Направи дарение на училище!

Художествените училища постепенно се адаптират към дигиталната революция. Как това ще промени бъдещето на изкуствата?

Вие сте скулптор? Художник? Илюстратор? Тези категории вероятно ще изглеждат много различно в близко бъдеще, тъй като училищата по изкуства, макар и със закъснение, се опитват да включат новите технологии в своите учебни програми.

Credit: Sharon McCutcheon (pexels.com)

През 2019 година Кралският колеж по изкуствата в Лондон, едно от най-престижните арт училища в света, обяви плановете си да включи в учебния си план науката и технологиите. Това беше преломен момент, който показа, че очевидно някои преподаватели по изкуство вече са разбрали, че тези предмети трябва да бъдат част от обучението в академията, за да може тя да оцелее в дигиталната ера.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Но как художествените училища ще се адаптират към тази нова парадигма и как промените ще трасформират изкуството, което ще се прави в бъдеще?

Дискусиите относно включването на изкуството в сферата на иновациите не са от вчера, но досега като че ли научният сектор беше по-отворен към тази идея, отколкото самото изкуство. Висши училища като Масачузетският технологичен институт или Нюйоркският университет, в които както е известно акцентът е върху науката и технологиите, вече са включили изкуствата в своите учебни програми. Същевременно обаче според едно проучване от 2019 г. само 52,2 % от учителите по изкуства заявяват, че биха искали да научат повече за ефективното преподаване на дигитални изкуства в клас, и едва 21,9 % от преподавателите по изкуства се чувстват комфортно да преподават такива дисциплини.

Credit: Junior Teixeira (pexels.com)

Люк Дюбоа, доцент по интегрирани цифрови медии в Нюйоркския университет смята, че повечето художествени училища са много предпазливи по отношение на всичко, което им изглежда твърде приложно и не са готови да го приемат в учебната си програма. А професор Мик Гриърсън, ръководител на научните изследвания в новооткрития Институт за творчески изчислителни технологии към Лондонския университет по изкуствата, е на мнение, че пропастта между изкуствата и технологиите се дължи на идеологическото разминаване. Някои традиционни творци не само не знаят как да интегрират технологиите в своите лекции, но дори и се колебаят дали технологиите сами по себе си могат да бъдат причислени към художествените практики.

Дигиталният художник и преподавател Вики Фонг смята, че заради този културен сблъсък училищата по изкуствата са пропуснали огромна възможност, а като резултат от това изкуството страда. „Хората използват цифровите си умения, за да ускорят творческия процес, повече изкуство да се прави с много по-бързи темпове, но разбира се отчитаме, че от това не следва непременно, че така автоматично се повишава и качеството“, допълва тя.

 Едно нещо е ясно – едва ли много художници ще започнат да включват технологиите в своята работа, ако училищата не ги научат как да го правят. В доклад от 2016 г. Шарлот Уеб и Фред Дикин, преподаватели по изкуствата, отбелязват, че „наложената представа, че днешното дигитално младо поколение, което разбира интернет с цялата му култура и език, ще може без всякакви усилия да създава иновативно дигитално съдържание по начини, които техните преподаватели никога не биха могли да разберат, е просто един параноичен мит “.

Има учебни заведения като например Калифорнийският университет в Лос Анджелес, които са включили дигиталните изкуства в своите програми и обучението, което провеждат е много добро.  Както отбелязва кураторът Юлия Кагански, училищата, които се отличават в този сектор, интегрират еднакво добре както технологичното мислене, така и практиката. И това е критично за всеки художник, който иска да отговори на тенденциите в съвременния свят.

За да може дигиталното изкуство да бъде приемано също толкова сериозно колкото аналоговото обаче, експертите смятат, че университетите трябва да са готови за една още по-обширна промяна в мисленето. А като се има предвид, че обучението в арт училищата струва от порядъка на 64 000 долара в САЩ и около 35 000 британски лири във Великобритания, наистина трябва да се гарантира на потенциалните студенти по изкуство, че образованието, което получават, ще бъде съобразено със съвременните арт тенденции.

Вики Фонг е на мнение, че бъдещето на дигиталното изкуство е да бъде излагано в онлайн пространства. „Вече се заражда такъв пазар – хората, за които това представлява интерес, си купуват дигитални активи“, казва тя. „Ако се замислим за милениалите и поколението Z, те може и да не притежават собствени физически пространства, но пък водят повече онлайн съществуване и  ще искат да придобият тези активи, за да преобразят своите виртуални пространства.“

Въпреки че първата изложба на компютърно изкуство се провежда още през 1965 г., художествените училища все още се бавят да предадат компютъризираното изкуство в ръцете на своите възпитаници и сякаш са оставили това на програмистите, които често правят ужасно изкуство, смята дигиталният художник Алън Уорбъртън.

Независимо обаче дали едно произведение на изкуството е създадено с акрилна боя или с компютърен код, най-важното е то да носи смисъл и съдържание, а това е нещо, което само училищата по изкуства могат да преподават. „Твърде често художниците (също както и кураторите, а и публиката) се увличат от някое ново изразно средство или инструмент и са готови да жертват съдържанието заради него“, казва Кагански. И допълва, че така или иначе трябва да сме подготвени, че технологиите ще продължат да се развиват и ще е нужна постоянна връзка и обмен.

Превод: Елена Страхилова

Източник: Аrtnet

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!