Антоан Доспейски, създател на сайтовете Българската древност и Материали по история

 

Антоан Доспейски е роден в град Велико Търново. Той е юрист по професия, но любовта му към историята го кара да създаде в началото един, а по-късно и втори сайт, посветен на тази наука: това са „Материали по история” и „Българската древност”. С него разговаря Мариета Дечевска.

Винаги съм ти се възхищавала, заради отношението ти към трудните иначе науки. Как би определил правото – като полезна за всеки човек наука или като строго специализирана наука?

Правото като всяка наука е и полезна за всеки, и строго специализирана. Според мен образователната система не трябва да се опитва да направи всеки специалист по всичко, а да му даде базова информация, която да му позволи, когато му се наложи да се ориентира какъв специалист да потърси.


РЕКЛАМА:

***

Във връзка с предходния въпрос, след толкова години стаж като юрист, кое е по-трудното – теоретичната подготовка или практическата? Може ли да се каже, че без добра теория няма пълноценна практика?

Естествено практиката е по-трудна.

Мога да те нарека един от най-близките ми хора. Това, което винаги ми е правило впечатление в твоя начин на живот е, че не си губиш времето безцелно. Има ли развитие изобщо човек в науката, ако не е организиран?

Има един израз „Професорска разсеяност”.  Тя се дължи на обстоятелството, че когато човек е вглъбен в дадена материя, пропуска много житейски дреболии. От друга страна обаче, както казва Цицерон, подреждането и систематизирането правят по-лесно запомнянето.

Какво ще разкажеш на читателите за двата си сайта, които са исторически, какво могат да открият  в тях?

Сайтовете стартираха по-скоро като лична страница. Даже в началото имаше и такъв надпис от шаблона върху тях. Първия – „Материали по история”, го направих с идеята на него да слагам снимки, които да показвам, когато ми потрябвят, защото тогава много от форумите нямаха опции за качване на снимки от компютъра. Също често се налагаше едни и същи неща да ги повтарям на разни места. Затова започнах да събирам там изображения и снимки. Когато трафикът нарасна направих втория – „Българската древност”, за да се разпредели потокът от хора и така да се ускори отварянето на страниците. „Българската древност” е насочен по-тясно към българската история, като поетапно към него се прехвърлят и част от разделите. Предстои там да бъдат обособени разделите за българските владетели и патриарсите, както и за битките. „Материали по история” е свързан със световната история, но с българска насоченост. Там се публикува информация за неща, които ги има и в чужди сайтове, но се поставя акцент на връзката с българската история. Например, в биографиите на сръбските владетели е посочено основно онова, което е свързано с България. Друг важен аспект е информацията в сайта да събира добри чужди практики, за да може те да бъдат използвани и у нас. Така фотоалбумите, показващи известни исторически паметници в чужбина, освен че са полезни със съдържащата се в тях информация за тези наши сънародници, които отиват на екскурзия там, също дават възможност да се видят добрите чужди практики за представянето и популяризирането на тяхното историческо наследство. Двата сайта дават възможност и за някои съпоставки. Често наши туристи виждайки в чужбина постройки в стил „нео” решават, че това са древни паметници, докато в действителност те са строени по едно и също време и следват една и съща архитектурна тенденция с нашите. Например, кметствата в Париж, Виена и Мюнхен са в неоготически стил, докато у нас, следвайки същата модна тенденция в архитектурата, са били направени храмът „Александър Невски” в София в неовизантийски, а също Синодалната палата, Духовната академия и Минералните бани в София, които търсейки връзка с древното минало на страната, съдържат елементи, подражаващи на преславската архитектура от епохата на Първото царство.

Какъв е ключът към успешността и какво мислиш за модерното напоследък учене на принципа „тъпчене на информация в главата” без разбиране?

Ключът към успеха е късметът. Но не трябва да забравяме и нашата поговорка, че без труд няма сполука. Що се отнася до информацията, то обучението трябва да е насочено по-скоро към усвояване на базова информация и създаване на умения и навици как да бъде получена допълнителна информация, ако възникне необходимост от такава. Човешкият мозък е като хард-диска на компютъра – за да се запомни нещо ново, трябва да се изтрие нещо старо. А всяка наука се развива и никой специалист не може да разчита дълго само на познанията придобити по време на образованието му. Тъй че наизустеното може не след дълго да се окаже вече съвсем безполезно. Затова е много по-важно подготовката да е насочена не към наизустяване на данни, за които при необходимост бързо и лесно може да се направи справка, а как след завършване на обучението да може самостоятелно да се развива и усвоява новите постижения на науката. Още повече, че някои от специалистите стават изследователи или преподаватели, т.е. да са не само хората, които познават вече известното и написаното, но и те самите да откриват нови научни познания и да подготвят следващите поколения специалсти.

Интервюто взе: Мариета Дечевска


Европейска нощ на учените 2022 г.: