Текст: Антоан Тонев

Ние българите винаги сме били съпричастни към справедливите националноосвободителни борби на народите по света. Арменският народ е един от най – близките ни в това отношение. Арменците, също като нас, няколко века са били под турско робство и също като нас са унижавани, а в последствие и физически унищожавани от кръвожадните османци. В периода от края на XIX век до 1916 година са избити над 1 милион и 300 хиляди арменци в Османската империя. До 1923 година тази бройка нараства с още близо 200 хиляди души, за да достигне повече от 50% от арменското население в Империята. Арменският геноцид бе признат от някои държави по света, като този факт ни кара още веднъж да изразим желанието си и България, като държава да го признае, колкото се може по-скоро. На национално ниво все още не сме признали арменския геноцид, макар някои големи общини в страната вече да саго направили и той да се отбелязва ежегодно на 24 април.

    Още от края на XIX век и особено след изключителните зверства на османците по време на Първата световна война мнозина арменци намират спасение в Родината ни. Създават тук свои семейства, работят за България и някои от тях чувстват нашата държава за тяхна втора родина, която много обичат и ценят и всячески се стремят да подпомогнат. Това е доказателство как споделените трудности сплотяват хората и как ние българите сме способни да подадем ръка на своите приятели и в най-трудните моменти. Добрината, която човек прави, рано или късно се връща. Благодарността на арменците днес много често се проявява под най-различни форми.

Разбери повече за БГ Наука:

***

    Един от примерите е поставянето на паметник в Батак между черквите „Света Неделя” и „Успение на Пресвета Богородица”. Монументът представлява голям арменски кръст, изработен от полиран гранит, донесен от Армения. Проектът е дело на Съюза на арменците в България, а с реализацията му се нагърбват братя Овсепян. Паметникът е официално открит на 16 май 2008 година по случай 132 годишнина от Априлското въстание и Баташкото клане. Върху монументът е издълбан надпис: „От признателния арменски народ в памет на батачани, загинали през 1876 година”. Единият от братя Овсепян каза, че поставянето на паметника е в отговор на наглите лъжи, изфабрикувани от двама псевдоучени, твърдящи, че няма Баташко клане. Това ни дава основание да благодарим на арменците за тяхната подкрепа, но и да се поучим от опита им. Трябва колкото се може по – скоро България да се опита в международен план да получи признание за турския геноцид над българите, който далеч не се свежда само до Баташкото клане. Този геноцид продължава повече от 5 века, тъй като дори и след освобождението на Княжество България милиони наши сънародници остават в пределите на Османската империя и неведнъж срещу тях се предприемат действия, които във втората половина на ХХ и в началото на XXI век категорично биха били определени като геноцид. Те са именно това и е крайно време да потърсим признанието на този факт. Дължим го на паметта на мъчениците от Батак. Дължим им също огромно уважение и преклонение пред подвига им. Радвам се, че българската православна църква най – сетне канонизира загиналите за вярата и народа си батачани и се надявам все повече и повече наши сънародници да си припомнят примера им и никога да не предават завета им.