Коста Влъчков

Mагистър по Mеждународни oтношения

СУ„Св.Климент Охридски“

    Резюме

     Борбата с корупцията е критично предизвикателство пред много страни по света, с което те трябва да се справят, особено когато това е въпрос за по-нататъшно икономическо развитие, а в някои случаи и на възможност за поддържане на държавата като независим икономически и политически субект. Днес очевидно дойде времето да признаем, че постиженията в глобалната борба с корупцията, които в продължение на първите две трети или дори три четвърти от ХХ век бяха твърде впечатляващи, не само престанаха да се трупат, но и бяха отхвърлени от мощна корупционна вълна.

    Целта на настоящата статия е да се направи обзор на основните стратегии и политики в областта на борбата с корупцията в Република България, както и да се набележат съществени мерки в тази насока. Анализът няма претенции за изчерпателност и всеобхватност, тъй като поставената тема е твърде широка и болезнена.

Ключови думи: корупция, антикорупция, антикорупционна политика, антикорупционни стратегии, антикорупционно законодателство, корупционни практики;

Област: Социални науки

    В България има разбиране, че корупцията, като системен феномен, трябва да е предмет на настъпателно и последователно противодействие, което включва както координирани, фокусирани дейности на държавните органи, така и на институциите на гражданското общество.

 Още повече, че антикорупционната политика е тясно свързана с други социални явления, възникващи в обществото, като право, икономика, култура, идеология, морал. Освен това държавата се приема за единственото социално образувание, упълномощено да приема, променя или отменя законови разпоредби пряко или чрез делегиране на правомощия. По този начин тя е основният обект на антикорупционната политика, за която има най-голям ресурс в сравнение с останалите участници. Известно е, че за успешна борба с корупцията всички области на държавното управление трябва да са отворени за обществото, включително дейността на публичните органи, съдилищата и съдебната система.

      Малко държави в Европа разполагат с толкова голяма теоретична база и нормативни документи, които България е създала за борба с корупцията. Въпреки това вече 13 години страната ни е печално популярна като държавата с най-висока корупция в Европа и заема незавидно място в световните проучвания по проблема. В същото време у нас дори президентите на републиката се изказват противоречиво (и безотговорно) по въпроса за корупцията. През 2011 г. Р. Плевнелиев, още нестъпил в длъжност, гръмко заяви, че България не е най-корумпираната и в ЕС някои правят повече грешки от нас. През 2019 г. той упрекна настоящият президент, че „изказването на Радев за корупцията е противоконституционно“.

Корупцията в България не е ново явление. Още през 1880 г. Народното събрание приема закон за съдене на министри и който дава възможност срещу всеки депутат, подкрепен от ¼ от народните представители, да започне процедура за подвеждане под наказателна отговорност при необходимост. Няколко години по-късно е приет закон за незаконно забогателите чиновници, който е първообраз на днешното корупционно законодателство.

     Опитът на България през последните години показва, че пряката либерализация на наказателното репресивно преследване на корумпирани служители, апелите към съвестта на хората, политизирането на корупционни дела, антикорупционните документи, органи и кампании не се оправдаха. Всъщност се оказа, че към 25.03. 2019г. в най-корумпираната европейска страна само 9 души, осъдени за корупция, лежат в затворите в страната., а изплащането на наложените съдебни глоби не надвишават една стотна от техния размер. Примерът доказва на практика, че у нас корупцията не е просто отклонение от нормата, а е основен начин на функциониране на институциите. 

    Като сложно, многостранно явление корупцията придобива огромен мащаб по време на смяната на политическите епохи и формирането на независима България. Началото на подготвителния етап във формирането на държавната антикорупционна политика у нас може да се проследи от 90-те години на ХХ век, когато са направени опити за формиране на пълноправно държавно и правно поле за ефективна борба с корупцията чрез синхронизиране на българското с европейското законодателство. 

Като цяло до 1999г. корупционните практики в България процъфтяват, като специфични корупционни механизми са източване на държавни и търговски банки, „входно-изходна“ икономика, непрозрачни приватизационни сделки, участие на държавни служители в контрабандни канали (трафик на наркотици, оръжие, хора, както и стокова контрабанда), корупционно финансиране на политически партии и на предизборни кампании (анонимни дарения срещу неприкосновеност) и др., злоупотреба с лицензионните и разрешителните режими, непрозрачност при реализиране на обществените поръчки, злоупотреби с управлението и използването на държавно имущество за частни цели. 

      С развитието на обществото се променят и формите на корупция. Така в годините на преход със смяната на 12 правителства, се сменят и моделите корупция, най-вече свързани с паричната приватизация (1992-96); масовата приватизация (1996-97); работническо-мениджърската приватизация (1998-2000), а през 2002 и следващите години, се очертава нов странен и по-неефективен хибрид на масова приватизация с компенсаторни бонове, но при всички тях корупционният елемент остава постоянен.

След масовата приватизация се наблюдава масово ощетяване на дребните акционери. Броят на бившите приватизационни фондове и възникналите холдингови компании, които плащат дивиденти, постепенно намалява: от 58 компании през 1997 дивиденти са платили 32; през 1998 – 46; през 1999 – 20; през 2000 – само 8). Дивидентите са незначителни – средно около 0,12 лева на 1 акция за 2000 година.

     През ноември 1998 г. в София на първия Обществено-политически форум е приет първият план за действие срещу корупцията от новата история на България. Нуждата от съставянето на такъв тип документ е породен от състоянието на държавната и общинската администрация, наследена от времето на социализма, и липсата на адекватна правно-институционална култура. С този основен документ е направен опит за синхронизиране приоритетите на демократичната реформа с антикорупционните инициативи в страната. 

Планът за действие срещу корупцията съдържа шест основни насоки: създаване на обща институционално-правна среда за овладяване на корупцията; реформа в съдебната система; ограничаване на корупцията в стопанската сфера; засилване на гражданския контрол в борбата срещу корупцията; промяна на обществените представи за корупцията и международно сътрудничество. Като положителен момент в документа на първия обществено-политически форум може да се отчете трайното квалифициране на корупцията в секторите на митниците, данъчната администрация, съдебната система и полицията. Като средища с “голяма корупция” се определят законодателната и изпълнителната власт в лицето на народните представители и министрите.

     През 1999 г. за първи път в годините на прехода темата за корупцията придобива обществено значение, а отзвукът стига до наши дни. Само преди месец избухна скандал с 20-годишна давност по повод на изнесените на 16 февруари 2020г. твърдения на световно известния икономист Стив Ханке за корупция „по високите етажи на властта“ по времето на управлението на Ив. Костов, заради които прокуратурата на Република България се е самосезирала. Сред имената на корумпирани министри са Христо Бисеров, Евгений Бакърджиев, Александър Божков. 

Национална стратегия за противодействие на корупцията 2001

      В годините от 2001 – 2014г. в България са приети четири антикорупционни стратегии. Въпреки амбициозните намерения да преборят корупцията във времето на тяхното действие, всички те страдат от липсата на конкретни действия срещу явлението. Така в приетата през 2001 г.  Национална стратегия за противодействие на корупцията и в Програмата за нейното изпълнение преобладават цели и мерки с пожелателен характер и без конкретни индикатори, като например: „Създаване и организация на контролна дейност, ограничаваща възможностите за корупция“, „Подобряване на механизмите за изпълнение на препоръките“ или „Засилване на гражданския контрол върху дейността на институциите“ и пр. Плюс на Националната стратегия са идентифициране на сферите с висок корупционен риск като митници, обществени поръчки, съдебна система, органи за ред и сигурност, здравеопазване и образование.

Общественият натиск от края на 90-те години, постепенното нормализиране на икономиката, митническите реформи от 2000-2003, и приобщаването към общото митническо пространство на ЕС, водят до значително свиване на корупцията в митниците. 

     Създадената през 2005г. след влизане в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (в сила от 29.04.2005 г.), Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) е положителна стъпка в противодействието на престъпността и корупцията.

Въпреки обществените надежди и очаквания България не можа да се справи с развихрилата се в страната корупция. Според Доклад от 2005г. за индекса на възприятие на корупцията на международната неправителствена организация “Трансперанси интърнешънъл”, България се нарежда на 55-то място от общо 162 страни. Цифрите показват, че с индекс на възприеманата корупция в страната 4,2 пункта, България все още се намира на едно от последните места в Европа, като средната стойност на индекса в европейските страни е 6,6..

    Следващите 2006-2007г. страната се тресе от постоянно присъстващи в медиите корупционни скандали, засягащи премиери, министри и народни представители, както и фрапиращият отказ да бъде потърсена отговорност за извършените от тях престъпления. Налице е девалвиране не само на демократичните ценности, но и на доверието в политическото пространство като цяло. 

При тройната коалиция вътрешните противоречия събориха някои от съмнителните фигури. Двама ключови министри на тройната коалиция са сменени – на икономиката Р. Овчаров и на вътрешните работи Р. Петков. Овчаров е замесен в афера с „Топлофикация“ София и опит за скрита приватизация на „Булгартабак“. Заради тютюневия холдинг са уволнени зам.-министрите К. Нинова и Д. Пеевски. Не само скандали, но и арести в МВР предшестват оставката на Р. Петков. Той е обвинен и за нерегламентирана среща с т.нар. братя Галеви. Равносметката е, че тройната коалиция се раздели с двама важни министри, за които има съмнения, че са замесени в корупция. Смяна на министри заради корупция няма.

Стратегия за прозрачно управление, превенция и противодействие на корупцията 2006-2008г. 

      С претенциите да отговори на времето и обстановката в страната, в годините преди и след приемане на България в ЕС, е приета втората антикорупционна Стратегия за прозрачно управление, превенция и противодействие на корупцията 2006-2008г. Едно от достойнствата на Стратегията е предвиденото разработване на система от индикатори за наблюдение на степента и ефективността на реализацията й. По-внимателен прочит на новата Стратегия обаче показва, че в нея няма напълно избистрена визия за това какво трябва и какво ще се прави за борба с корупцията. Фактически на истински ефективните мерки за борба с корупцията в стратегията са отделени едва няколко параграфа.

     Въпреки съществуващите слабости обаче като цяло Cтрaтегията зa прозрaчно упрaвление, превенция и противодейcтвие нa корупциятa  оставя впечатлението, че е налице политическа воля, най-същественото условие за ефективна дългосрочна национална реформа. Това предполага, че проблемите с корупцията са осъзнати на политическо равнище, че има разбиране за приоритетите в изпълнение на политиките за борба с корупцията, че съществуват ясни и осезаеми цели и че има желание за създаване на общ климат на политическа отчетност.

     Независимо от усилията на държавата и приетата Стратегия, България драстично изостава спрямо останалите страни по отношение на противоборството на корупционните практики. Запазването на висока степен на корупция в публичните сфери на управление и в стопанския сектор, е едно от главните предизвикателства, с което България не може да се справя. 

Това е причина някои партии в Европейския парламент да поставят въпроса за отлагане на членството на страната с една година. Мнозинството надделява и през септември 2006 г. Европейската комисия препоръча присъединяване на България на 1 януари 2007 г., макар че си запазва правото да продължи наблюдението на правосъдната система и на борбата срещу корупцията и организираната престъпност и след присъединяването. За тази цел Европейската комисия приема Решение  за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) на напредъка в България в постигането на специфични цели в двете гореспоменати области.

     През 2006 г. тройната коалиция, под натиск от Брюксел, ограничи депутатската неприкосновеност, като бе въведен т.нар. функционален имунитет. С което корупцията също не намаля. Конфликт на интереси, злоупотреби, изнудване и подкупи са често явление при управление на т.нар. тройна коалиция БСП-НДСВ-ДПС. (2005-2009) Достатъчно е да споменем разследването по скандали с действащи министри с участието на европейски експерти, корумпираните обществени поръчки и заменки на поземлени имоти в горски територии и не на последно място прословутите обръчи, превърнали се в паяжина, омотала цялата администрация.

    Все пак през посочения период има и безспорни успехи в противодействие на корупцията. На цялостен анализ и проверка са подложени приватизацията и конценсионният договор на мини “Челопеч”, като резултатът е прокурорска проверка и възможности за предоговаряне и увеличаване на концесионната такса в пъти за държавата. Важна тема от икономическо значение, при която се наблюдават условия за корупция, е осъществяването на държавен контрол върху качествата на течните горива. Допуснатите нарушения и създадените трудности за извършването на тази дейност срещат реакцията на Министерството на икономиката и енергетиката с конкретни административни мерки – промени в нормативната уредба, отнасящи се до системата за контрол.
    Много важна тема, която е предмет не само на обсъждане, но и на промени, е тази за безмитните бензиностанции и магазини. Опитът да бъде решен този въпрос с приетия закон и засилване на контрола се оказва недостатъчен. Това налага решението за тяхното закриване. Освен това значими условия за корупция по това време създава огромният брой регулаторни режими – лицензионни, разрешителни и други подобни. Тяхното нарастване както в местните органи, така и на национално ниво, прави необходимо поставянето на този въпрос и търсене на решения за тяхното ограничаване. Такова е решението за ликвидирането на над 20 лицензионни режима, което е сериозна крачка за промени. 

    Ако трябва да се резюмират част от резултатите от дейността на антикорупционни комисии по отношение на сигнали на граждани, може да се посочи конкретно: над 330 сигнала за корупция са внесени в прокуратурата, от които по 58 са образувани досъдебни производства, а 36 са приключили с обвинителен акт, като по 130 от тези сигнали проверките не са приключили във времето на посочения период. Това са само част от по-важните, но конкретни факти и данни за дейността на държавните институции, които имат отговорност по превенцията и противодействието на корупцията. Докато по данни на Националния статистически институт за 1999 г. твърденията за подкуп са нула, толкова са и осъдените лица. За 2006 г. твърденията за подкуп са 82, а осъдените лица – 83. За 2005/2006 г. престъпленията са 149, а осъдените лица – 149.

    Конкретни примери в законодателството, които имат ясно антикорупционен характер са приетия Закон за търговския регистър, изменение и допълнение на Данъчнопроцесуалния кодекс и Закона за ДДС, като за пръв път се въвежда солидарна отговорност за лица, участващи в схеми и измами с ДДС, както и механизъм за облагане на рискови стоки и услуги. В законите за държавната и общинска собственост са направени първите стъпки относно оценката на заменките на държавни имоти. В резултат на промените това не може да става под данъчната оценка, каквито случаи до 2006г. се наблюдават масово.

     От особена важност са измененията и допълненията на Закона за политическите партии относно забраната за анонимни дарения и въвеждане на контрол върху финансовите отчети на политическите партии от страна на Сметната палата, което създава възможности за много по-голяма прозрачност и публичност на партийните финанси.
    Определено антикорупционен характер има и Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, което включва не само декларирането на имуществото, но и задължителния контрол упражняван от Сметната палата. Важен законодателен акт е приемането на Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”. Новата агенция получи правомощия, които откриват много по-сериозни възможности за противодействие на корупцията чрез интегриране капацитета на специализираните органи – Национална служба „Сигурност”, Военното контраразузнаване и Финансовото разузнаване. От своя страна положителна крачка са измененията на Конституцията и Закона за съдебната власт, както и създаването на съдебния Инспекторат, имайки предвид че една от основните му цели, е свързана с противодействието на корупцията в съдебната система. 

    Постоянната комисия за борба с корупцията в 40-то Народно събрание се утвърждава като най-активната парламентарна антикорупционна комисия. В рамките на своите правомощия тя осъществява дейността си по три основни направления: законодателни промени, парламентарен контрол и работа по конкретни сигнали. Създаденият към Комисията за борба с корупцията Граждански консултативен съвет обединява представители на водещи неправителствени организации, работещи в сферата на антикорупцията, и активно да подпомага работата на комисията по различни теми, като лобистката дейност, търговията с лекарствени средства, ограничаването на плащанията в брой, измамите и източването на ДДС, злоупотребите при усвояване на финансови средства от европейските фондове и др. В резултат на проведените консултации са изработени правила за координация и взаимодействие, официално подписани на 9 юни 2006 г., които са основа за обединяване на усилията на комисиите и допринася за избягване на дублирането на дейности и функции и за постигане на конкретни резултати.

Въпреки мерките за борба с корупцията като цяло в един от поредните доклади за методите за управление оценката на извършените от коалицията реформи беше ясна и категорична: “България пази статуквото и отказва да вземе пример от новите членове на Европейския съюз, които напредват бързо”. 

     Първите години от членството българските власти изпитват буквално на гърба си радикално променените критерии за оценка на антикорупционните си политики и практики, особено що се отнася до управлението на средствата от ЕС. През 2008 г. както правителството, така и обществеността се убеждават, че за този период са настъпили две съществени промени: Европейският съюз възприема България като пълноправен член с всички произтичащи от този статут задължения и критерии; българските граждани виждат в европейските антикорупционни процедури и санкции обективна оценка, до голяма степен съвпадаща с преобладаващия вътрешен скептицизъм по отношение реалната мотивация на властите и администрацията за осъществяването на ефективни антикорупционни мерки.

      Европейската комисия нееднократно е подчертавала невъзможността на страната да гарантира правилното управление на средствата, отпуснати по линия на европейските фондове. Разкритите нередности около управлението на предприсъединителните финансови инструменти ФАР и САПАРД, в комбинация с липсата на адекватен предварителен и последващ контрол по програмите и неадекватната реакция на правителството, водят до безпрецедентни мерки към България. За първи път в историята на ЕС на 25 ноември 2008 г. по програма ФАР са спрени 220 млн. евро от средствата, предназначени за административна модернизация. Ефективно са замразени средства по линия на европейските фондове, предназначени за изграждането на местна пътна инфраструктура.Санкцията е широко отразена в международното медийно пространство, а на България е закрепен етикета  „най-корумпираната страна в ЕС”, тя бе посочена като страна, чиято корупция се развива „като рак в тялото на ЕС“.

Делото „САПАРД“ е корупционен скандал, свързан с пране на средства, получени по линия на земеделската програма на Европейската комисия, известна като SAPARD. Обвинението по делото е разделено на две части: едно дело за източване на еврофондове и второ – за пране на пари. В юридическите среди въпросното разделяне се приема като водеща причина за провала на обвинението и липсата на наказателни присъди. В същото време, докато тече делото в България, в Германия подведени под отговорност лица по същото престъпление са обвинени, осъдени и изтърпяват наказанието си или вече са го изтърпяли.

      Влошаването на бизнес климата в резултат на кризата в Еврозоната в края на 2008г. и през 2009 г., както и натискът върху правителството да усвои отпуснатите средства по линия на европейските фондове до края на програмния период (2013 г.), водят до концентрация на обществените поръчки, което от своя страна предполага по-висок корупционен риск. Европейските фондове продължават да заемат все по-голяма роля в сектора на обществените поръчки, финансирайки една четвърт от всички обявени търгове .

Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (2009-2014г.) 

     В описаните по-горе условия е приета Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (2009-2014г.) и План за действие за превенция и противодействие на корупцията за периода 2011-2012 г. Основен инструмент е Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР). За отбелязване е, че и в двата документа отново преобладават пожелателни действия и мерки, те не дават достатъчна конкретност по отделните 56 мерки и индикатори, както съветва методологията на Регионалната антикорупционна инициатива, към която България се присъединява през 2007 г. В тази връзка Съветът на Европа препоръчва на България да се бори по-ефективно с корупцията.

През 2010 г. заради подозрения в корупция е освободен здравният министър Б. Нанев. Който е оправдан от съда, както и колегите му, попаднали в идентична ситуация предишни години. Р. Гайдарски също е отстранен при тройната коалиция, както и други министри, които скандализират обществото – Петканов, Близнаков. И тогава, и сега разследвания за лобизъм, конфликт на интереси, корупция се извършват формално срещу периферни представители на властта. Така бе сменена прословутата Калина Илиева, Г. Харизанов, Ф. Чаушев.

    В същото време опитите за приемане на Кодекс за етично поведение на членовете на Парламента се провалят. При липсата на такъв кодекс работата на парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и за парламентарна етика е неефективна, както проличава от изслушването през 2010 г., организирано след като 16 депутати отиват по време на провеждането на пленарно заседание на инсценирано от медиите мероприятие, във връзка с което им е обещано да получат скъпи безплатни мобилни телефони.. 

Големите надежди които се възлагат на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност – институция, създадена от Министерския съвет през 2010 г. и по-известна с прякора си БОРКОР, не се оправдават. Нещо повече, през годините от нейното създаване институцията не успя да отговори на обществените очаквания за орган, който ще посочи с пръст къде е корупцията и какви са нейните причини и ще се бори за тяхното решаване.

      Приетият през 2011 г. Изборен кодекс и измененията на Закона за политическите партии разширяват ролята на Сметната палата, подобряват съгласуваността на правната уредба и институционалната рамка за надзора върху политическото финансиране, забраняват анонимните дарения и даренията от юридически лица. През февруари 2013 г. Изборният кодекс и Законът за административните нарушения и наказания са изменени в отговор на някои неизпълнени препоръки на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (The Group of States against Corruption GRECO). С измененията се въвежда задължение за определяне на финансови отговорници във връзка с предизборните кампании, забранява се използването на публични ресурси за целите на предизборната кампания и съответният давностен срок за нарушения е увеличен на две години.

     През юли 2013 г. в отговор на препоръките, отправени от ОИСР и в контекста на прегледа за прилагането на Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC), Министерство на правосъдието изготвя проект на изменения на Закона за административните нарушения и наказания, с цел да се увеличат наказанията, които могат да бъдат налагани на юридическите лица при извличане на неимуществена облага, и да се разшири обхватът на отговорността, така че такава да се носи и от субектите със седалище в чужбина. 

      През септември 2013 г. правителството представя Програма, с която се цели да се даде приоритет на мерките, насочени срещу причините и предпоставките за корупцията, но без да се посочва изрично думата „корупция“. В същото време корупционните реалности от 2013 и 2014г. придобиват известност като модела „Кой? и представляват доказателство за това, че корупционните практики са овладели държавните институции в степен, която застрашава националната сигурност и представлява пряка заплаха за държавността. 

       Според докладите по МСП въведените в общините антикорупционни мерки, като 

система за „обслужване на едно гише“, имат за цел намаляване на броя на служителите, които са в пряк контакт с клиентите, увеличаване на прозрачността чрез използване на бюлетини и на уебсайтовете на общините. По места са приети етични кодекси, въведени са системи за вътрешно финансово управление и финансов контрол, назначени са публични медиатори на местно равнище (местни омбудсмани). Във всичките 28 области в България има Съвети за противодействие на корупцията, в които участват представители на местното самоуправление, териториалните структури, съдебната власт, различните министерства, гражданското общество и бизнеса. 

      От горното е видно, че реформите в законодателството и Конституцията водят до създаването на нови структури и до по-голямо специализиране на дейностите през разглеждания период. Въпреки това обаче корупцията остава сериозно предизвикателство за България на различни нива, като все още се получават сигнали за подкупи в сферата на здравеопазването, полицията, митниците, местните власти и т.н. Обстоятелството, че в практиката реално не се налагат възпиращи санкции за корупция, особено срещу висши държавни служители, увеличава предизвикателствата.

Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015–2020 г.

     Необходимостта от приемане на нова антикорупционна стратегия е обусловена преди всичко от очакванията на българското общество за постигане на осезаеми резултати в борбата с корупцията. Това е подчертано изрично в Доклада на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и оценка от януари 2015 г. и е предвидена като мярка в Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г. В резултат е приета Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015–2020 г. 

     В новата Стратегия, известна още с името Антикорупционна стратегия „Кунева“ (2015-2020 г.), отново правят впечатление общите мерки, както и липсата на конкретни качествени и количествени индикатори, на базата на които да се прави оценката за изпълнение на Стратегията и Плана за действие. Антикорупционната стратегия (2015-2020 г.), както и предишните стратегии, набляга на промени в наказателните закони. Предвидени са и административни промени като създаването на единен орган по интегритет, който да събере няколкото институции, занимаващи се до този момент с почтеността, конфликта на интереси и имуществените декларации. През март 2016 г. Стратегията е актуализирана, като се предвижда единният орган по интегритет  да включва и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. 

     Новото в  Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015–2020 г. е изграждането на вътрешни системи за мониторинг и управление на корупционния риск във ведомствата. С цел ограничаване/намаляване на риска от корупционни практики, са предприети действия за усъвършенстване на вътрешните правила и процедури, отчетността и прозрачността в управлението и дейността на администрацията. Утвърдени са вътрешни правила за работа с предложения и сигнали, разписани са процедури за защита на лицата, които подават сигнали за корупция и конфликт на интереси.

     На 6.03.2018г. влиза в сила Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Той съчетава три действащи в оня момент административни закона и четири административни институции: Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), част от функциите на Сметната палата, Центърът по модела БОРКОР и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Законът има претенции да се защитят интересите на обществото чрез ефективно противодействие на корупцията; създаване на гаранции, че лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната; предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. 

     По новия закон „Анкорупционното“  бюро (Бюро по интегритет)  е административен орган, който може да установява определени факти и да сезира след това прокуратурата, която да започне или не наказателен процес. Основният въпрос обаче е може ли една нереформирана по структура, правомощия и състав прокуратура да се бори адекватно с корупцията. Отговорът се вижда от становищата на множество експерти, магистрати, правни организации и от мониторинговите доклади на Европейската комисия по сътрудничество и проверка. 

    В Закона прави впечатление известно разминаване с посочените цели и задачи в Националната стратегия 2015-2020 г. В Стратегията не се предвижда Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да се превърне в основната конструкция на новия антикорупционен орган. Законът за отнемане на незаконно придобито имущество и Законът за противодействие на корупцията имат различно приложно поле и смесването на нормите на двата закона е както парадоксално, така и обяснимо.

Обяснението се свързва с нежеланието на Парламента и Правителството да се предвидят средства за финансиране на новия орган и създаването на нови регионални структури, както и с разбирането, че психологическият ефект от подобно „сливане“ ще се изразява във внушението към обществото, че незаконно придобитото имущество на всички корумпирани лица ще бъде отнето. Критиците на новия закон са на мнение, че по този начин се създава опасност от държавен произвол, засягане на основни права на гражданите и липса на противодействие на корупцията.   

      Със Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество се създава нов независим антикорупционен орган –  Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) . Създадено е Специализирано звено „Антикорупция“ за укрепване на капацитета чрез организационни промени и по-тясно сътрудничество с други компетентни служби за разследване и наказателно преследване на корупцията по високите етажи на властта. 

      В началото на 2019 г. е реализиран проект „Нова концепция за наказателна политика“ по Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ). Проектът е насочен към разработване на нова Концепция за наказателна политика, която ще бъде изготвена на основата на изследване на актуалната криминогенна среда и тенденциите в нея, както и на основата на оценка на изпълнението на Концепцията за наказателна политика 2010-2014 г. и анализ на прилагането на Наказателния кодекс (НК). По проект „Качествено професионално обучение за повишаване ефективността на правосъдието“, Националният институт на правосъдието са разработени обучения за административни ръководители, в които е застъпен модул „Обществени поръчки“, свързан с предотвратяване на корупционното поведение при възлагане на обществените поръчки в съдебната система.

С последните промени в Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт през 2016 г. се предвижда засилен контрол чрез анализ и проверки на декларациите за конфликт на интереси и имуществено състояние на магистратите и системи за проверка на почтеността (интегритета) на служителите в тези структури. Инспекторатът към ВСС като независим орган и вън от изпълнителната власт ще извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

      Въпреки усилията на държавата в края на 2019г. вече бившия американски посланик Дж. Пардю даде унищожителна характеристика на страната ни. Смятам, че България още е в процес на преход и че това може да отнеме още години. Но тя продължава да е пропита с корупция. Положението не беше перфектно, когато бях у вас. Но все пак имаше конкуренция и правителствените представители се държаха отговорно. Не се стигаше до съдебни дела, но поне корупцията излизаше наяве. Това вече го няма. В началото на януари 2020г. американския посланик у нас обяви, че планира да работи както с правителството, така и с гражданите, за да се засили върховенството на закона и страната да се справи с корупцията. За изпълнението на тази задача посланикът има намерение да предприеме многостранен подход, включително и чрез прилагането на по-твърди мерки. Така се стигна до назначаване на новия постоянен съветник по юридическите въпроси към Посолството на САЩ Джесика Ким, която отговаря за предоставянето на помощ за правосъдната система, за изграждане на капацитет в борбата срещу обществената корупция, прането на пари и организираната престъпност. 

     Френският президент Е. Макрон, чийто глас все повече се чува в Европа, стига по-далеч с изказването си, че последното голямо разширяване на ЕС, когато Румъния и България се присъединиха през 2007 г., е било твърде прибързано и е необходимо повишено внимание при приемането на още членове от регион, засегнат от корупция и престъпност. 

     За съжаление, към днешна дата основният акцент е все още върху борбата с последствията от корупцията, докато причините за корупцията остават почти неразгледани. Безспорно са необходими фокусирани усилия не само от държавата като цяло, но и от гражданското общество и отделните граждани. Безспорно е, че прилагането на горепосочените мерки ще допринесе за предотвратяване на корупцията. В същото време подобряването на законодателството трябва да върви по пътя на минимизиране на възможностите за проявление на корупция, да включва набор от мерки, насочени не само към решаване на проблема с несъвършенството на законодателството като фактор, допринасящ за разцвета на корупцията и липсата на контрол върху дейността на властите, непълноценността на кадровата политика, а също и за намаляване обхват на публичната администрация,

      В обобщение би могло да се каже, че в България документи и намерения има в изобилие, това което липсва са очевидни резултати. Колкото и ласкателен за България да е последният доклад на Брюксел от22.10.2019 г., в него се казва, че „ключов проблем, подчертан в поредицата доклади по Механизма за сътрудничество и проверка, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта“. Истината лъсна напълно в годишния Световен доклад на авторитетната неправителствена организация Transparency International за 2019г.: България остава най-корумпирания член на ЕС, а в световен порядък от 180 държави страната ни заема 74-то място заедно с Ямайка и Тунис и се класира след Полша и Унгария. 

Борба с корупцията не може да бъде кампания. Ако лекуваме заболяване, трябва да го лекуваме системно. Най-важното е да се променят механизмите, да се променят процедурите, които няма да позволят да се плащат пари. Например, корупцията по пътищата пада, защото повечето служители на КАТ бяха заменени с технически камери. Президентът на Индонезия Д. Уидодо стига още по-далеч с намеренията си да се довери на изкуствения интелект, за да може да преодолее ширещата се в страната корупция. Намеренията са реформата да започне от държавните органи, регулиращи бизнеса. И въпреки че все още не е ясно какво точно ще извършва изкуствения интелект, специалисти смятат, че алгоритмите ще отговарят за различни разрешителни, процеси по регистрация на фирми, изваждане на документи и разрешителни.

    За успешна борба с корупцията е необходимо да се обединят всички публични институции и отделни хора и да се изгради ясно разбиране за това какво се прави и какво трябва да се направи. Редица експерти споделят идеята, че общественият консенсус ще доведе до пълномащабен успех в борбата с корупцията. У нас има известна „приватизация“ на борбата с корупцията от държавните структури. Съответно гражданите наблюдават държавата, одобряват арестите, но им е трудно да отговорят на въпроса „Ти какво правиш?“ Тоест, ако няма обществен консенсус , все още не може да се говори за успех в пълен мащаб. 

     Глобалният извод е, че стратегията за борба с корупцията може да бъде успешна само при условие че е научно обоснована, перспективно обмислена и изчерпателна, ако в тази посока вниманието ще бъде концентрирано не само на властите, но и на всички интелектуални, организационни и морални ресурси на обществото.

БИБЛИОГРАФИЯ

Гиргинова, Г., Прокуратурата за пореден път смени тактиката по делата САПАРД. „Капитал“, 19.01.2014 г., https://www.capital.bg/blogove/pravo/2014/01/19/2223142_prokuraturata_za_poreden_put_smeni_taktikata_po_delata/

Джеймс Пардю: България е пропита от корупция и далеч от отмяна на визите за САЩ, 2019,

https://www.dnevnik.bg/politika/2019/11/30/3999260_djeims_pardju_bulgariia_e_propita_ot_korupciia_i/#comments

Доклад за гражданското наблюдение на структурните фондове в България юни 2010 г., Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР), http://87.120.137.51:18080/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=179868&shelfbrowse_itemnumber=308475

.

Доклад за дейността на Антикорупционната дирекция, 2014г., https://anticorruption.government.bg/pdocument.aspx?d=h3hZFdFPB3zDJ4AfQo3RMg%3D%3D

Доклад за оценка на корупцията, Център за изследване на демокрацията, 2000, https://csd.bg/bg/publications/publication/corruption-assessment-report-2000/

Доклад за състоянието на администрацията за 2011 г., Министерски съвет (2012 г.), http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&Id=81.

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, 22.10.2019 г., file:///C:/Users/Vesa/Downloads/progress-report-bulgaria-2019-com-2019-498_bg.pdf

Държавната комисия по ценните книжа, София.

Изказването на Радев за корупцията е противоконституционно, 13.05.2019, https://news.bg/politics/plevneliev-izkazvaneto-na-radev-za-koruptsiyata-e-protivokonstitutsionno.html

Макрон: Приемането на България и Румъния в ЕС беше прибързано, 4 февруари 2020,

https://nova.bg/news/view/2020/02/04/276926/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B5%D1%81-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE

Методология за оценка на антикорупционните стратегии, https://ime.bg/var/images/Anticorruption_analysis_final.pdf

Плевнелиев: България не е най-корумпираната!, 23.11.2011, https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/a-15550363

MIT за изкуственият интелект и бъдещите работни места, December 4, 2019, https://gamezone-bg.com/2019/12/04/mit-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5/ 

Препоръка 2013/C 217/03 на Съвета от 9 юли 2013 г., https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=OJ:C:2013:217:FULL&from=LV

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания,

http://www.justice.government.bg/Files/ZID_ZANN-11_07_13_635103661595449739.doc.

Синята корупция: Кои министри на Костов са визирани в секретния доклад на НСС от 1999 година,27 февр. 2020,http://epicenter.bg/article/Eto-koi-ministri-na-Kostov-sa-vizirani-za-koruptsiya-v-sekretniya-doklad-na-NSS-ot-1999-godina/207994/11/33

СТЕНОГРАМИ ОТ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ, ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ, 21 февруари 2008 г., https://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/2/ID/395

Сугарев, Е., Хр. Христов, К. Николов, Корупционната България – том 3: История на българската корупция в годините на преход към демокрацията (2005 – 2018)

Трифонов, Т., Новото антикорупционно законодателство в Република България. Правен статут на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, https://www.uni-ruse.bg/Faculties/YUF/SiteAssets/conferences/Sbornik%202018.pdf

Transparency International: България пак е най-корумпирана в ЕС, 23.01.2020, https://www.investor.bg/analizi/85/a/transparency-international-bylgariia-pak-e-nai-korumpirana-v-es–297270/

Transparency International Индекс за възприятие на корупцията 2005.

Президентът на Индонезия ще заменя чиновниците с алгоритми, 06.12. 2019, https://www.kaldata.com/it-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F-%D1%87%D0%B8-324424.html

Център за изследване на демокрацията. Завладяване на държавата. Противодействие на административната и политическата корупция. София, 2016.

http://anticorruption.government.bg/downloads/Normativniaktove/Plan_za_Deistvie_2011.doc%20za%20KPPK.doc.

-50% на Абонамента (Годишен и Вечен) | Най-голямото намаление на БГ Наука за 2024 г.