Направи дарение на училище!

Марс може и да изглежда опустяла и негостоприемна днес, но преди време червената планета е изглеждала напълно различно. Едно време Марс е била по-топла, отколкото е сега и е била покрита с реки, езера и морета. Все пак експертите твърдят, че няма начин да кажем със сигурност дали са съществували някога марсианци. Днес трупаме доказателства, че Марс не само е била подходяща за развитие на живот, но и е била дом на някакъв вид извънземен живот. Дори е възможно останки от тези форми на живот все още да дремят под повърхността на Марс. Ето шест причини, поради които астробиолозите вярват във възможността за живот на Марс.

Речни долини и делти: невероятната география на Марс

Марсианският пейзаж засрамва земния. Най-високият марсиански връх – Олимп Монс се извисява 26 000 метра над обграждащата го повърхност на планетата, според Европейската космическа агенция. Това го прави над три пъти по-висок от връх Еверест. Широки речни долини лъкатушат на марсианската повърхност и се разпростират в делти. Някои от тези геологични образувания могат да бъдат обяснени със случайна вулканична активност или с жестоките брулещи ветрове на червената планета, пише Джеймс Хед, геолог в Университета Браун, в книгата си „Геологията на Марс: Доказателства от земни аналози“ (Cambridge University Press, 2007). Други са ясни останки от древни водни течения. Например, речните долини на Марс обикновено завършват с големи кратери, дъната на които изглеждат плоски. Това е доказателство, че древните реки са отлагали седименти на тези места и че реките, езерата и моретата са били доминиращи за марсианския пейзаж. Но съвременният консенсус по отношение на това, че на Марс е имало вода повдига следния важен въпрос: Какво се е случило с цялата тази вода?

Следи от вода

Ако излеете бутилка с вода на повърхността на Марс, водата ще се свари доста преди да достигне повърхността на планетата. Това не е защото червената планета е гореща – нощем температурите понякога достигат минус 142 градуса по Целзий. Водата би се сварила понеже марсианската атмосфера е изключително тънка. Въздушното налягане е толкова ниско, че няма какво да задържи водните молекули на мястото им дори при ниски температури. Днес водата на Марс съществува само в едно единствено състояние – лед, скрит под повърхността на двата полюса на планетата. Но явно Марс невинаги е била толкова негостоприемна за живот. Марсианските роувъри, включително Кюриосити, са откривали химични доказателства за течна вода – големи депа от глинени молекули, казват от НАСА. Глинените молекули обикновено се формират в присъствието на вода и за учените това е ясен знак, че Марс най-вероятно е била много по-топла планета, с достатъчно плътна атмосфера, за да поддържа течно състояние.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Водата може и да е необходима за поддържане на живота на Земята, но това не е гаранция, че някога е имало живот на Марс, според Пенелопе Бостън, астробиолог от НАСА. Това доказателство ни води с една стъпка напред към заключението, че животът на червената планета някога е бил възможен. „Няма еднолично решение на проблема със засичането на форми на живот. Данните са кумулативни (се трупат)“, казва още Бостън.

Ето че водата е само една част от данните сред множеството, водещи до заключението, че може да е съществувал живот на Марс, а може би и още съществува.

На Земята въглеродът и водородът са навсякъде. Всъщност 75% от нашите тела (като изключим водата) се състои от тези два елемента. Те съставят всичко – от нашето ДНК до клетъчните ни стени. Наричаме тези елементи „органични“ и животът, такъв какъвто го познаваме на Земята, не би съществувал без тях.

Затова през 1984 г., когато учените открили марсиански метеорит в Антарктика, съдържащ органични съединения, откритието провокирало интересен въпрос: Дали органичните съединения произлизат от жива материя?

Първоначално учените спекулират, че тези съединения може да са попаднали върху метеорита след сблъсъка. Въпреки това, следите от органични материали не били концентрирани на повърхността на метеорита, както би се очаквало, ако са постъпили след сблъсъка. Вместо това органичните съединения се срещали все във все по-голямо количество във вътрешността на метеорита.

Все още учените били скептични, че ще открият органични съединения на Марс. Повърхността на безатмосферната планета е просто прекалено неблагоприятна, за да може да се поддържа структурата на органичните съединения, твърдят скептиците. Въпреки това, в по-близкото минало, марсоходите като Кюриосити са откривали ясни следи от органични съединения на повърхността на планетата. През 2012 г. Кюриосити откри съединения, близки до керогена, съставна част на фосилните горива.

Живата природа е основен източник на органични съединения, но не е единственият. Геологични процеси също могат да доведат до образуването на органични съединения, твърди Бостън. Например, вулканите понякога изхвърлят органични съединения в атмосферата. Затова, въпреки че е възможно откритите химикали да са доказателства за съществувал живот, все още не е сигурно.

По-рано тази година, Кюриосити откри друг потенциален знак за живот на Марс – рекордно високо измерване на естествен газ, наречен метан. На Земята метанът се произвежда основно от микроорганизми. Затова, докато на Марс отчетените частици метан са 21 на милиард (ppb) и концентрациите са сравнително ниски (за сравнение концентрацията на Земята е близо до 1,860 ppb), това все още е обещаващ знак, че живот е съществувал, или още съществува, на червената планета. И това не е първият път, в който Кюриосити засича метан на Марс. Средно концентрацията на метан е средно около 7 частици на милиард (ppb) и варира сезонно – покачва се през лятото и спада през зимата. Този сезонен модел е още една улика за източника на метан. Под марсианската повърхност лежи слой от лед. Може би през лятото този лед се топи, освобождавайки затворени джобове от метан. Докато реакциите между камъни и лед могат да променят количеството метан в атмосферата, според НАСА е възможно тези метанови джобове да произлизат от подземни форми на живот – древни или сега съществуващи.

За да е съществувал живот на повърхността на Марс, червената планета е трябвало да бъде много по-топла, отколкото е в момента. Днес, средните повърхностни температури варират около минус 62°С. Това е със 77°С по-ниска температура от средната за Земята, според данни на National Geographic. Въпреки това, ниските температури на Марс не изключват възможността за живот. Учените имат доказателства, че преди стотици хиляди години Марс е била много по-топла планета.

Също както Земята преминава през периоди на заледяване и затопляне, климатът на Марс се променя с времето. И също като на Земята, климатичните цикли на червената планета се случват заради промените в орбитата на планетата. Дори времевия интервал на марсианския климатичен цикъл е подобен на този на Земята – и двата отнемат около 100 000 години за цикъл студен и топъл период. Но климатичните разлики на Марс са много по-резки от тези на Земята, твърди Бостън. От една страна това се дължи до голяма степен на факта, че Марс се върти много повече около оста си, отколкото Земята. Наклона на земната ос е между 22 и 24,5 градуса според НАСА. През последните 3 милиона години оста на Марс е изместила наклона си между 15 и 30 градуса. Преди повече от 3 милиона години може би наклонът на оста ѝ е бил повече от 45 градуса.

Климатът на Марс в момента е в студения етап на климатичния си цикъл, казва Бостън.

„Общата обитаемост вероятно е започнала доста късно“, добави тя.

Неоткрит подземен свят

Астробиолозите тепърва одраскват повърхността на темата за откриването на живот на Марс. Буквално. Докато все още няма следи от настоящ живот на марсианската повърхност, доста е възможно живот да съществува там, където остава невидим за нас – под повърхността.

Бостън вярва, че Марс, също като Земята излъчва топлина от недрата си. Под повърхността може да съществува невидим свят, достатъчно топъл за поддържане на вода в течно състояние, а и за микробен живот.

Но търсенето на микроорганизми би изисквало много повече ресурси, казва още Бостън. Въпреки това, тя е обнадеждена, че с пътуване до Марс хората ще разберат по-добре червената планета и потенциала ѝ да приюти форми на живот. Като в това включва и минали и настоящи такива.

Превод: Славина Иванова

Източник: Live Science

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!