Международен екип от астрономи, ръководен от професор Питър Гарнавич от Университета на Нотр Дам, е уловил две свръхнови от тип II, в момент на експлозия.

Професор Гарнавич и колегите му анализирали светлина, засичана от телескопа на НАСА Кеплер на всеки 30 минути, в продължение на три години, излъчвана от 500 далечни галактики, като претърсили около 50 трилиона звезди. Те се опитвали да открият сигнали от свръхнови.

“Масивните звезди често набъбват до супергиганти, преди да приключат своя живот под формата на свръхнови” – казват астрономите.

“Когато горивото в центъра им се изчерпа, тяхното ядро се свива до неутронова звезда и цялата звезда избухва, под действието на свръхзвукова ударна вълна.”

“Когато ударната вълна достигне повърхността на звездата, настъпва шоков пробив, съпроводен от ярка светлина. Тази светлина съществува само около час, затова трябва да извадим голям късмет или непрекъснато да се взираме в милионите звезди, за да засечем само един проблясък” – добавя професор Гарнавич.

Разбери повече за БГ Наука:

***

През 2011 две от тези масивни звезди, наречени червени супергиганти, експлодирали, докато се намирали пред обектива на Кеплер.

Първият обект, начерен KSN 2011a, се намира на около 700 милиона светлинни години и е приблизително 280 пъти по-голям от нашето Слънце.

Вторият – KSN 2011d, е около 480 пъти по-голям от Слънцето и се намира на около 1,2 милиарда светлинни години от нас.

“За да сравним размера им, спрямо Земята, трябва да си представим орбитата ѝ около Слънцето, която би се побрала в рамките на тези колосални звезди “ – казва професор Гарнавич.

Двете свръхнови се вписали добре в математическите модели на експлозиите от тип II, като по този начин потвърждават някои вече съществуващи теории. Но те разкрили и някои вариации в тези катастрофални звездни събития.

Въпреки че и двете явления били сходни в енергетично отношение, при KSN 2011a не се наблюдавал шоков пробив.

Според учените, причината за това е, че звездата е по-малка и е била обвита в газ, който е прикрил ударната вълна, когато тя достигнала повърхността на звездата.

“Вълнуващо е да бъдеш част от теоретични предсказания, които се превръщат в реално наблюдаван феномен. Сега имаме повече от теория, с която да обясним какво се случва, когато ударната вълна на свръхнова достигне повърхността на звездата и тя избухва” – казва д-р Едуард Шая от Университета на Мериленд, който е част от екипа.

Превод: Росица Ташкова

Източник: http://www.sci-news.com