Направи дарение на училище!
Автор: Н. Фогел
Античният театър на Филипополис е сред най-добре запазените антични театри в света.
Зрителните места на театъра са ориентирани на юг – към античния град в низината и планината Родопи. Планът на театъра е полукръг с външен диаметър 82 метра.
Откритото зрително пространство – кавея, включва 28 концентрични реда мраморни седалки. Те са разделени от пътека – диазома – на два ранга. Във височина двата ранга са пресичани от тесни радиални стълби, които разделят кавеята на трапецовидни сектори – керкиди. Зрителните места обграждат сцената – орестра, която е с форма на подкова и диаметър 26, 64 метра.
От южната страна на орхестрата е сценичната постройка – скене. Тя е триетажна сграда, която в източния и западния си край завършва с издадени към кавеята проскении, в които са поместени стълбите за етажите. Сценичната площадка (проскений) е висока 3, 16 м. с фасада към орхестрата, декорирана йонийска колонада от мрамор, която е увенчана от триъгълни фронтони.
Фасадата на скенето към зрителите се състои от два портика на два етажа – първият етаж е в римо-йонийски, а вторият – в римо-коринтски ордер. Фасадата е просечена от три симетрично разположени врати.
Входовете – пародоси – към орхестрата, отначало – открити, по-късно – засводени, свързват кавеята със сценичната постройка. Подземен проход със засводен коридор започва от центъра на орхестрата, преминава под сценичната постройка и излиза извън сградата.
Втори засводен проход преминава под централния сектор на високия ранг и свързва кавеята на театъра с Трихълмието. Над него е изградена ложата за почетните лица.
Според открит строителен надпис върху фриз-архитрава от източния проскений, построяването на театъра е станало по времето на римския император Марк Улпий Траян (98–117).
По подобие на театрите по цялата Римска империя, така и на театъра във Филипопол, почетните зрителски места са надписвани. Освен за представителите на градската управа, обозначения има за магистрати, приятели на императора и др. Откритите почетни надписи показват, че сградата е била използвана и за седалище на тракийското провинциално събрание.
Вероятно част от зрелищата с борби с животни са се провеждали в театъра, тъй като съществуват специфични особености на конструкцията му.
Открити са следи от обезопасителни съоръжения пред първия ред и трите стълбища, които пресичат подиума. Най-вероятно тези допълнения са направени във връзка с посещението на император Каракала във Филипопол през 214 г.
Античният театър в Пловдив е разположен в Стария град, в седловината между двата хълма Джамбаз и Таксим тепе. Построен в началото на II в.н.е., по времето на император Траян (98 – 117), той е един от най-добре запазените антични театри в света. Обявен е за археологически паметник в брой. 6-ти на Държавен вестник от 1995 г.
Реставрацията на римския театър в Пловдив е призната за едно от най-добрите постижения на българската консервационна школа. Намесата е ограничена в границите, определени въз основа на щателни изследвания и от изключване на предположенията.
Реконструкцията му е направена строго по метода на анастилозата, а новият материал е видимо отбелязан. Днес театърът е център в силуета на южната част на Трихълмието, една от емблемите на Пловдив и функционираща сцена за класическа драма, танци и музика.
Поради добрата акустика, която се дължи на специфичната архитектура на театъра, той и до днес се използва за концерти, театрални постановки и други обществени прояви, като побира около 4000 – 5000 зрители. В театъра има няколко запазени стели и стенни надписи на гръцки език.
По време на скорошно археологическо проучване бе открит и разчетен надпис върху постамент за статуя, отнасящ се за Тит Флавий Котис – потомък на тракийската царска династия, три пъти първожрец на провинция Тракия, съдебен представител на метрополията (град Филипопол) и отговорник за строежите.
Възможно е преди построяването му на това място да е имало храм на тракийската богиня Бендида.
В края на IV век голяма част от театъра е разрушена – от пожар или земетресение, но благодарение на реставрацията му той е съхранен в днешния си вид. По време на варварските нашествия по това време строителни елементи от театъра са преместени и вградени в крепостната стена на града.
Разкрит е при археологически разкопки, проведени в периода 1968 – 1979 г. от Археологическия музей в Пловдив.
Античният театър е известен погрешно като „Амфитеатъра“, което е друг вид антична постройка (амфитеатър).
Днес Античният театър е една от емблемите на град Пловдив и е адаптиран за съвременния културен живот на града. Той е функционираща сцена за оперно, музикално и драматично изкуство. Сред най-значимите събития са ежегодният Международен фолклорен фестивал, Оперният фестивал “Opera Open”, Рок фестивалът “Sounds of the аges” и много други.