Търсене
Close this search box.

Арт-терапията в образователната и възпитателната дейност на учителя

Арт-терапията в образователната и възпитателната дейност на учителя

Арт-терапията в образователната и възпитателната дейност на учителя

Арт-терапията в образователната и възпитателната дейност на учителя


Направи дарение на училище!



***

Автор: Първолета Манчева

Ст. учител ДГ „Звездица”, гр. Враца

Арт-терапията и възможностите за ефективно въздействие на различните изкуства върху децата отдавна са сред приоритетните теми в научната и изследователска работа. Неизчерпаемият потенциал на изкуството вече е една по-нова тема на приложение, която вълнува трайно и дава подтик за разработване на нови лекционни курсове, тренинги и т.н. Целта на настоящия доклад е да поднесе информация относно значението и приложението на арт-терапията, особено – при децата.

Разширяването на обсега на арт-терапевтичната дейност в образованието дава широки възможности за иновации и работа в поредица актуални проблеми на нашето ежедневие, свързани с подрастващите. Още повече, децата са най-податливи на магията на изкуството и въздействието му върху тях е всестранно.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Изразяването чрез изкуството е безболезнен начин да се представят чувствата. Арт- терапията все още няма ограничения или противопоказания като безопасен метод за облекчаване на стреса. Това е естествен начин за изцеление, като негативните емоции се превръщат в положителни. Сесиите дават сила и увереност, както и помогнат за намиране на изход от трудни ситуации. Използването на изкуството помага да се повиши самочувствието и адекватното самостоятелно преминаване в обществото. В процеса на терапията се проявяват много от проблемите, които са дълбоко скрити и се решават безболезнено.По време на арт-терапията от съществено творческо значение е не само самият акт, а и вътрешният свят на твореца, който се проявява като резултат от този акт. Децата се насърчават да изразят своите вътрешни чувства, доколкото е възможно свободно и спонтанно, без да се притесняват за художествените достойнства на работата им. Себепознанието е танц между вътрешния и външния свят. Експресивните изкуства са предимно образователен процес, който е терапевтичен и свързан със състояние на завършеност. Ако ни липсва определено познание, тогава нашето разбиране е завършено. Ако целта ни е да разберем себе си в света, т.е. нашето отношение към него, тогава всяка информация, която ни носи прозрения, може да ни придвижи в посока на цялостност. Когато научаваме нещо ново, получаваме прозрения и развиваме способността си да разбираме. Започваме да растем в посока на изпълването на нашия потенциал.Познанието и образованието са дълбоко взаимосвързани. Целта на образованието е да ни донесе познание. Истинското образование тогава не е нещо, което се влива в главите на децата, а е вътрешна промяна. Измерва се според това, което учениците проявяват; според това, което се показва. Техните действия са само конкретна проява на истинското познание, което се развива вътре в тях. Образованието представлява вплитане на вътрешните и външните измерения.В изкуството вътрешните образи се срещат с хартията и боята, а вътрешната музика се превръща в звуци за симфоничен оркестър. Съществува един непрекъснат танц между вътрешните образи и външната форма, между творението и изразяването. Цветовете върху палитрата отразяват чувствата в душата. Едно движение във въздуха отговаря на вътрешния жест, изразяващ намерение, мисъл и чувство. Мелодията откликва хармонично на даден миг във времето. Изкуството е реакция, която придвижва детето от едно пространство към друго, и която свързва чувства, мисли, материали, прозрения. Изкуството се ражда, когато тези различни светове се слеят. То свързва учителя и детето, тъй като те заедно стават свидетели на сътворяването и присъствието на творческия продукт.Изкуството има и още една важна функция във връзка с вътрешния свят – то може да докосне несъзнаваното. Затова изкуството е висше познание. То позволява на човек да изрази непознатото от несъзнаваните дълбини на своето същество и да позволи на това непознато да се превърне в знание и светлина на съзнанието.Арт терапия – упражнения за деца – това е: запознаване с вътрешния си „аз“; създаване оглед на себе си като личност; създаване на положителна самооценка; обучение за изразяване на чувствата и емоциите; отстраняване на емоционален стрес; развитието както на фини двигателни и комуникационни умения, така и на творческо мислене и способност за различни видове творческа дейност.По този начин, създавайки и фантазирайки, могат да се разберат детските емоционални преживявания и вътрешен свят, както и да се помогне на пълничкото момченце да преодолее срамежливостта си например, за да разсее страховете, като стане по-общителен и отворен за диалог с хората.

Естествено, че съществуват различия при използването на изкуството в тясно терапевтичен (лечебен) план, и това във възпитателната дейност. С основание обаче, за арт-терапията, в образователната и възпитателната сфера, се твърди, че е нейно направление. При това много актуално и перспективно.

В този контекст Л. Лебедева пише, че „…педагогическото направление на арт-терапията има неклинична насоченост, насочено и към потенциално здрава личност”, … при него „па първи план излизат задачите на развитието, възпитанието, социализацията” (38, стр.16).

Тясната връзка между медицинския и педагогическия подход при използването на изкуството се детерминира най-вече от този факт, че и при двата вида арт-терапевтичната дейност е насочена към укрепването на психическото здраве, към постигане на хармоничност, на творческа активност и жизненост. Много от формите на работа с изкуството се използват именно за профилактични цели тогава, когато няма нужда от терапия в тесния смисъл на понятието, а от предпазване, превенция. В този смисъл и заниманията с различните видове и жанрове на изкуствата се ползват във възпитателната дейност като действени психогенни и профилактични фактори. Разглеждани в този контекст, те помагат за разрешаването на психологически и емоционални проблеми, допринасят за емоционалното равновесие и за постигането на положителни промени в поведението на децата.

„Арт-терапията в образованието – това е системна иновация, характеризираща се с:

  • комплекс от теоретични и практически идеи, както и нови технологии;
  • многообразие на връзките със социалните, психологическите и педагогическите явления;
  • имаща относителна самостоятелност от другите съставни части на педагогическата действителност;
  • способност за интеграция и трансформация” (38, стр.17)

Когато децата са в норма, при тях относително лесно се преодоляват възрастовите кризи на развитието / напр. т.нар. криза на третата година; на пубертета и др./, а заниманията с изкуство подпомагат психологическото развитие на децата, формирането на тяхната личност и на нейните компоненти.

По-трудно обаче тези процеси протичат при децата и юношите с дадени проблеми в психическото развитие или с такива в поведенчески план. В много от тези случаи и директната комуникация е затруднена поради степента на развитие на говора, мисленето, възможностите за интроспекция и изразяване на емоционалните състояния, предпочитания и потребности. Всички тези фактори значително утежняват контактите с такива деца с цел диагностика, въздействие, а когато е и необходимо – с терапия. Особено в такива случаи изкуството и различните игрови форми подпомагат децата при тяхното себеизразяване, дават им възможност за комуникация с другите, както и за проява на техните чувства и латентни възможности.

Посредством изкуството се откриват и индивидуалните типологични особености на децата и подрастващите. Изкуството помага и за установяване на: преживяни травми; минали и настоящи конфликти; наличието на ситуации с отрицателно влияние върху психиката и поведението. В много случаи се получава и отреагиране на сложни чувства, като се постига тяхното изразяване, което е своеобразен релаксиращ елемент и е от пряко значение за педагогическата практика. Така педагозите могат индивидуално и целенасочено да организират своята възпитателна дейност в посока на въпросния проблем във всеки конкретен случай.

Във възпитателната практика арт-терапията играе роля и за стимулирането на развитието на личността, за нейната социализация и адаптация към условията на живот, съобразно собствените особености. Трябва да се отбележи, че в последно време все повече се развива педагогическото направление в сферата на арт-терапията. Това се свързва с еволюцията на понятието „арт-терапия” и обогатяването на нейното съдържание, но и се налага и от изострените проблеми в образователната дейност като цяло и съществуващите различни реформи и нововъведения в практиката, насочени към превенция на здравето, профилактиката и борбата с вредни навици и влияния у подрастващите. Така че, присъствието на арт-терапията в социалната сфера е твърде осезаемо и необходимо.

Неоспорим факт е, че изкуството се използва активно във възпитателната и социалната практика съобразно неговата стимулираща, развиваща, формираща, но и корективна и превантивна същност.

Изкуството играе съществена роля, заема определено място сред водещите компоненти в образователната стратегия, където е изграден общ теоретичен модел на въздействието „дете-изкуство”. Това се реализира на основата на компоненти на възпитателния акт: художествено възприемане, художествена условност, художествено възпитание. Като се изхожда от специфичния характер на изкуството като комплекс от изразни средства, носители на художествена образност, изкуството се използва във възпитателния процес преди всичко по посока на емоционалната сфера на индивида – за предизвикването на чувства и преживявания. А по този път се разкрива и връзката между красивото и нравственото, между естетическия и нравствения идеал.

Във възпитателната сфера като особено значими се открояват и редица важни функции на изкуството, които особено при силна емоционална специфика на детската личност, се експонират с детерминиращото си значение: че изкуството обогатява личността / и особено детето/ не само с познания, но и с мисли и преживявания; че то предлага естетическа наслада; възпитава естетически вкус и критерии; води до силни естетически преживявания. Чрез съдържанието си то оказва положително влияние върху формиращата се личност като: обогатява познавателната дейност; развива възприемащите възможности на детето; разширява неговия духовен свят; формира отношения и оценки не само към произведенията на изкуствата, но и към заобикалящия ги свят, хората и човешките взаимоотношения.

Когато изкуството се използва за възпитателни цели и не става дума за терапия /лечение/ в строгия смисъл на това понятие, според някои автори не е коректно да се използва терминът „арт-терапия”. Други учени обаче аргументирано защитават становището, че в случая става дума за направление на тази научна област на познанието: педагогическото направление на арт-терапията, което е относително самостоятелна насока на арт-терапевтичната работа и е различно от чисто медицинското използване на изкуството като лечебно средство.

Естествено е, че на практика съществува различие в медицинския и в педагогическия подход при използването на изкуството. Но въпреки това между тези два подхода съществува и тясна връзка – и при едната, и при другата форма на арт-терапевтичната дейност усилията на арт-терапевтите са насочени към укрепване на психическото здраве, към постигане на хармоничност, творческа активност и жизненост.

В различните ситуации и казуси различните видове изкуства и игрови форми подпомагат детето при неговото себеизразяване, дават му възможност за комуникация с другите, както и за прояви на неговите чувства и възможности.

Посредством заниманията на децата с изкуството още от ранна възраст педагозите и родителите могат да открият и редица заложби и да насочат усилията си за тяхното развитие и формиране на различни специални способности / в това число и за различни художествени дейности/ при децата.

Също така е известно, че във възпитателния процес с децата и подрастващите /независимо дали те са в норма, или имат някакви проблемни отклонения/ емоциите и чувствата имат своето определено и много значимо място и роля.

Емоциите влияят върху: процесите на възприятие; запомняне; въображението; мисленето; речта. Затова педагогът се опира на тях в образователния процес. Те се явяват и голяма подбудителна сила в поведението като активизират подражанието, което особено при малките деца, играе голяма роля. Съществува и пряка връзка между потребностите и емоциите, както и емоциите и мотивацията.

Положителните емоции и чувства се отразяват от своя страна благоприятно върху актуализацията на придобития опит, а в сферата на общуването – се проявяват като специфична човешка активност. Известно е, че междуличностните отношения се изграждат на базата на симпатия, антипатия или безразличие. Така че, в процеса на развитие на емоционалната сфера и при формирането на детската личност, изкуството играе важна роля за обогатяването, за диференциацията на емоциите и чувствата, и разкриване на тяхната богата гама и роля.

С възрастта емоциите и чувствата стават по-устойчиви и по-богати. Под влиянието на различни видове изкуства особено силно се развиват естетическите чувства. А човешките чувства и тяхното богатство са описани най-дълбоко и най-диференцирано в произведенията на изкуството. Така и посредством контактите си с изкуствата, чрез допира и участието на децата в тях, естетическите чувства се развиват и обогатяват.

Изкуството не само описва и изразява човешки чувства, но и ги анализира. То ги подбужда и моделира в съзнанието на човека. Затова те играят и значима роля за естетическата култура на индивида, за неговата мотивация и творческата активност.

Известно е, че емоциите са свързани с дейността на подкорието. Тяхното изучаване дава възможност да се разкрият различни влечения, биологични потребности и подбуди.

За малките деца и подрастващите възприемането на прекрасното се осъществява много по-силно чрез изкуството, отколкото при въздействието на действителността. Тази особеност е налице, защото при произведенията на изкуството чувствата са типизирани и очистени от подробности, но са ярко емоционално обагрени. Това е художественото преживяване, което има голяма формираща роля. Възприемането на прекрасното е тясно свързано с емоционалното преживяване, а детската душевност е изключително отзивчива и чувствителна към него.

 

Литература:

  1. Габеров, Ив., Учебен речник на чуждите думи в българския език, Велико Търново, 2002г. изд. „Абагар”
  2. Зинкевич-Евстигнеева, Т. Д., Пут к волшебству. Теория и практика сказкотерапии. Санкт-Петербург, 1998г., изд. „Златоуст”
  3. Лебедева, Л. Д., Практика арт-терапии: подходи, диагностика, система занятий. Санкт-Петербург, 2003г., изд. „Реч”
  4. Попов, Т., арт-терапията при децата, Габрово, 2016., изд. „ЕКС-ПРЕС”

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.