Направи дарение на училище!

Автор: Анита Пенова, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”

Резюме

Настоящата статия представя една особена форма на изкуство. То съчетава в себе си живопис и инженерство в изящни механични произведения, имитиращи живи създания. Произведенията му се наричат аутòмата. Най-новите научни принципи в областта на механиката от 18. век са заложени в него. Изкусността на художници и скулптори и находчивостта на гениални инженери се съчетават в съвършена хармония и променят коренно облика на Европа. Изконното желание на създателите му е да изследват природата на действителността. Това е изкуство от 18. век, за което се знае твърде малко. Според съвременните тълкувания, може да се определи като кинетично изкуство, но в действителност е много повече. То е много повече от живопис, скулптура и инженерство, защото съчетава художествен талант и инженерни умения в занаят, невиждан дотогава и влиянието му върху цялостния облик на Европа е зашеметяващо. То е причината за настъпването на индустриалната революция. Погледнато от съвременна гледна точка, то е съвършеното дете на съюза между наука и изкуство.

Ключови думи: Аутòмата, Изкуство, Механично изкуство, Механика,Инженерство

Разбери повече за БГ Наука:

***

Често казват, че ако наистина искаш да разбереш нещо, трябва да го създадеш. Нека например вземем ръката си, наистина ли разбираме как работи, от какво е направена, как функционира. За да разберем, единият от начините е да създадем машина, която функционира по същия начин като ръката ни. В продължение на много дълго време това е било напълно невъзможно. Идеята, че би могла да съществува машина, която да се държи точно като ръката ни, се е приемала като напълно недостижима. Но преди около 300 години тази идея се превръща в реалност. Тази реалност се нарича аутóмата – самостоятелно движещи се произведения, които симулират действията на живи създания.

Думата аутòмата произлиза от гръцки език (αὐτόματα, с ударение на “о”) и означава самостоятелно действащ или действащ по своя собствена воля (англ. self-acting, acting on one´s own will). Дефиницията, която дава речникът на Университета в Кеймбридж е „машина, която действа самостоятелно без необходимостта от човешко контролиране, или човек, който действа като машина, без да мисли или чувства”. Понятието е въведено за първи път от Омир, за да опише автоматично отваряща се врата или автоматичните движения на стативи на колела, а по-късно Херон го въвежда, като кръщава така свое изследване за видове механични апарати и механични устройства за забавление. По-често се използва, за да опише неелектрическа движеща се машина, особено такава, изобразяваща човешки или животински действия като механизма на старите обществени часовници или часовниците с кукувичка. Речниковите дефиниции варират от “част от механизъм, на който задвижващата сила е така скрита, че изглежда все едно се задвижва спонтанно” до “механични кукли”. Докато първото е особено обширно понятие в съвременното общество, където “автоматична” машина е способна да подпомага почти всяка ръчна дейност, то второто е несъмнено доста ограничено.

Предвид контекста, в който сме свикнали да употребяваме думата “автоматичен” и съществителното, от което тя произлиза – “автомат”, в този текст ще въведа директно чуждото понятие “аутòмата” без да го адаптирам чрез превод, тъй като то отразява по-точно съдържанието на текста и в езиковата йерархия стои по-високо от думата “автомат”. Думата “автомат” носи значения и поражда асоциации, които биха внесли неточност в текста и биха усложнили задачата, която поставям, а именно да говоря за изкуство.

През 1747 френският физик и философ Ла Метрие озаглавява книгата си “Човекът машина”. Радикална стъпка, която поставя началото на коренна промяна в техническо и художествено отношение (дигитална версия на книгата можете да откриете тук https://archive.org/stream/lhommemachine00lame#page/n7/mode/2up). Съществува реалната вяра, че човекът може да бъде измерен и проумян. Създават се забележителни произведения, триумф на техниката и изяществото, които представляват огромна стъпка в прецизното инженерство и художество. Тези произведения представляват красиви творения с изящно изработени механизми, симулиращи хора или животни, които оживяват пред очите нa публиката благодарение на революционното инженерно изобретение на 18. век – часовниковият механизъм. Изкуството на аутòмата съчетава скулптура, живопис и инженерство в занаят, невиждан дотогава. Тези произведения могат да свирят, да рисуват, да пишат поеми, дори да играят шах.

Развитието на часовниковия механизъм е тласкано напред от един нов различен вид социална организация – процъфтяващия средновековен град. Градовете започват да изграждат зрелищни часовници, за да демонстрират мощта си и тези часовници по-късно се превръщат в дом на едни от първите аутòмата произведения, като първата часовникова кула в света – Цайтглоке в Берн, Швейцария.

Цайтглоке е немската дума за часовникова кула, намира се в столицата на Швейцария и е задвижвана от удивителен часовников механизъм. Часовникът на кулата е инсталиран за първи път в началото на 15. век и е представлявал прост астрономически часовник с музикален механизъм, с който се свързва и името ѝ – „звънец на времето”.

Тези рожби на часовниковия механизъм стоят в основата на индустриалната революция и развитието на кинетичното изкуство. Те разсмиват и поучават обществото, вдъхновяват художници и инженери и променят облика на Европа пред света. Повече от двеста години по-късно, в контекста на съвременното общество тяхната морална и художествена стойност не се променя и проблемите, които поставят не губят актуалността си. Разгледни от днешна гледна точка, те продължават да бъдат съвършеното дете на съюза между инженерство и художественост.

Във времената, в които това изкуство се появява, съществува стриктно разделение, което се наблюдава във всяка сфера на обществото. Скулптура, живопис, дизайн, архитектура са строго разграничени. Механиката и инженерството също. Науките са разделени от изкуствата, обществото е разделено на класи. Този художествен феномен съчетава в себе си твърде много характеристики, за да може да бъде категоризиран само в една определена сфера. Категориалният апарат не позволява вариации. Получава се особено противоречие – инженерството не го приобщава към категорията си, заради художествените му свойства, а изкуството не го припознава, заради техническите му характеристики. И така това изкуство остава ничие дете. Хората не са имали дума за такова явление, а дори и да са успеели да създадат категория, в която то да се впише, то е щяло да си стои самотно в нея, отделено от всичко останало. То е средство за правене на пари, поддържа икономиката на Европа и укрепва връзките ѝ с Китай. Смело може да се заяви, че техническият напредък на човечеството се случва благодарение на форма на изкуство, появило се през 18. век.

Пионерът в това изкуство се нарича Жак де Вокансон, а неговата механична храносмилаща патица жъне небивал успех. Това става най-известното творение на Вокансон. Тя е изработена от позлатена мед, но е със същия размер като жива патица. Може да пие, да мъти водата с човката си, да квака, да се изправя и да се настани обратно на краката си, а зрителите са удивени да видят как преглъща храната с бърз, реалистичен ефект в гъвкавата си шия.

Той изработва и флейтист, който може да свири 12 мелодии и за да пресъздаде възможно най-убедително дейността на свиренето, Вокансон изработва механизъм, който да съответства на всеки мускул и орган и дори изобретява подвижен метален език, който управлява въздушния поток и създава паузи.

Писарят

Едно от най-забележителните е произведение, изобразяващо малко момче и е едно от най-удивителните достижения на това изкуство в световен мащаб. Това малко момче е писар. Механическият писар представлява малък човек с височина около 70 см, който седи на малък стол и държи в ръка гъше перо. При зрителска команда той точно изписва на хартия тази или онази дума, като при това дори накланя главата си!

Механизмът му е скрит в гърба и позволява да се пишат думи и изречения с до 40 букви. Построен е в Швейцария от Пиер Жаке Дро през 1770те, един от най-известните часовникари, който по това време е бил около 50-годишен. Малкият писар съдържа в себе си почти шест хиляди части. Изумителното тук е, че всяка една от тези части е направена така, че да пасва идеално в задната част на торса на момчето. В момента момчето, заедно с още произведения на Жаке Дро, се намира в Музея за изкуство и история в Нюшател, Швейцария.

Лебедът на Мърлин

Джоузеф Мърлин е белгийски емигрант, който отива в Лондон, за да стане изобретател. Шедьовърът на Мърлин е удивителен лебед, направен изцяло от сребро и е едно от тай-уважаваните аутòмата произведения на епохата. Това изключително произведение съчетава гениално инженерство и фантастична художественост.

Като използва инженерните принципи на часовниковия механизъм, за да задвижи обикновени стъклени пръчки, Мърлин успява да имитира до съвършенство високата сложност на начина, по който изглежда движеща се вода. Когато светлината попадне върху огънатата и несъвършена повърхност на пръчките, създава безпогрешно впечатление за течаща около лебеда вода. Майсторството и артистичността са зашеметяващи.

Когато виждаме прецизността, с която лебедът извършва действията си и съчетанието на изящен механизъм и фино бижутерство, лесно можем да си представим какви реакции е предизвиквал този шедьовър сред лондонската публиката. Може да бъде видян в Bowes Museum, Англия.

Турчинът шахматист

Успехът на аутòмата произведения като лебеда и известността на техните създатели утвърждават огромна публика и с разширяването на пазара се появяват нови артисти, които успяват да изумят публиката по все по-нови начини. Най-бележитият от тях е Волфганг фон Кемпелен. Човек, чиито умения в механиката изглеждат за някои почти свръхестествени. Фон Кемпелен става известен с изработката на аутòматън, много по-усъвършенстван от всички останали, създадени до този момент. Той е един от инженерните шедьоври на 18. век. Създадените досега произведения могат да пеят, свирят, пишат поеми, а сега вече могат и да играят шах. Едно от големите очаквания на 18. век става реалност. Най-после мисълта може да бъде симулирана. Турчинът шахматист започва да обикаля Европа и почти навсякъде, където отива, печели. В кафенета, академии и дворци шахматистът съумява да измисля нови ходови комбинации и да срива репутацията на голям брой експерти по шах. Голям брой велики умове и известни личности се изправяли срещу машината като сред тях е и Бенджамин Франклин.

Най-известният опонент на турчина е Наполеон Бонапарт. След като завладява Европа, той решава да предизвика шахматиста. Искал да види как би реагирал турчинът, ако императорът направи грешен ход. Нарочно премества фигура погрешно, за да изостане в играта. Турчинът спира за момент, повдига вежди и с едно движение на механичната си ръка разпилява всички фигури по масата. Публиката отстъпва в страх. Кой или какво е толкова дръзко, че смее да се гневи на най-могъщия военен лидер в света!?

Най-вероятно е ужасявал хората, толкова, колкото ги е и развличал. Никой от публиката не подозира какво всъщност се крие в него, оставащо незабелязано от изумените от играта зрители. Противно на впечатлението, зад механизма имало достатъчно място за човек, при това да се настани сравнително добре. Оттам човекът може да управлява турчина, карайки го да вдига определени фигури и можел да наблюдава ставащото върху шахматната дъска над него. Последни теории от съвремието твърдят, че там е имало дете, което направлявало ходовете на турчина. Вярно ли е това и ако е така, как това дете е било такъв брилянтен шахматист, остава загадка.

Турчинът бил експеримент за увереност. Той не е просто находчиво аутòмата произведение, то е блестящо режисирано изобретение, в което човек се преструва, че е машина, която се преструва, че е човек. Израз на променливостта, неяснотата, двусмислието, характеризиращо бариерата между човечността и технологията, между хората и машините.

Това произведение прави нещо много повече от това да развлича. То вдъхновява направата на една от най-значимите машини на индустриалната революция. В средата на 1780те група английски господа се събират на вечеря и по време на вечерята обсъждат един основен проблем на английската текстилна търговия. Може ли процесът на тъкането, една особено сложна дейност, да бъде улеснен. Би ли могла да се измисли машина, която да го извършва. Един от мъжете, който бил виждал турчина шахматист, отбелязва, че той е нещо особено изумително и казва, че след като има машина, толкова изобретателна, че да играе шах, би могла да се изобрети и машина, която да може да тъче. Човекът, който изобретява механичния стан, е вдъхновен от шахматиста и движенията, които станът извършва са доста сходни с тези на турчина. Захващането на нишката, издърпването, преместването, всички тези действия наподобяват движенията на ръката на шахматиста, местещ фигурите по дъската.

Рисувачът

Историята на аутòмата обаче не свършва тук. Едно от наследствата на това изкуство е Рисувачът и олицетворява най-добре какво изкуството на аутòмата оставя след себе си, а именно способността да съхранява памет и да я реактивира при желание. Роботиката и кибернетиката смятат това произведение за първия програмируем компютър. Рисувачът е основното вдъхновение за направата на касовия филм “Хюго”, излязъл на екран през 2011 г., който показва живота на момче, което намира повреден античен аутòматън и го връща към живот.

Рисувачът е аутòматън, който прави рисунки върху хартия. Цялата информация, за направата на една рисунка е закодирана в купчина метални дискове, специално изработени да направляват писалката му по точно определен начин. Дисковете му са изцяло изработени от месинг. Той може да нарисува четири рисунки, включително на китайски храм и на кораб, както и да напише три поеми – една на английски и две на френски. На края на последната поема Рисувачът написва: “Написано от аутòматън на Майардè”.

Анри Майарде е швейцарски механик. Той създава това произведение в Лондон около 1800 г. Изобретението е изключително сложно, но може би най-ценното е, че след почти 175 години все още функционира напълно. Реставрирано е след опожаряване и се намира в Института Франклин, Филаделфия. За щастие, механизмът му не е износен. Детайлите на рисунките са все още забележително прецизни, а почеркът – четлив. Сложността на удълженията и свръзките между въртеливото движение на всеки диск и преобразуването му в линеарни движения на ръката все още се извършва без видими луфтове между лагерите – едно доста значително постижение за инженерството и технологията отпреди почти 200 години. Как точно е постигнато това, до днес остава предмет единствено на догатки, но аутòмата произведенията тогава се създават във време, в което търговските тайни са пазени дълбоко и стриктно единствено сред малък кръг чираци и семейството. Би било интересно, например, да разберем как точно е програмирана машината.

През 19. век се правят и усъвършенстват изключително интересни аутòмата произведения. Но тази плодотворна и златна за тях ера е също така време на технически и индустриален прогрес. Това означава, че тези ценни и трудни за направа произведения се превръщат в обект на масово производство и могат да се правят евтино. От красиво изкуство за развлечение и поучение, аутòмата се превръща в детска играчка, която постепенно губи интереса на публиката. Механичните играчки бързо стават доста разпространени и макар и да са доста популярни през 20. век, сега вече са част от миналото. Съвременните очаквания на децата и правилата за безопасност довеждат до забравата на красивите метални играчки с часовников механизъм в тях. Това е може би и най-голямата драма в съдбата на аутòмата – тя предизвиква прогрес, който я погубва.

Източници:

1. Living Dolls: A Magical History Of The Quest For Mechanical Life by Gaby Wood – https://www.theguardian.com/books/2002/feb/16/extract.gabywood
2. Bedini, Silvio – The Role of Automata in the History of Technology – http://xroads.virginia.edu/~drbr/b_edini.html
3. BYTE, The small system journal, August 1978, volume 3, number 8
4. Homo Ludens. Der spielende Mensch. IX. Internationale Beiträge . Institut f. Spielforschung u. Spielpädagogik / Mozarteum Salzburg. 9. Jg. 1999
5. Ceserani, Gian Paolo – Gli automi. Storia e mito, Laterza 1983

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!