Австрия, Прусия и Германският съюз (1809-1847 г.)

1809-1848 г.
Ръководна роля в политическия живот на Австрия играе княз Клемеяс Метерних (1773 — 1859 г.). Като министър на външните работи, а от 1821 г. — като канцлер, фактически той ръководи държавата, опирайки управлението си на полицейската система, армията и съюза с църковната йерархия. Той е един от организаторите и вдъхновителите на реакционния „Свещен съюз“, изразител и поддръжник на европейската реакция и абсолютизма, непреклонен противник на либерализма.

1810-1856 г.
Роберт Шуман, германски композитор и музикален критик. Виден представител на музикалния романтизъм. Автор на оратории, опери, симфонии, камерни, хорови и др. творби.

1813—1883 г.
Рихард Вагнер, германски композитор, диригент, създател на нов вид музика, т. нар. музикална драма.

1814-1878 г.
Юлиус Роберт Майгр, германски физик и лекар. Формулира закона за запазването и превръщането на енергията и определя механичния еквивалент на топлинната енергия.

1815-1819 г.
Революционно настроената университетска младеж в Германия, значителна част от която участва във войните срещу Наполеон, изразява с манифестации недоволството си от господстващите отношения, създава съюзи с политически характер (съюзите „Тугедбунд“ и „Буршеншафт“, създадени по време на борбите с Франция, сега се обявяват срещу абсолютизма). Метерних отговаря с репресии. Възниква общогермански студентски съюз (1818 г.), в чийто състав влизат представители на 14 университета.


РЕКЛАМА:

***

1817 г.
Студентите организират тържество във Вартбург, за да отбележат четвъртата годишнина от Лайпцигската битка и 300-годишния юбилей на Реформацията. Участват преподаватели и журналисти-противници на абсолютизма. Група студенти изгарят на клада реакционни книги и символите на деспотизма.

1818—1883 г.
Карл Маркс, създател на научния комунизъм, на диалектическия и историческия материализъм, на научната политическа икономия. Роден в гр. Трир (Германия). Занимава се с философия, история, естествознание, математика, литература. В началото на своята дейност се установява и работи в Париж. Тук през 1844 г. започва дружбата, между Маркс и Енгелс и тяхното забележително творческо сътрудничество. По-късно (1847 г.) Маркс е принуден да напусне Париж и заминава в Брюксел, където се присъединява към тайното пропагандистко дружество „Съюз на справедливите“. Участва в неговия II конгрес, който възлага на Маркс и Енгелс да изработят програмата на съюза. Така се появява забележителният труд „Манифест на комунистическата партия“ — първият програмен документ на научния комунизъм. През 1864 г. създава и ръководи I интернационал с цел да обедини работническото движение от всички страни за борба против опортю-нистичната идеология на прудонисти, ласилианци, анархисти, бакунисти и др.
Маркс развива теорията за социалистическата революция и класовата борба и стига до идеята за диктатурата на пролетариата и необходимостта от съюз на пролетариата със селяните. В основния си труд „Капиталът“ Маркс научно открива и разработва икономическите закони за развитието на капиталистическото общество, доказва неизбежната негова гибел и победата на комунизма. На 17. III. 1883 г. Маркс умира в Лондон.

1818 г. — 29. IX – 21. XI
Конгрес на монарсите от „Свещения съюз“ в Аахен. Метерних представя събитията във Вартбург като проява на революциомно движение. Монарсите настояват за репресии спрямо участниците в тях.

1819 г.
Карл Занд, студент и участник във вартбургската манифестация, убива Коцебу — бездарен реакционен драматург, доносник на руския цар. По инициатива на Метерних е свикана общогерманска конференция на държавите от Германския съюз. Тя се провежда в Карлсбад (Карлови Вари) и постановява: университетите се поставят под строг правителствен контрол, започват репресии спрямо студентските съюзи, отстраняват се прогресивните преподаватели, въвежда се превантивна цензура за всички списания и брошури.

1819—1820 г.
Конференция във Виена. Метерних прокарва закон, който забранява да се приемат конституции в германските държави. Допуща се толериране на конституционния строй само в държави, където той съществува, но срокът на реакционните Карлсбадски постановления е продължен за неопределено време. В Прусия вилнее терор. Фридрих Вилхелм III парализира дейността на Конституционна комисия.

1820—1895 г.
Фридрих Енгелс, един от основоположниците на научния комунизъм. Роден в гр. Бармен (Прусия). Заедно с Маркс участва в организирането и дейността на Първия интернационал, както и в борбата против дребнобуржоазните направления вън и вътре в него. От 1864 г. те ръководят Интернационала. Енгелс
е привлечен в Генералния съвет, по-късно става секретар на интернационала за Белгия, Дания, Испания, Италия и Португалия. Парижката комуна, нейното значение и опит намират обобщение в трудовете му. През 1877 — 78 г. излиза блестящата му критика „Анти-Дюринг“, в която излага марксистките си възгледи по философия, политическа икономия и научния социализъм. След смъртта на Маркс, Енгелс подготвя за печат и издава незавършените II и III том на „Капиталът“. Публикува: „Произход на семейството, частната собственост и държавата“, „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, „Селският въпрос във Франция и Германия“ и др. Умира в Лондон.

1821 г.
Император Франц I се обръща към учителите в Любляна с думите: „Придържайте се към стария ред. Ако нашите предци са били доволни от него, защо на нас той да не ни е достатъчен. Не се нуждая от учени, а от верни поданици, старайте се в този дух да възпитавате младежта“.
С усилията на Метерних австрийският полицейски режим е доведен до крайност. Несъгласните с Метерниховата система били осъждани на затвор. Крепостта Спелберг (в Бърно, Моравия) се превръща в зловещ символ на Метерниховото управление.

1882—1890 г.
Хайнрих Шлиман, германски археолог. Прави разкопки в Троя, Микена, Орхамен, на островите на Птака и Крит, чрез които открива древния гр. Троя и материалната култура на Омировата епоха.

1825-1864 г.
Фердинанд Ласал, германски дребнобуржоазен социалист деец на работническото движение, създател на една от разновидностите на опортюнизма — ласалианството. Един от основателите на Общо-германекия работнически съюз (1863 г.). Осъжда стачките, отрича профсъюзите и икономическата борба на пролетариата. Възгледите му са критикувани от Маркс и Ленин.

1826—1900 г.
Вилхелм Либкнехт, деец на германското и международното работническо движение, един от организаторите на германската секция в I интернационал. Либкнехт ръководи нелегалната Германска социал-демократическа партия през 1878—1890 г. Един от основателите и лидерите на II интернационал.

1828 г.
Митническа уния с Хесен-Дармщат: показател за нарастващото значение на Прусия.

1830—1831 г.
След Юлската революция в много германски държави се множат проявите е републикански характер (в Саксония, Хановер, Курхесен, Брауншвайг). В някои от тях се въвежда конституционен строй и се предоставят граждански свободи.

1832 г.
Първа жп линия в Австрия (между Линц и Будвайс, първоначално е колна, от 1837 г. — парна).

1832 г. — 27. V
Демонстрация в Хамбах, градче в баварски Пфалц (25—30 хил. участници), организирана от борещия се за свобода на печата Съюз на печата по случай годишнината от приетата в Бавария конституция. В нея участват либерали и демократи, които настояват за обединение на Германия като конституционна държава.

1833 г.
В Париж е създаден първият съюз на германските работници под названието Германски народен съюз. Под влияние на настъпилите във Франция бурни политически събития започва процес на превръщане на съюза в боево икономическо и политическо обединение на германските работници. От репресивните акции на френското правителство обаче скоро той е разтурен (1834 г.).

1833 г. — 22. III
Създаден е Германски митнически съюз, под ръководството на Прусия (започва да функционира от 1. I. 1834 г.). Постепенно (до 1854 г.) в него влизат всички германски държави, без Австрия. Така се създава единен германски вътрешен пазар, което благоприятства развитието на капиталистическата промишленост. Най-силна в икономическо отношение е Прусия. Строят се шосета, а от 1837 г. — жп линии.

1833 г. — 3. IV
Съюзен сейм във Франкфурт на Майн, който одобрява репресивните средства за борба с либералната опозиция и създава комитети за борба с революционните движения. В отговор, революционерите се опитват да вдигнат въстание във Франкфурт, но не успяват.

1833 г. — 6. IX
В Мюнхенграц е подписана конвенция между Николай I, Франц I и Фридрих Вилхелм III за начина на противодействие срещу революционните движения в Европа и срещу движението за независимост в полските земи.

1833—1897 г.
Йоханес Брамс, германски композитор, пианист и диригент. Автор е на 4 симфонии, инструментални концерти, на солови и хорови пиеси.

1834 г.
В Хесен е създадено тайно Дружество за правата на човека, начело с пастора Вайдиг и младия литератор Георг Бюхнер. Те издават за кратко време сп. „Хесенски посланик“, в което проповядват лозунгите на френската революция: „Мир на колибите! Война на дворците!“ Опитът за въстание в Хесен, предприет във връзка с това движение, не сполучва. Германските демократи-емигранти развиват пропагандно-революционна дейност във Франция и особено в Швейцария, където се създава организацията „Млада Германия“, свързана с „Млада Италия“ („Млада Италия“ се нарича организацията на Мацини).

1835—1848 г.
В Австрия управлява Фердинанд I. Фактически управлението се намира в ръцете на Метерних.

1836 г
Създаден е Съюзът на справедливите. В него членува Вилхелм Вайтлинг, изтъкнат деец на германското работническо движение.

1837 г.
Разпада се личната англохановерска уния. В Англия на трона застава кралица Виктория, в Хановер — крал Ернст Август.

1840 г.
Криза по т. нар. „източен въпрос“. Във въоръжения конфликт между Турция.; и Египет, Англия, Русия, Прусия и Австрия поддържат Турция — Лондонският договор от 15. VII.

1840 г. Гарантира статуквото на Турция; Франция е на страната на Египет. Нейната политика става причина за нарастване на германския национализъм.

1840-1861 г.
В Прусия управлява Фридрих Вилхем IV. Увеличават се надеждите за вътрешни реформи. Амнистията на политическите затворници е предвестник за либерализиране на отношенията. Силното руско влияние в Германия се затвърждава чрез сродяването на руския цар и шест властващи фамилии в Германия.

1840—1913 г.
Август Бебел, деец на германското и международното работническо движение, член на I интернационал, един от основателите на Германската социал-демократическа партия и на II интернационал.

1842—1843 г.
Карл Маркс поема редактирането на „Райнише Цайтунг“, прогресивен кьолнски вестник, но следващата година (на 17. III) пруското правителство спира излизането на вестника.

1843—1910 г.
Роберт Кох, германски бактериолог, основоположник на микробиологията. Открива туберкулозния бацил (1882 г.), вибриона на холерата (1883 г.). Лауреат на Нобелова награда (1905 г.).

1844 г.
Въстание на тъкачите в Силезия. Вълна от стачки в цялата страна .

1846 г. — II
Полицията разкрива въстанически заговор в Познанско и арестува ръководителите му: Марославски и Либелт.

1846 г.
Потушено е Краковското въстание. Окупация на територията на Краковската, република.

1847 г. — VIII
Процес срещу 254-те познански заговорници, наречен „Големият процес“. Неговото ехо се разнася из цяла Европа. Причина за това е речта на Мерославски, която обвинява завоевателите на Полша. Издадени са 8 смъртни присъди, 97 души са осъдени на различни срокове затвор (смъртните присъди не са изпълнени). Този процес сближава немските и полските демократи.

1847 г.
Промишлена криза, предизвикана от лошите реколти на житото и картофите. Гладни бунтове в Берлин и други пруски градове. В Баден и Вюртемберг — метежи срещу търговците-спекуланти (Заплатите на работниците намаляват с 1/4 през 1844 — 1847 г.).


Европейска нощ на учените 2022 г.: