Мария Куманова, Лъчезар П. Томов

Въведение – Античният свят и наследството на Аполоний Пергски

Разбери повече за БГ Наука:

***

Математиката е науката, която се опитва да опознае света ясно, разглеждайки и разгадавайки неговите тайни. При нея разумът се оказва основен, като той не просто се бори срещу незнанието и грешките, които то предизвиква, но изследва и проучва с едно детско любопитство. Това непринудено и искрено любопитство са притежавали и античните гърци, които първи сред своите околни се опитват да си обяснят света чрез добре развита и подредена наука, която обаче не познава това строго разделяне между отделните дисциплини, която имаме в Новото време. Самият Платон, може би най-известният античен философ, смята, че благодарение на математиката, могат да бъдат познати безпрекословните истини, за него единственият път към знанието идва през доброто познаване на тази наука. Той стига толкова далеч, че дори слага надпис над своята школа в гората на героя Академ, който гласи: „Който не познава геометрия да не влиза тук!”.

Но защо Платон говори точно за геометрия? Отговорът е свързан със старогръцката култура, която си мислим, че познаваме, но в действителност, забравяме колко по-различна е в някои отношения. Едно от различията е че за елините математиката е била предимно геометрия, а не алгебра, тъй като са сметнали , че този начин на изразяване на идеите за света е по-добър. Това е така, тай като има някои математически величини, като златното сечение или безкрайните верижни дроби, които геометрията може да представи много по-точно и ясно. Също така огромните числа не са имали особено значение, но пространственото ориентиране и способността да се изчисляват различните земни дължини са били много по-ежедневно необходими. Поради тези причини елините отделят голямо внимание на този клон на науката. 

Винаги, когато едно нещо е почитано, и когато му бъде отделено внимание, се появяват хора, които влагат години труд и усилия, за да го изследват и подобрят. Или може би благодарение на тези хора нещото става почитано? Макар да нямам отговор, знам, че освен обществена необходимост, знанието е и ръководна светлина, показваща ни способността и желанието на човека за напредък. Сред най-видните примери за учени, които са допълнили и обогатили човешкото познание, е математикът от Елада, Аполоний Пергски, наричан от някои „великия геометър”. Неговите текстове се оказват изключително влиятелни и ценни. Едно от предимствата на античната литература, била тя научна или художествена, е че през времето се запазва само най-стойностното, което десетки поколения са сметнали за важно и са предали на своите наследници. 

Сред трудовете на Античността, които са оцелели, са именно и седем от осемте тома на „Конуси” на Аполоний, които ще бъдат преоткривани и оценявани отново и отново през вековете. Първите четири книги са въведение в основните свойства на конусите, и те са запазени на старогръцки. Всъщност, книгите на геометъра се оказват много влиятелни за арабския свят, където са преведени и използвани през столетията. Именно благодарение на философите и мислителите от онази източна за нас култура много от античната литература достига до наши дни, тъй като този далечен свят е в своя разцвет, докато Европа е затънала в Средновековието. Единствено заради арабските учени от девети век до нас достигат преводи на пети, шести и седми том от „Конуси”, тъй като всички останали варианти, освен техния, са загубени в наши дни. Така се оказва, че от една страна трудовете помагат на арабските математици за развиване на знанията им, и дори можем да кажем за тяхното вдъхновение в изследователската дейност, но от друга страна и математиците помагат на текстовете, тъй като иначе ние, съвременните хора, не бихме имали достъп до тях. 

Трудовете са преоткрити на запад през Ренесанса, когато човекът се събужда от дълбоката си дрямка и се впуска към забравените извори на знание. Писанията на Аполоний не само спомагат за създаването на стабилна основа за тези мислители-новатори, но се превръщат и във влиятелни източници, които оформят дори съвременните представи за някои геометрични концепции. Неговата геометрична мисъл се прокрадва дори в астрономията, където той се опитва да обясни планетарни модели чрез науката, която му е най-близка. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 160 на списанието.