На не заледените участъци по крайбрежието и на скалистите планински върхове, които се подават над ледения щит на континента, растат много лишеи, а там, където климатът позволява — и мъхове. Сред тях между скални блокове, чакъл и камънак виреят микроскопични водорасли, гъбички и бактерии. Снежните водорасли, някои гъби и бактерии при определени условия могат да съществуват и през лятото върху снежната покривка.
В „жълтия“ сняг са открити 18 вида водорасли и два вида гъбички, в „червения“ сняг — пет вида зелени водорасли и пет вида двуделки. Разнообразието от видове зависи от месторазположението. Познат е и „зелен“ сняг. На Южните Шетлъндски острови той се образува от един вид синьо-зелени, 13 вида диатомови и пет вида зелени водорасли. Снежните водорасли покриват площ от няколко хектара. Срещат се най-вече върху снежна покривка с втвърдена повърхност, каквато се образува при топене, но и когато пингвините ходят по нея. Като изключим периферните антарктически острови (о. Южна Джорджия и островната група Хърт), само в Западна Антарктика, отличаваща се с по-мек климат, се срещат някои видове чернодробен мъх, две висши растения — един вид ливадина и едно растение от сем. Карамфилови, а на някои места расте един по-голям вид гъба. В близост до птичите колонии и лежбищата на тюлените листоподобните зелени водорасли Prasiola crispa образуват зелени килими. Известни са общо над 360 антарктически вида сухоземни и сладководни водорасли.

Лишеите — тази своеобразна симбиоза между водорасли и гъбички — са типична група растения, която е най-широко разпространена, най-многобройна и най-добре пригодена към суровите условия в Антарктика. Лишеи са намерени на разстояние 430 километра от Южния полюс, на височина до 2000 метра. Срещат се храстовидни, листовидни, брадати, игловидни и „вдървенели лишеи както сиви, червеникави и жълти форми. Те растат на повърхността и отстрани на скали, камъни и скални отломки. С цветовете си придават живот на безотрадния пустинен пейзаж, Повечето антарктически форми спадат към вдървенелите лишеи (31 рода), Плоско оформеното вегетативно тяло плътно приляга към субстрата и по този начин лишеите най-добре устояват на бурите, При листовидните лишеи (14 рода) многопластовото вегетативно тяло малко се издига над скалната основа, за която се захваща на няколко места. Растителното тяло на храстовидните лишей (12 рода) се разклонява вертикално. То се придържа за субстрата само с едно стъбло. Тези лишеи са изградени от външна кора, среден водораслов слой и вътрешен слой — сърцевина. Храстовидните лишеи Usnea antarctica и U. flava в Западна Антарктика покриват големи повърхности като дебел килим. Но „килимите“ от лишеи не са меки, а твърди и трошливи.

В климатично по-меката северна част на Антарктическияполуостров се срещат 93 вида лишеи, по крайбрежието на ИзточнаАнтарктида — 70 вида. Общо в Антарктика виреят около 300 вида лишеи.Лишеите имат антибактериални свойства благодарение на антибиотичнотодействие на лишейната киселина. Като правило растат много бавно идостигат „дълбока старост“ (4000 години). Чрез метода за определяне навъзрастта с активен въглерод С14 беше установено, че някоиантарктически лишеи съществуват няколкостотин години.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Известни са 80 вида антарктически мъхове. Те виреят предимно на Антарктическия полуостров и на морско-антарктическите острови. Един от най-разпространените видова Sarconeurum glaciale беше намерен на 600 километра от Южния полюс. Той расте по крайбрежието на целия континент и на полуострова. Килимите от мъх понякога се разпростират на голяма площ (до 5000 квадратни метра), а на по-закътани от бурите места те стават доста дебели (един метър или дори 1,75 метра). Долните пластове под такава дебела настилка са замръзнали и през лятото, а на повърхността под въздействието на слънчевите лъчи температурата бързо се покачва до 10° С над температурата на въздуха.

Deschampsia Висши растения се срещат само на няколко места в Антарктика, За субантарктическите и периферните антарктически острови е характерна антарктическата ливадина, Представителите на рода Роа образуват големи туфи от тази ливадина. От Фолклендеките острови през о. Южна Джорджия до о, Гоф се среща вида Роа , flabellata от о, Принц Едуард до о, Хърт – Poa cookii (на Кергеленския архипелаг и Poa kerguekensis), от островите на юг от Нова Зеландия до о. Макуори — Poa foliosa (на о. Макуори и Poa hamiltonii), три други вида растат в района на островите Нови Амстердам и Сен Пол, по южното крайбрежие на Австралия и на север от о. Макуори.
Многогодишната антарктическа пластица Deschampsia antarctica се среща на континента само на Антарктическия полуостров, а също и на Южните Шетлъндски острови, Южните Оркнейски острови, на о. Южна Джорджия, на Южните Сандвичеви острови, на Фолклендските острови, в южната част на Южна Америка, на островите Тристан да Куня, Гоф, Марини, Принц Едуард, Крозе, на Кергеленския архипелаг, о. Хърт, о, Макуори, на Антиподовите острови, островите Оклънд, островите Баунти, о, Кембъл и о. Снеърс, На Антарктическия полуостров Deschampsia не покрива големи площи. На закътани места в скални вдлъбнатини, нерядко между мъховите настилки пластицата образува малки туфи с диаметър 5—7 сантиметра, Рядко се среща затворено тревно съобщество. На Южните Шетлъндски острови Deschampsia покрива площ от неколкостотин квадратни метра. Пластицата израства на височина само един-два сантиметра. Многогодишното туфообразуващо растение от сем. Карамфилови Colobanthus се среща заедно с вида C. quitensis (crassifolius) в северната част на Антарктическия полуостров, на Южните Шетлъндски острови, о. Южна Джорджия, на някои от Южните Сандвичеви острови и на о, Макуори. Други видове растат в Нова Зеландия, Южна Австралия, в най-южната част на Южна Америка и на някои субантарктически острови, Както при Deschampsia туфите израстват на височина един сантиметър.

ЖИВОТНИТЕ — НАЙ-ДРЕВНИТЕ ОБИТАТЕЛИ

Истински сухоземни животни в Антарктика има на малкото незаледени места. Те се срещат предимно на Антарктическия полуостров и в тази област на Източна Антарктида, която граничи с морето на Рос. С промяната на климатичните условия от богатия някога животински свят на сушата през кредата и терциера се е запазила само една бедна почвена фауна, приспособена към новите условия — изключителен студ, суша и вятър. Срещате се днес не повече от 150 вида малки почвени животни — първаци, ротатории, кръгли червеи, тардигради, кърлежи и малко на брой видове нисши насекоми (колемболи), попълват оскъдния списък на най-старите обитатели на Антарктида. Впрочем това не се отнася със сигурност за всичките видове, които живеят там, Някои може би са се заселили в по-късен период главно от най-южната част на Южна Америка, Особено сред членестоногите на Източна и Западна Антарктида (по-малко от сто вида) има големи различия, Кърлежите и колемболите се срещат само там и явно са потомци на най-древните обитатели, останки от една изолирана планинска почвена фауна от кредния период. На Антарктическия полуостров, който чрез Южната Антилска дъга дълго време е бил свързан с Южна Америка, не съществуват типични само за тях кърлежи и колемболи, въпреки че и тези форми може би са били древни обитатели.

Оскъдната почвена фауна в Антарктида е тясно свързана с бедната растителна покривка, която единствена предлага условия за съществуване в пустинята и студа. Различаваме главно два типа съжителство, Халиковата система, която се среща до 2000 метра височина, в скалист ерозионен материал без видима растителност. Тук вирее микроскопично малък растителен свят. Някои видове колемболи живеят благодарение на миниатюрни гъбички, а някои видове кърлежи се хранят с колемболи и други акари. Колемболите и кърлежите от тази екосистема имат мека кожа и се нуждаят от влага, която могат да получат само от определена почва, свързана с глинеста основа. Съжителството в бриосистемата се базира на видимите с просто око мъхове и лишеи, а в някои случаи и на тънки водораслови покрития, Лишеите са най-често и най-широко разпространени в мъховете, които по-рядко се срещат, се приютява най-богатият свят от малки животинки. Освен колемболи и кърлежи тук се срещат първаци, ротатории., тардигради и миниатюрни кръгли червеи. Бриосистемите се простират до 1300 метра височина. Лишейната растителност върху тъмните скали, които през лятното полугодие се затоплят от слънчевите лъчи над температурата на въздуха, предлагат подходящ микроклимат. За растенията и животните на една чисто лишейна система влажността е ограничаващ фактор. Двете екосистеми — халиковата и бриосистемата — се срещат една до друга или смесени. В някои климатично по-меки области в Западна Антарктида, включително и на морските острови, бриосистемата е по-богата поради наличието на пластицата Deschampsia, на растението Colobanthus, на някои видове чернодробен мъх и на една по-голяма гъба. Изобщо сухоземната флора и фауна на островите около Антарктика става по-разнообразна от юг на север. Сладководните локви, малките и по-големите езера са основата на трета екосистема. Там живеят многобройни водорасли, първаци, тардигради и ротатории, понякога и копеподи, а в отделни случаи на повърхността се появяват колемболи, а по водораслите — кърлежи. Само в определени райони на Западна Антарктика в сладководните басейни се срещат ларви и какавиди на хирономиди. Най-многобройният вид сладководни копеподи е Pseudoboeckella poppei. Най-големият безгръбначен сладководен вид в Антарктика е хрилоногият рак Branchinecta ganini. Представителите на тази група ракообразни (Anostraca) са отлично пригодени за живот в антарктически условия. Яйцата им имат твърда обвивка и са много устойчиви. Могат продължително време да издържат на неблагоприятни условия. В подходящ момент те се развиват невероятно бързо. Този вид ракообразни се хранят с детрит и планктон.

Животните, които живеят най-високо на сушата в Антарктида, са два представителя на разреда двукрили насекоми, семейство Хирономиди (Chironomidae). Единият вид, Belgica antarctica, се среща в западната част на Антарктическия полуостров и в южната част на Южна Америка. Насекомото е черно, дълго 6 милиметра, безкрило. В Антарктика снася яйцата си най-често в скални вдлъбнатини, пълни със снежна вода, в близост до пингвинови колонии. От яйцата се излюпват ларви. Те се хранят със зелени водорасли и хранителни вещества, които се съдържат в гуаното от птичите колонии и са разтворени в снежната вода. Другият вид хирономиди, Parochlus steineni, се среща в южната част на Южна Америка, а в района на Антарктика — на Южните Шетлъндски острови и на о. Южна Джорджия. Различаваме крилати, късокрили и безкрили форми. Особеното е, че крилатите форми преобладават на Южните Шетлъндски острови. Яйцата, ларвите и какавидите на този вид живеят в бракични или сладки води.

Най-силно представената и най-широко разпространената група насекоми в Антарктида са безкрилите колемболи (Colembola). Повечето от общо 20 антарктически вида израстват около един милиметър. Колемболите и кърлежите се срещат на височина до 2000 метра и спадат към животните, проникнали най-дълбоко в посока към Южния полюс. Един вид колемболи е срещнат на 83°55′ южна ширина в южната част на Земя Виктория. Тези насекоми живеят там от долната страна на обрасли с лишеи скали.

Акарите образуват най-богатата на видове група антарктически сухоземни животни (42 вида, като не са включени 14 паразитни вида). Те могат да съществуват в същите високи южни географски ширини като колемболите. Повечето са хищници и ядат други кърлежи, колемболи, тардигради. Част от тях се изхранват с животински и растителни остатъци. Паразитните акари (Mesostigmata) са най-често малки форми с дължина под един милиметър и се срещат главно на Антарктическия полуостров. Някои се намират в близост до пингвинови колонии, а други в съобществото на мъхове. Най-разпространените видове са кърлежите от разред Tombidiiformes. Видовете биват белезникави, жълти, розови, черни, които са напръскани с червени петна, червени, черни и зелени. Освен това се срешат кърлежи от разреда Sarcoptiformes и мъхови кърлежи (Orbatei), Повечето техни форми са с твърди черупки, плоски и кръгли, най-често черни, Своеобразните тардигради (Tardigrada) са миниатюрни окосмени форми с къси крака, обсипани с четинки. Обикновено се срещат в голямо количество в субстрата на мъховете, между отмрелия мъх и във влажни почви. Намират условия за живот до 3600 метра височина. Храната им се състои от растителни остатъци.

От паразитите по антарктическите гръбначни животни ще споменем само тези, които в част от жизнения си цикъл са свързани със сушата, това са бълхите и кърлежите, Бълхите са типични обитатели на гнездата, само възрастните животни се проявяват като временни паразити, които — отнася се за Антарктика и Субантарктика — смучат кръв от птиците. Червеобразните ларви се срешат в гнездата на птиците гостоприемници и ядат органични разпадни продукти и микроскопично малки гъбички. Затова те, както и зимуващите възрастни бълхи, спадат към свободно живеещата на сушата фауна. Осем вида от рода Parapsyllus и два вида от рода Notiopsylla живеят в гнездата на морските птици и са разположени цир-кумполярно в Субантарктика. Един вид от тях (Notiopsylla kergulensis) се среша само на о, Южна Джорджия и о. Хърт. Видът от рода Glaciopsyllus беше открит едва през 1961 г. в Източна Антарктида в гнездата на сребристия и снежния буревестник. Кърлежите Icodes uriae и I. auritulus са разпространени циркумполярно в Субантарктика, срещат се също на Антарктическия полуостров, на Южните Шетлъндски острови и на о. Хърт.

	Tardigrada
	Mesostigmata

Посетете нашата Енциклопедия за АНТАРКТИДА