Балканите.

1905 г.
Масови демонстрации в знак на солидарност с руската революция.

1907 г. — IX
Външните министри на Австро-Унгария И Русия съгласуват балканската си политика.

1907 г.
Австро-Унгария автоматически подновява съюза си с Италия за още 7 години (до 1914 г.).
Дава се общо избирателно право на мъжете.

1908г.
Лнексия на Босна и Херцеговина.

1909 г.
Договор между Австро-Унгария и Турция. Австро-Унгария заплаща на Турция 2,5 млн. златни турски лири, като обезщетение за анексията на Босна и Херцеговина.

1910 г. — 20. I!
Австрия дава конституция на Босна и Херцеговина. Законодателното събрание — Скупщината — частично се избира, а останалата част се назначава от правителството.

1914 г. — 28. VI
Ерцхерцог Франц Фердинанд е убит заедно със съпругата си в Сараево от сърбина Гаарило Принцип. Атентатът се превръща в удобен повод за започване на Първата световна война.