От Антарктида до Европа: Защо е важно да говорим за наука и климатични политики

Днес се проведе международната конференция „ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА ЗА УСТОЙЧИВА ПЛАНЕТА“, на която бяха обсъдени множество важни теми. Особено внимание се обърна на значението на научните изследвания в Антарктида и как те могат да допринесат за подобряването на живота в Европа, включително в България.

Изследванията помагат да разберем по-добре климатичните процеси и как всички екосистеми на планетата са взаимосвързани. Антарктида, въпреки че е отдалечен континент, оказва значително влияние върху останалата част от света, включително и върху Европа.

Друг ключов акцент на конференцията беше панелът, посветен на комуникацията на науката, на който бях модератор. Обсъдено беше защо е важно медиите да говорят за наука, но също така и колко е необходимо самите учени да комуникират с обществото и медиите.

Можем да си представим медиите – включително социалните мрежи – като един огромен мегафон. Но кой говори през този мегафон, често е по-важно от самия мегафон. Той може да бъде по-силен или по-слаб, да изкривява посланията или да променя тона на говорещия. Но ако учените не използват този мегафон, други хора – често с различни намерения – ще се възползват от него, за да разпространяват невярна информация.

 

В панела също беше засегнат въпросът за сайтовете, които разпространяват дезинформация. Подчертано бе колко е важно институциите да предприемат конкретни мерки в тази посока. Държавните органи, финансирани с обществени средства, често не изпълняват ефективно своите задължения и не защитават обществения интерес, което е тяхна основна задача.

Още една важна точка от дискусията беше липсата на стратегия за комуникиране на науката от страна на държавата. В България няма програми за журналисти, които да придружават учени на експедиции – практика, която съществува в много европейски и световни страни. Липсват също така обучения и кръгли маси, на които учени, медии и журналисти да работят заедно и да създават стратегии за сътрудничество. Дори съществуват административни пречки – например, Българското национално радио често е ограничено в отразяването на дейността на конкретни университети или институти на БАН.

Очевидно е, че има още много работа, за да може науката да бъде комуникирана нормално и ефективно както към обществото, така и чрез медиите.

 

 

Участници в панела бяха:

Рая Лечева завършва УНСС със специалности „Журналистика и комуникации“ и „Икономика на човешките ресурси“. Повече от 15 години се занимава с журналистика, а от миналата година е част от екипа на в. „Капитал“ като журналист с фокус върху климатични политики и околна среда.

Живко Константинов е журналист с над 15-годишен опит в NOVA, bTV и Euronews Bulgaria. Той е автор на поредица от документални филми с международно признание и създател на сайта „Приключения с Живко Константинов“.

Милен Митев завършва специалност „Право“ в Софийския университет. Работи в Българското национално радио (БНР) от 2009 г., а от 2021 г. е генерален директор на БНР. Той е и първият българин, избран за член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия.

Жозе Ксавиер получава докторска степен (PhD) от Университета в Кеймбридж, а сега е доцент в Университета в Коимбра, Португалия, и почетен член на Британската антарктическа служба с над 25 години опит в изследванията на Антарктида. Неговата работа свързва екологията на Южния океан с образование, популяризация и политики. Публикациите му са включени в престижни издания като Nature и Science. Той е носител на наградата Tinker-Muse за изключителни постижения в науката и политиката, свързани с Антарктида.

Мария Чернева гради цялата си професионална кариера в Българската национална телевизия, където работи като репортер в новините, както и автор и водещ на много предавания и рубрики. Тя е автор и продуцент на десетки документални филми. Завършила е Биохимия и микробиология в СУ, което обяснява фокуса ѝ върху науката, медицината, здравеопазването и екологията. Участвала е в три антарктически експедиции. В репортажите и филмите си оттам разказва за най-важните научни проекти, които реализират българските учени.

 

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.