Австралийските Казури и Ему не могат да заменят липсващото Моа на Нова Зеландия

bgnauka публикувано на януари 21, 2016

Споделяния

Внасянето на австралийските емута и казури в Нова Зеландия не би могло да запълни екологичната празнина от изчезването на моа според разглеждането на хранителните нужди на големи нелетящи птици. Откритията, за които е съобщено в списание „Proceedings of Royal Society B‘‘, разкриват, че деветте вида моа можели да съществуват съвместно в Нова Зеландия, използвайки различни стратегии на хранене.

Maria-Attard.jpg (150×182)
„След изчезването на крайбрежната и други видове моа нищо не може да се направи, за да се запълни екологичния кръговрат. “
Д-р Мари Атард

„Моето проучване показва, че всеки вид моа е специализиран в различни типове хранене и не е сигурно, че можем да представим други видове в Нова Зеландия, които да изпълнят техните роли, защото те са доста разнообразни“, казва водещият автор на изследването Мари Атарт от Университета в Ню Ингланд.

emu.jpg (219×230)
Австралийско ему

„Не мисля, че в Нова Зеландия може да се представи и един вид, подобен на ему или казури, който да играе ролята на екологичен заместител – както в миналото е предложено да се постъпи, за да се изпълни ролята на моата.“

Счита се, че изчезването на тези птици преди 550 години е оставило незаличима празнота в екологичната система на Нова Зеландия и е довело до драстични изменения при честотата на пожарите, моделите за регенераци и възможностите за разпръсване семената на растенията. Учените не са имали съвсем реално разбиране за тези щети, защото познанията им за живота и съвместното съществуване на моата били бедни.

Д-р Атард и нейните колеги получават компютърна томография на черепите на пет различни вида моа и изследват мумифицираните останки от една птица моа, останала с цялата си челюст и прикрепени всички нейни мускули, с цел да се създадат първите триизмерни компютърни модели на това как работели мускулите при всяка една птица моа. Екипът сравнил моделите на моа със създадените 3D модели от черепа на нейните Австралийски роднини и казури (Casuarius casuarius) и ему (Dromaius novaehollandiae).

Моделите показали, че различните видове използвали различна черепна биомеханика, в зависимост от типа храна, който ядат. „Можем да симулираме как птиците биха захапали клонка, което показва как те биха свалили растителността от растенията“, казва д-р Атард.

„Ние направихме и други симулации като клатене, навеждане и извиване на главата, също както и други поведения, които сме срещали при живеещите днес птици, за да разберем как тези методи били най-подходящи за различните видове хранителни навици.“ Изследователите били изненадани да открият колко разнообразни хранителни навици имали различните видове моа.
Дребната храстова моа (Anomalopteryx didifornis), притежавала сравнително къс клюн с остри ръбове, предназначен за отчупване на малки и големи клони. Това подкрепя идеята, че тези птици се хранели предимно с влакнести материали от дървета и храсти.

7083710-3x2-700x467.jpg (700×467)

„Друг вид, наречен Крайбрежна моа (Euryapteryx curtus), бил добре пригоден за хранене с меки плодове и би летял в голям обхват, търсейки прехрана. Това прави този вид доста добър в разпространението на семена“, казва д-р Атард. „Сега, като крайбрежната и другите видове моа са изчезнали, няма нищо в Нова Зеландия, което да играе подобна роля в екологичния процес и да изпълнява ролята на моата.“

Екипът открил, че движенията при хапане при двата австралийски вида са по-слаби от тези на моата, което предполага, че изчезналите птици моа използвали различни стратегии при хранене от тези на техните съвременни роднини.

Според д-р Атард откритията сочат, че австралийските птици ще бъдат слаби заместители на моа и не биха могли да възстановят празнината в екосистемата.
„Птиците киви ще бъдат доволни, че друг вид няма да бъде допуснат в Нова Зеландия – чужди видове няма да бъдат въведени на първото място“, казва д-р Атард.

Споделяния

Автор

bgnauka

Актуално

Липсата на самоконтрол в юношеството не е само човешки проблем

Елена Страхилова август 23, 2019

Австралийските мъже живеят по-дълго от останалите представители на мъжкия пол

Елена Страхилова август 23, 2019

Прочети още

Електро-Л №2 изпрати първите си снимки!

За БГ Наука

Списание „Българска наука“ се издава от сдружение „Форум Наука“. Изданието стартира през 2005 г. и вече 11 години предлага задълбочени научнопопулярни изложения и статии, разработени от българската академична общност. Сп. „Българска Наука“ излиза всеки месец и се разпространява безплатно в интернет, защото знанието трябва да е достъпно за всички. Следете как се развива науката във Фейсбук страницата на изданието: https://www.facebook.com/bgnauka