Австралиец съхранява камък с години, мислейки го за злато, но той се оказва нещо много по-ценно

През 2015 г. Дейвид Хол открива със своя металотърсач странно червеникаво парче скала, лежащо в жълта глина в регионалния парк Мерибороу, близо до Мелбърн, Австралия. Понеже камъкът е твърде тежък за размерите си, Дейвид предполага, че в сърцевината му трябва да има къс самородно злато, още повече и че местността, където той е намерен, е част от златодобивния район, където през 19 век избухва австралийската треска за злато.
За да разреже находката си, Хоул опитва с циркуляр за рязане на скала, с ъглошлайф, с бормашина, опитва да разтвори нещото в киселина, но дори и удари с ковашки чук не могат да го напукат.
Години по-късно той открива, че това не е никакво злато, нито пък скала от земен произход, а рядък метеорит. Вълнообразната му форма се е образувала при падането през атмосферата, когато външният му слой се е стопил и е бил изваян по този начин от триенето при високата скорост.
След като всички опити на Хол да отвори “скалата” се провалят, той все още е заинтригуван от нея и решава да я занесе в Мелбърнския музей, където да бъде идентифицирана. С нейното проучване се заема геологът Дермът Хенри, който дотогава е виждал множество скали, представяни му от различни хора за метеорити. Но през 37-годишната си кариера в музея и изследването на хиляди скални парчета, само два са се оказали истински метеорити и този е единият от тях.

 

Наскоро изследователите публикуваха научна студия, описваща метеорита на възраст 4,6 милиарда години, когото са нарекли Мерибороу, на града, в близост до който е намерен. Той е с тегло 17 килограма и след като с диамантен трион отрязват от него малко парченце, се установява, че съставът му съдържа висок процент желязо, което го класифицира като Н5 обикновен хондрит. При разреза се виждат и малки кристализирани капчици метални минерали в него, наречени хондрули.
„Метеоритите ни предоставят най-евтината възможност да изследваме космоса. Те ни пренасят назад във времето, осигурявайки ни свидетелства за възрастта, образуването и химията на нашата Слънчева система (включително Земята)“ – обяснява Хенри. – “Някои ни дават възможност да надникнем и в дълбоките недра на нашата планета. Други пък съдържат звезден прах по-стар от Слънчевата система, който ни показва как звездите са се формирали и еволюирали, за да създадат елементи от периодичната система. А други редки метеорити съдържат органични молекули като аминокиселини, които са градивните елементи на живота.“

Все още обаче учените не знаят със сигурност откъде е дошъл този метеорит и колко дълго е бил на Земята, за момента съществуват само хипотези по този въпрос.
Нашата Слънчева система някога е била въртящ се облак от прах и хондритни скали. Впоследствие гравитационното притегляне събира на купчини част от този материал, които с времето се оформят като планети. Но голяма част от блуждаещите остатъци от него се озовават в огромен астероиден пояс. Основната хипотеза за този метеорит е, че идва именно от Астероидния пояс разположен между орбитите на Марс и Юпитер, откъдето той е бил избутан при удар между астероиди, отклонили траекторията му в посока към Земята, до която един ден е достигнал.
Въглеродният анализ сочи, че метеоритът е паднал на Земята преди между 100 и 1000 години, като метеорните наблюдения от периода 1889 – 1951 г. кореспондират с пристигането му на нашата планета.
Метеоритът Мерибороу всъщност реално е доста по-рядък от златото. Докато от 19 в. насам на територията на австралийския щат Виктория са откривани хиляди късове самородно злато, то Мерибороу е един от само 17-те метеорита, които някога са откривани там (и е вторият по големина сред тях, след 55-килограмов хондритен образец, идентифициран през 2003 г.).
Може би сега е време всеки от вас да претърси двора си за особено тежки и трудно разцепващи се скали, защото може да се окаже, че стоите върху метафорична златна мина.


РЕКЛАМА:

***

Източник: sciencealert.com


Европейска нощ на учените 2022 г.: