Направи дарение на училище!

Международната космическа станция (ISS) обикновено е много чисто място. Но където има хора, там има и микроорганизми.

И когато си затворен в голяма метална кутия на 400 км от повърхността на Земята, би искал да знаеш какво е пухкавото бяло нещо, което расте в ъгъла.

Точно сега единственият начин да се изследват замърсителите на космическата станция е да се вземат проби и да се изпратят обратно на планетата.

„Имали сме замърсявания на места в станцията, където е забелязано, че растат гъбички или е изваждан биоматериал от запушена водолиния, но нямаме представа какво е, докато пробите не отидат в лабораторията“, казва микробиологът на НАСА Sarah Wallace.

Обикновено това не е кой знае какво за астронавтите, които имат подготвен запас от дезинфектанти под ръка, но ние бихме искали да можеха да правят тези тестове там, в Космоса, особено веднъж щом мисиите излязат от безопасният пашкул на относителната близост до Земята.

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Докато се движим извън ниската орбита на Земята, където възможността за снабдяване със запаси е по-рядка, да знаеш какво да дезинфекцираш и какво не, е много важно“, казва Wallace.

Ето защо НАСА работи върху нов проект – Genes in Space-3. Целта му е да създаде удобна за използване система за астронавтите да секвенират ДНК от различни микроорганизми на борда на Международната космическа станция.

„Експериментите на Genes in Space-3 демонстрират начини, по които може да се прави портативно ДНК секвениране в реално време, за да се анализира микробната екология, да се определят диагнозите на инфекциозни заболявания и да се следи здравето на екипажа на ISS“, се обяснява на уебсайта на проекта.

Едва миналата година молекулярният биолог и астронавт Kate Rubins била първият човек, който направил секвенция на ДНК в Космоса. Тя използвала малко устройство, наречено MinION, което разчита на нанопор технология за анализиране на ДНК и РНК в реално време.

Устройства като MinION рутинно се използват на терен за проследяване на разпространението на заболявания като Ебола и Зика, или изучаването на проби от средата на места като Антарктика.

Но преди Rubins да използва успешно MinION на ISS, никой не бил сигурен, че ще работи при микрогравитация. За теста изследователи изпратили готови проби от ДНК на мишки, вируси и бактерии и след това сравнили резултатите на Rubins с тези, направени със същите проби на Земята.

Ако е възможно някога да се измъкваме от супер-буболечки и да засичаме извънземни, това, което наистина искаме е способността да идентифицираме непознати организми още там, в Космоса. А за да сторим това, имаме нужда от технология, която да подготвя пробите.

За щастие, НАСА има и устройство, наречено miniPCR. То е било проектирано от 17-годишния студент Anna-Sophia Boguraev за встъпителното състезание „Гени в Космоса“.

Изобретението на Boguraev е удобна за управление версия на устройство, от което ISS се нуждаела, за да изпълни полимеразна верижна реакция (PCR) на ДНК проба, за да може тя да бъде анализирана.

Като съединили двете технологии, НАСА сега разполага с работещо решение как да подготвя, секвенира и идентифицира микроорганизми от начало до край на космическата станция.

„Това, което свързването на тези две различни устройства прави, е да ни позволи да отведем лабораторията до пробите, вместо да трябва ние да носим пробите до лабораторията“, казва биохимикът на НАСА Aaron Burton.

Това са добри новини за всички бъдещи астронавти, както и ще бъде полезно, ако има нещо странно, което расте по стените на космическата станция.

„Секвенирането на борда дава възможност на екипажа да знае какво има в средата им по всяко време“, казала Wallace, която е главен изследовател на проекта, миналата година. „Това ни дава възможност да предприемем подходящото действие – дали трябва да почистим това веднага, дали приемането на антибиотици ще помогне или не?“

Освен това,  ISS на практика е огромна космическа лаборатория и добавянето на тези инструменти за молекулярна биология към арсенала ѝ ще помогне на много други експерименти на борда. И е възможно един ден да занесем тези инструменти на Марс или отвъд него.

Кой знае дали ще секвенираме извънземен живот в скоро време, но поне когато се натъкнем на него, ще сме готови.

Превод: Никол Николова

Източник: Science Alert

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!