Направи дарение на училище!

Автор: Маргарита Коева

Предназначена да изгражда средата, в която единствено могат да съществуват и да се развиват човешките общности, архитектурата е едновременно част от духовния свят и от материалната реалност. Самото понятие се използва както за означаване на творческата дейност, така и за материалните обекти, резултат от тази творческа дейност. Дуализмът (дихотомията) на архитектурата се проявява във всички взаимодействия между нея и заобикалящата я действителност, така че в определен смисъл тя е едновременно творение и творец на цивилизацията и един от главните философски, исторически и социологически проблеми. Проблемът за духовния и материалния прогрес на човешката цивилизация е неразривно свързан с нейното развитие.

Поставяйки акцента върху историческата и социокултурна логика в проявите на многообхватната архитектурна дейност, архитектурната наука на ХХІ в. не само се приобщава към съвременните тенденции на научно мислене, но тъй като архитектурното творчество се отличава със своята креативност – способност за съчетаване на идеи, информация и окръжение по необичаен дотогава начин, често насочва развитието на общия творчески процес към нови, непознати области. Това придава на науката, която има за обект на познание архитектурната дейност и създаваната от нея „втора реалност”, качествата на архитектурна феноменология.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Освен като двигател при решаване на някои от най-значимите проблеми за начина на съществуване, пред които са изправени обществата днес, архитектурната наука има и задачата да предава знания, които да бъдат пренасяни през годините и да обогатяват световната култура. Именно това я определя като културен феномен, неразривно свързан със социокултурното усъвършенстване на обществото и я задължава да бъде в синхрон със съвременните теоретични изследвания на фундаменталните въпроси, засягащи човека, обществото и света, с откритията в областта на съвременните технологии, с тенденциите в развитието на градовете и устройството на териториите.

Предназначена да отговаря на същностни потребности на обществата, архитектурната наука, наравно с останалите научни области, трябва да бъде включвана в държавната културна политика на всяка цивилизована страна и да бъде обезпечавана с необходимите материални и човешки ресурси.

На първо място, защото всяка държава се нуждае от достатъчно квалифицирани учени, които да следят световните тенденции и постижения в съответната научна област, за да могат те да служат при формулирането и изпълнението на националните решения и политики. За архитектурната наука това са развитието на новите идеи в архитектурното творчество и организацията на творческия процес; развитието на новите строителни технологии; тенденциите в градоустройството и териториалното планиране.

И ако в съвременния свят държавите влагат значителни средства в развитието на научни стратегии, осъзнавайки, че това е необходима предпоставка за икономически и социален просперитет, то архитектурната наука трябва да заеме по право едно от водещите места.

Ролята на архитектурната наука следва да бъде отчитана и стимулирана и поради съществуващата обвързаност между наличието на високообразовани и квалифицирани хора, които са професионално ангажирани с научна дейност и общото социокултурно развитие на обществото.

Архитектурната наука има за обект на познание полифункционалната реалност, назовавана от античните мислители АРХИтектура – висше знание и изкуство на съзиданието. Както при всяко изкуство, нейните произведения не принадлежат нито само на материалната реалност, нито само на духовната, вследствие на което един от главните философски, исторически и социологически проблеми – проблемът за духовния и материалния прогрес на човешката цивилизация – е неразривно свързан с развитието на архитектурата.

Цялата статия е публикувана в брой 116 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!