Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Здравейте! Името ми е Христина Проданова и съм географ, а в по-тесен смисъл – ландшафтен еколог.

В настоящето съвместявам няколко, различни по своя характер, но много вълнуващи и допълващи се, дейности (или „местоработи“ по смисъла на Вашия въпрос), за които свързващо звено е географията:

Разбери повече за БГ Наука:

***

Асистент съм в департамент „География“ на Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките (НИГГГ-БАН) и в момента завършвам докторантура по „Физическа география и ландшафтознание“ като фокусът на дисертационния труд е състоянието на съвременните ландшафти в част от Централна Северна България.

Член съм на Българското географско дружество (БГД) и същевременно изпълнявам функциите на отговорник за ресор „Публикационна и издателска дейност“ на дружеството в рамките на Изпълнителното му бюро. Технически редактор и дизайнер съм на най-старото и авторитетно научно списание на географска тематика в България – „Известия на Българското географско дружество“, което се издава от 1933 г.

На международно ниво членувам в Young Ecosystem Services Specialists (YESS) към Ecosystem Services Partnership (ESP), която е най-представителната, мащабна и утвърдила се организация на специалистите по екосистемни стоки и услуги в света.

Обичам да пътувам, да откривам нови хоризонти, гледни точки и да се предизвиквам с предприемането и изпълнението на нови начинания. А това е първото интервю, което давам като професионален географ! Благодаря Ви за поканата!

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Уау…, ежедневието на един учен не знам какво е, но мога да споделя за моето, а то никак не е „ежедневно“ или повтарящо се, да кажем. Вероятно описателните думи, които бих използвала за ежедневието си, са непредвидимо и вълнуващо. Непредвидимо, защото често се случва програмата за деня да се променя в движение, и вълнуващо, защото задачите, с които се занимавам ме вълнуват.

За краткия период, в който работя в НИГГГ-БАН, съм участвала активно в работата по няколко проекта, като тук ще се спра на два, единият от които е с международно и национално значение, а другият с местно (на общинско ниво). Общото между двата проекта е, че са свързани с природоползването (или по-съвременното название „екосистемни стоки и услуги“) и благосъстоянието на хората, т.нар. human well-being.

Проектът “Mapping and Assessment for Integrated ecosystem Accounting” (MAIA) е международен проект по европейската програма „Хоризонт 2020“ като партньори в този проект са научни и административни институции от 10 държави-членки на ЕС – Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Нидерландия, Норвегия, Финландия, Франция и Чехия. Българските институции са Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (НИГГГ-БАН), Националния статистически институт (НСИ) и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към Министерството на околната среда и водите.

Цел на проекта е да разпространи най-широко понятията за природен капитал и екосистемно счетоводство в държавите-членки на ЕС. MAIA адаптира методологичната рамка на Системата за икономическо осчетоводяване на околната среда – Експериментално екосистемно счетоводство /System of Environmental Economic Accounting-Experimental Ecosystem Accounting/ (SEEA-EEA) към условията на отделните страни-членки на ЕС като тази система осигурява съвместима рамка за анализ и съхраняване на информация за активите на екосистемите и потоците от екосистемни услуги, както във физическо изражение, така и в парични единици. По-специално, MAIA ще: (а) оцени приоритетите в счетоводните политики; (б) ще изпробва и разработва пилотни модели и разпространява Осчетоводяването на природния капитал (ОПК) в 10-те страни-членки; (в) ще тества новаторски подходи за ОПК в европейския контекст; и (г) подпомага ОПК в ЕС чрез различни дейности за комуникация и разпространение, включително разработване на насоки, уеб-базирана информационна система и други спомагателни дейности.

Тук е мястото да отбележа, че участието на България в подобен голям европейски проект не е никак случайно. Нашата страна е една от първите, в които навлиза концепцията за екосистемните услуги и успешно се развива вече повече от 15 години. Същевременно аз се чувствам късметлия, че съм част от екипа на проекта, защото MAIA дава възможност на млади изследователи като мен да работят съвместно с утвърдени специалисти и водещи учени в областта на екосистемните услуги. 

Вторият проект, по който имах възможността да работя през изминалата година, бе разработен за нуждите на Столична община. Съвместно с колеги от НИГГГ, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) и Института за гората (ИГ) разработихме методика за оценка на ползите от градските екосистеми (в т.ч. паркове, градинки, зелени междублокови пространства и др.), която се базира на националната методика за картиране и биофизична оценка на екосистемните услуги. Целта на проекта бе да изготви концепция за интегриране на екосистемния подход и екосистемните услуги в политиките и инструментите за пространствено градско планиране – нещо, което изключително ни радва и като жители на София – фактът, че концепцията за екосистемните услуги и човешкото благосъстояние започва да навлиза във фокуса на местната власт.

Но нека се върна на ежедневието ми.

Вече споменах, че работя по дисертационен труд и всеки колега, който е бил докторант без значение в коя научна област, знае и вярвам ще се съгласи какво физическо и най-вече психическо натоварване предизвиква тази работа – търсене и четене на литература, провеждане на теренни наблюдения и експерименти, получаване на резултати или не получаване на резултати, анализиране, синтезиране и др., често пъти увличаща работа до ранни сутрешни часове и така, за да се стигне до публикуване и защита на научния труд… Бидейки докторант по физическа география, често ежедневието ми е свързано с провеждането на маршрутни и полустационарни изследвания в представителни участъци от района на изследване, които налагат няколко дневни преходи с тежка раница, в която освен необходимите за преживяване (храна, вода и подходяща екипировка) вещи, пренасям още: полеви тефтер, мерен шнур или рулетка, бинокъл, GPS, лопата (макар и сгъваема), почвен нож и други необходими за извършването на теренни изследвания средства, разопаковането и употребата на които, честичко ме карат да се чувствам като женски еквивалент на Индиана Джоунс.

Снимка: Николета Димитрова (Българограф)

Обичайно, когато не работя на терен, съм в своя кабинет и работя по текущите си задачи, към които от време на време, в зависимост от графика за работа, се прибавя и странирането на научното списание „Известия на Българското географско дружество“ – една отговорна дейност, която поех преди две години и работата по която ми носи изключително удовлетворение най-вече с възможността да проявя художествените си творчески способности, усвоени в преднаучния период на живота ми, а именно в гимназията. С 87-годишната си история списанието се явява най-старото и представително научно издание на географската общност у нас, което за един известен период от 90-те години на XX в. бе преустановило своята дейност, но бе възстановено през есента на 2018 г. с нов дизайн и редакторски колектив. Към момента изцяло са публикувани 4 тома и 5-тият е отворен за изпращане на ръкописи. Вероятно най-специалният и вълнуващ за работа по него, бе том 42, който е посветен на „Бележити български географи на XX век“ – една инициатива на колеги от института, с която успяхме да съберем на едно място не само биографична информация за 25-ма български географи, но и техните научни, приложни и популяризаторски приноси в различни направления на гео науката и сред обществото. Изключително вълнуваща бе работата по странирането на статия от същия брой, посветена на основателите на Българското географско дружество, даваща яснота за личностите, които са изиграли съществена роля в създаването и развитието на дружеството в първите му години преди повече от 100 години.

До голяма степен, ежедневието ми е ангажирано с организационни, популяризаторски и други оперативни дейности в рамките на Изпълнителното бюро на БГД. Така например, с колегите от дружеството работим усилено по организирането на международната географска конференция – International Geographic Conference “Geo Decade 2020-2030”, която е първото мащабно събитие в инициативата на БГД за десетилетие на усилено развитие на българската география и ще се проведе в края на месец ноември (надяваме се и присъствено, а не само онлайн).

Към всичко разказано дотук, бих добавила най-важното – да съм географ, не е работа, а начин на живот! Затова и работното ми ежедневие е такова – непредвидимо и вълнуващо.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Доста нескромно би звучало, да говоря за мои лични приноси. По-скоро тук бих споменала въпросите, по които съм работила и вълнуват съзнанието ми на изследовател. Сред тях попадат: разпространението на инвазивни видове в Предбалкана (респ. Opuntia humifusa (Raf.) Raf.), управлението и извършването на добивни и други разрушителни дейности в защитени територии, процесите по антропогенизация и самовъзстановяване на ландшафтите (особено в горски територии и земеделски земи), състояние и капацитет на ландшафтите да предоставят екосистемни услуги. Общото, което обединява всичките ми изследвания е рационалното използване на природната среда и препоръките, които биха могли да се изведат от резултатите в изследванията и да послужат на заинтересованите страни като жители, ползватели, управляващи и вземащи решенията за съответната територия. 

На второ място бих желала да отбележа потенциалните приноси за обществото от проектите, по които работим с колегите ми и които ще имат положителен приложен ефект не само у нас, но и в държавите-членки на ЕС. Идеалната цел и перспективата e да се постигне устойчиво управление на природните ресурси; да интегрираме знанията и информацията, която имаме за ландшафтите и екосистемните услуги; да се подобри човешкото благосъстояние чрез осигуряването на по-здравословна среда за живот и в крайна сметка да използваме ресурсите по рационален, щадящ за природата начин.

Съгласете се с мен, че скоростта с която се експлоатират ресурсите на Земята, не отговаря на онази, с която природата се възстановява. Е, докога можем да продължаваме така!? И дали е много изненадващо всъщност, че в последните години, особено 2019, се появяват толкова много и все по-упорити вируси и болести. Защо масово в първите месеци на пандемията, причинена от SARS-Cov-2, се забраняваше достъпът до паркове, градинки, планини дори!? Подобни въпроси не спирам да си задавам и да търся отговор.

Ето тук виждам бъдещото приложение на работата на изследователите.

Ето тук би била ползата за обществото и икономиката.

И двете условия биха били изпълними обаче, при положение, че има много тясно сътрудничество, разбиране и доверие между науката и държавната политика.

Снимка: Николета Димитрова (Българограф)

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Любопитството! Обичам да търся, да ровичкам, да намирам решения на проблеми и в крайна сметка да усъвършенствам себе си и способностите си.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Твърде комплексно е. По мое мнение, развитието на един изследовател, в частност и моето, е изключително дълъг и сложен процес, който същевременно е финансово- и времеемък. Знаете ли, за да се подготвя за това интервю, се наложи да актуализирам и съответно резюмирам автобиографията си. Оказва се, че за да се намирам там, където съм сега, ми е отнело около 11 години усилия, включващи образование, много труд, предизвикателства, голяма доза упоритост, но и яснота какво искам да постигна. Тези 11 години включват обучението ми в бакалавър, магистър, работата ми като учител, докторантурата, два стажа извън страната, специализирани обучения, неспирен контакт и обмяна на знания и опит с колеги от страната и чужбина.

На първо място считам, че най-голяма роля имат учителите и преподавателите на бъдещия изследовател, защото именно те са онези хора, които дават личен пример и отношение към науката, а често задават и правилната посока на развитие на младите. Те вдъхновяват! Ключово отношение към същото имат още: семейната среда, приятелското обкръжение и възпитанието.

Несъмнено голяма роля за бъдещото ми развитие изигра първият ми научен ръководител в магистратурата, а по-късно и в началото на докторантурата – доц. д-р Никола Тодоров. Той беше изключително благ, приятен за общуване човек и преподавател, и ме научи да работя с традиционни методи на ландшафтната екология и геофизиката на ландшафта – сред основните му приноси са разработването на втората класификационна система на ландшафтите в България и създаването на общонаучна ландшафтна карта на България в М 1:500 000. Заедно с него, и други преподаватели, сред които доц. Мимоза Контева и проф. Румен Пенин, сме провеждали практически занятия на терен и са ни показвали с примери всички онези процеси и явления в природата, за които вече знаех на теория.

За развитието ми като изследовател допринесоха и продължават да допринасят всички колеги, с които работя и общувам в настоящето. Те са специалисти в различни направления на географската наука като геоморфология, климатология, ландшафтна екология и екосистемни услуги, социална география, но всички те подхождат професионално към работата си, не отказват съвет или подкрепа на младите си колеги и аз много уважавам за което. Това са доц. Галин Петров, доц. Надежда Илиева, доц. Стоян Недков, гл. ас. Мария Петрова.

Ключова роля за развитието ми като изследовател изигра Немската федерална фондация за околна среда (на немски език: Deutsche Bundesstiftung Umwelt), по чиято програма за магистри и докторанти от Централна и Източна Европа спечелих стипендия за едногодишен научно-изследователски стаж в Германия. Щастлива и благодарна съм на проф. Benjamin Burkhard – световно признат специалист в областта на екосистемните услуги, под чието научно ръководство имах възможността да работя в Института по физическа география и ландшафтна екология (на немски: Institut für Physische Geographie und Landschaftsökologie) към Университета Лайбниц, в гр. Хановер. Времето прекарано там ми даде безценен международен опит и даде началото на няколко приятелства.

Резултат от общата ни работа с колеги от Германия е онлайн публикацията ни под заглавие: Coronavirus and human well-being: impacts of the pandemic on the global socio-ecological system, разглеждаща влиянията на корона вируса върху човешкото благосъстояние и която бе публикувана преди броени дни в Nature Words.

Снимка: Борис Казаков

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Знаете ли, много бих искала да не се налага да отговарям на този въпрос. Уви..

Най-сериозният проблем в моята област е кадровият – географията с всичките си производни специалности просто не е атрактивна професия. Много ми е болно, че трябва да го кажа, но обществото у нас има много сбъркана представа за географията. За съжаление, за това обстоятелство с основната си тежест допринася начина, по който тя се преподава в училище – остарял, назадничав, в енциклопедичен порядък и в крайна сметка отблъскващ за учениците. Тук ще кажа само следното: най-интересните уроци за бившите ми ученици бяха тези, в които им преподавах неща, които ги няма в учебника.

И в училищното образование, и в научните среди всички работодатели се стремят да привлекат в колективите си млади хора. Често обаче се случва така, че те биват подценявани или не им се дава възможност да направят необходимите промени и така колелото на проблемите се върти отново, и отново. Същото е и в училище – никой (визирам тези, от които зависят решенията) не се интересува какво им е интересно на децата и какво би им било полезно, затова и не ги питат, и им залагат в учебната програма неща отпреди 30-40-50 години, които обаче се преподават по нови, лъскави учебници, и разбира се с неколкократно намален норматив.

Крайно необходимо е да се променят стереотипите за географията като описателна наука и фактология, за сметка на аналитичното мислене наред с внедряването и употребата на геоинформационните технологии и дистанционните методи. В свят, в който достъпът до информация е само на един клик разстояние, не Ви е необходимо да знаете височини на върхове, дължини на реки и столици на държави, в пъти по-ценно е как да създавате, използвате и управлявате тази информация.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Най-важното, което трябва да се промени у нас по отношение на науката е отношението на държавата към учените и обратно.

Моделът на работа е стар и не може да работи пълноценно за доброто на обществото, а по-скоро се опитва да работи за доброто на служителите си. Ролята на държавата я няма, а основна политика е да се осигуряват на преподавателите часове по специалностите, по които преподават; няма стимули за развитие и по-практически насочени дейности; заплащането е обидно ниско за експертизата, която се изисква да имаме и за съжаление няма натиск, за да се случат промените.

Тук мога да добавя нагласата на хората, същите, които бъркат същността на географията – точно те нямат необходимите познания и култура, за да поискат промяна. Въртим се в омагьосан кръг, наречен „политика-общество-наука“ и както казва един колега: „Налага ни се сами да се извадим от блатото!“

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да, трябва – навсякъде и по всяко време! Аз така правя.

Защото без наука сме за никъде!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!