Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Милан Рашевски, архитект на 34 години, завършил магистърски степени във ВТУ Аахен и ТУ Мадрид, както и специализация в Токийския технологичен институт (Tokyo Institute of Technology). Работя като асистент в Института по Механика в БАН, сътруднича си с неправителствени организации по различни европейски проекти, свързани с енергийна ефективност и възобновяема енергия в сградостроителството. Работя също като независим архитект-проектант и планински водач.

2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Понастоящем се занимавам с приложна наука и изследвания в областта на слънчевата енергия и механика на несвиваемите флуиди в БАН. Най-важното за един учен е екипът и средата, в които работи, както и личната мотивация. Въпреки ниската финансова обезпеченост и сравнително лоша материална среда, с която разполагат българските учени, в България има специалисти на световно ниво. Естеството на работата позволява голяма гъвкавост, възможност за работа от вкъщи или в удобно за екипа място, а достъпът до информация и научна литература е сравнително лесен отвсякъде.
Работата и изследванията, по които работим, са свързани с проекта InDeWaG по програма Хоризонт 2020, който ни даде възможност да построим демонстрационен павилион и да правим замервания, които да докажат теоритичните модели, върху които работим.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Вярвам, че работата, свързана с развитие на технологии за енергийна ефективност и сградноинтегрирани възобновяеми източници на енергия има висока придадена стойност за качеството на живот, конкурентоспособността на икономиката (в частност за сградния сектор), за намаляване на въглеродния отпечатък от човешките дейности, както и за съхранение на ограничените природни ресурси. Освен чистата изследователска дейност се старая да се занимавам активно и с обучения и образование, както за студенти и специалисти, така и за широката публика.

РЕКЛАМА:

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Главната ми мотивация е желанието постоянно да се развивам и да уча. Университетите, БАН и организациите, занимаващи се с изследвания и иновации, позволяват постоянен достъп до знания, а според много колеги от България и света – знанието е капиталът на бъдещето.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Най-голяма подкрепа съм получил от семейството си, както и от учителите и колегите. Университетската среда в Германия, Испания и Япония беше чудесна. Всички ръководители, с които съм работил през годините, са били доказани хора с много знания и добър подход, но човекът, с когото работя сега, се превърна за мен в истински приятел. Доцент Славчо Славчев е прекрасен учен, но и много търпелив и добър човек, с когото съм щастлив, че съдбата ме срещна и на когото съм изключително благодарен за всичко, на което ме е научил.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Основните проблеми са свързани с подсигуряване на добро материално състояние, работни места, които отговарят на съвременните стандарти за работна среда, финансиране за прототипи и измервателна техника. До известна степен проблемите са следствие на лошото управление на различните обществени изследователски организации, липсата на свързаност с индустриални партньори, както и липса на предприемачески дух у самите изследователи.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Подобно на хората заети в образованието, трябва чувствително да се повишат заплатите на българските учени, като те трябва да се обвържат със средната работна заплата в България, за да имат стимул и мотивация млади хора с енергия и капацитет да развиват академична кариера. По този начин ще се осигури примественост между поколенията. Трябва да се направи цялостна ревизия на съществуващата научна инфраструктура и поетапно да се осъвремени. Приложната наука трябва тясно да се обвърже с индустрията, като получава целево финансиране за развойна дейност, дялове в стартиращи фирми и конкретни задачи, които отговарят на нуждите и на пазарите. Теоритичната наука трябва да се финансира от държавата, защото нейната добавена стойност не се реализира непосредствено. Университетите трябва да имат „топла връзка“ с изследователските институти и обратно – изследователската и образователната дейност да вървят ръка за ръка. Преди всичко трябва прогресивен мениджмънт, намаляване на корупцията в администрацията, дигитализация на процесите, прозрачност, ангажираност и визионерска политика в науката.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Науката е капиталът на бъдещето и ключ към човешкото благоденствие. Науката е пряк израз на човешките достижения и заедно с изкуството и духовните учения – един от показателите за развитието на човека. Ежедневието, в което живеем, е пряко следствие на научните достижения на миналите поколения, а достиженията на нашето поколение ще определят живота на бъдещите. България не разполага с кой знае какви изкопаеми ресурси и трябва да развива икономика основана на знанието, така че разговорът за българската наука не само не трябва да спира, а трябва да се задълбочи.