Антон Кремов, 7 клас – „С какво ви изненадва физиката“

Антон Кремов, 7А,
ЧОУ Томас Едисън

Физиката ми харесва с това, че винаги е еднаква. Например при литературата, когато учителката ти даде задача, тази задача много често няма напълно вярно решение и дори и да я направиш напълно вярно по представите на тази учителка, има голяма вероятност, че решението ще има големи пропуски в очите на друга учителка, и когато покажеш въпросната задача на родителите си, ще получиш още по-различни мнения за нея. Обаче физиката вече има прието решение на задачите си, и за разлика от литературата, вместо да учиш променливите представи на различните хора за нея, учиш истинския, непроменящ се предмет. Тук ако си знаеш материала, няма нужда да се опитваш да караш електричният ток да тече поетично, нито пък да се опитваш да разтягаш дефиницията на гравитацията. Във физиката се оценяват еднакво значещите неща с еднакъв брой точки, независимо от това колко дълго или късо са написани. ‎

Друго нещо, което ми харесва в физиката, е, че е логична. Макар че има наизустяване, в сравнение с географията, фактите се навързват много по-добре, по-лесно се научават и са много по-малко, тъй като в географията, макар че всичко е обвързано с една тема, реално информацията се оказва имена на държави, свързани със случайни температури, влажности, местоположения, граници, климати, населения, градове и производства[i], а във физиката връзките между фактите имат смисъл и ако помислиш малко, даже се оказва трудно да ги объркаш. ‎

Трето нещо, което ми харесва в физиката, е, че е много приложима. След като завършиш училище, всичките тези факти по история не можеш да ги използваш никъде[ii], обаче физиката играе голяма част в много специалности и е в основата на много науки. Също, някои физични експерименти могат да бъдат много забавни, обаче няма забавни исторически ексерименти, тъй като въобще няма такова нещо като исторически експеримент[iii]. ‎

Още нещо, което харесвам в физиката, е фактът, че изисква логическо мислене, както останалите любими ми предмети, при него не се изискват зубрене и твърде много писане (поне за сега! – и се надявам да си остане така!) , а преосмисляне на фактите. Така на мен ми е лесно да изкарвам добри оценки по предмета, без да е нужно да хабя много време в учене[iv]. ‎


РЕКЛАМА:

***

Мен ме изненадват някои физични явления като черните дупки. Бяха ми интересни (и все още са ми интересни), защото преди нямахме снимки на такива и никой не беше сигурен какво са. Сега все още ми е интересно как действат, макар че имам някаква представа за тях. Наскоро бяха публикувани снимки, на които се вижда как черна дупка поглъща звезда. Това е първата такава снимка. Преди това всичко, което имахме за черните дупки, беше само теория, без никакво потвърждение. Може би точно заради това, не само за мен, черните дупки са толкова интересни. Когато не си виждал някакъв обект, а само си чувал за него, той буди твоето любопитство. Интересни са дори само поради факта, че има толкова много противоречащи се теории за тях. ‎

Поради всичко това физиката е един от най-интересните за мен предмети.

[i] „Каква истина е тази, за която планините са граница и която става лъжа за хората отвъд тях?“ – Мишел дьо Монтен. Авторът на есето добре съзнава, че е въпрос на шанс да се родиш на едно или друго място, а разликите между културите, обичаите и дори икономиките на различни държави зависят до голяма степен от шанса – от планините и реките, които определят техните граници и климатичните условия, които фаворизират един или друг тип икономика – земеделие, туризъм, нефтодобив или високи технологии при липса на природни ресурси)

[ii] “Много е трудно да се правят точни предсказания, особено когато се отнасят до бъдещето.”- Нилс Бор

[iii] Историята описва събития и процеси, които са се случили еднократно, докато във физиката един експеримент като измерването на въздушното налягане може да се повтаря при различни условия многократно и да се извлече някаква закономерност от данните – например, че налягането намалява с увеличаване на надморската височина. Експериментите се повтарят многократно и при едни и същи условия, за да се установи дали първоначално получените измервания не са плод на случайност. Еднократното случване на уникални събития в историята не позволява истинско експериментиране при същите условия, което да установи дали историческите събития са били случайни или не.

[iv] Истинският учен е мързелив, затова съставя теории, с които с помощта на малко основни принципи да обясни множество феномени. Математикът е безкрайно мързелив, защото може с една теорема като тази на Питагор да обхване безкрайно множество от обекти (правоъгълни триъгълници в примера). Може да се каже, че развитието на научния метод е движено не само от желанието да се разбере, но и от нежеланието да се помни.

Част от Специалния брой: „С какво ви изненадва физиката“/>>

Всички есета може да видите в самия брой.


Европейска нощ на учените 2022 г.: