Направи дарение на училище!

Мила Андонова-Кацарски

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Българска Академия на Науките

Разбери повече за БГ Наука:

***

Резюме

Настоящата статия ни пренася в сърцето на съвременна София, но и право в рамките (и непосредствено отвъд тях) на антична Сердика. В рамките на археологически разкопки в тежко урбанизираната градска среда на българската столица са открити голямо количество органични останки и в частност – растителни такива. Едни от най-забележителните представители на био-находките са археологическите дървесини, които са съхранени от античността до наши дни чрез овъгляване или благодарение на влажната среда, създадена от р. Владайска в района на Софийската Минерална Баня. Извличането и анализа на археологическата дървесина изисква поредица от процедури, а тази статия открехва завесата към този тип изследвания.

Пословични са думите на Константин Велики „Sedrdica mea Roma est” („Сердика е моят Рим“), които отразяват привързаността на императора към града Сердика през 4 в. сл. Хр. Сердика е името, с което София е била известна още преди античността, и което се свързва с местното тракийско население принадлежащо на племето Сéрди. През 1  в. сл. Хр. обаче Сердика става част от Рисмката имерия а през 106 г. с декрет на император Марк Улпий Траян получава част от родовото му име и е наречена Ulpia Serdica. Към днешна дата в сърцето на съвременна София на ул. „Екзарх Йосиф“ 35 се разкриват елементи от античния град, които препращат към живота във, но и отвъд крепостните стени на Улпия Сердика (Фигура 1). Сред многобройните находки, разкрити при разкопки,  проведени от Регионален Исторически Музей – София (в периода 2017 – 2021 г.), са разпознати множество предмети и архитектурни елементи от дървесен материал, датиращи от периода 2 в. сл. Хр. – 6 в. сл. Хр. Сред предметните артефакти са дървена купа, дървен гребен, дървена тапа за бутилка и др. Архитектурните елементи от своя страна включват подови греди, плетени жилищни стени, както и една редица от дървесни стволове с неизяснена функция. 

Фигура 1. Ул. „Екзарх Йосиф“ 35 през Google Maps

Освен видимите с невъоръжено око находки обаче, археологическите обекти, на които се провеждат разкопки, предоставят и едни „невидими“ (предимно поради своя размер) на пръв поглед находки, които се добиват чрез процедура, наречена водна флотация. Тези миниатюрни находки се съдържат в седимента (пръстта), която археолозите отстраняват при проучване на конкретен археологически контекст или структура (напр. жилище, пещ, улица и др.). За целта се вземат проби пръст, които се подлагат на водна флотация. Думата „флотация“ отразява англо-саксонското „float”, или „плаване“ на повърхността. Именно поради лекото си относително тегло и порестата си структура органичните находки, като растителни и животински останки, плават на повърхността на водното огледало, когато са поставени в съд с вода. Водната флотация обаче е и процедура по разделяне на находките спрямо техния обем и размер, затова използва система от ситá с различни апертури (отвори), започвайки от по-широк към по-тесен отвор. Общо прието е, че широкият отвор е не по-голям от 1 мм, докато тесните отвори варират от 250 μ до 350 μ, а придвижването на микро-находките става с помощта на въздушно налягане, упражнено във водния съд и наподобяващо душ, насочен със струята нагоре.

За да бъдат разпознати на терен или „уловени“ от флотационната система обаче органичните останки и особено растителните такива трябва да са депозирани в подходяща за тяхното съхранение среда. Такава среда би била тази с ограничена циркулация на кислород, което забавя процесите на разграждане на органичните материали. Подобна можем да срещнем във водните басейни (речни, морски, басейни от затворен тип като езера и язовири), както и в запечатани археологически структури като гробни камери и надгробни могили. В тези два случая говорим за растителни останки с „водно съхранение“, както и „хербаризирани“ (изсушени) такива. В Югоизточна Европа и в частност България поради ред фактори (предимно климатични) основният тип съхранение на растителни останки е чрез карбонизиране (овъгляване). Чрез преминаване през процес на горене растителните тъкани се превръщат от органична в неорганична материя, което има стабилизиращ характер, тъй като процесите на разпад са силно забавени. Именно поради овъгленият характер на растителните находки и в частност на дървесните такива дисциплината, чиито предмет е анализа на овъглена дървесина се нарича антракология, като думата произлиза от гръцкото „άνθρακας” или „въглен“.

Фигура 2. Мила Андонова на терен при отнемане на фрагмент неовъглена дървесина за анализ (снимка: П. Стоянова).

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 162 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!