Родена през 1977 година
Наскоро се замислих, че вероятно това, че моето поколение преминава през две индустриални реолюции е радикалната разлика с предишния свят. Че ако делим света на стар и нов – в момента се случва разделителната линия на бъдещето, което е уникална, енигматична и епистемологична. Затова реших да разкажа историята на своя живот до момента през технологиите и как съжителството с тях е променило ментално света ни.
В моите детски години имаше черно-бели телевизори, транзистори и радио точка; телефони с кабел и шайба, пишещи машини, грамофони с прекрасните плочи на “Балкантон” и кафеварки “Биалети”. Магнетофоните вече бяха поостарели. По улиците на София минаваха един-два Москвича, Лади, Волги и тук-таме някоя западна кола. Била съм вероятно в първи или втори клас, когато се появи у нас първият цветен телевизор “Рубин” 714 – голям дървен шкаф с издуто коремче-екран.
Пет години по-късно у дома имаше първия касетофон “Сони”, двукасетъчен, така че да можеш да правиш записи. Малко по-напред във времето имах уокмен, още по късно домашен видео плейър. На всеки 5 години се появяваше нова упомрачителна за времето си технологична иновация.
Първите мобифони и мобилни телефони се появиха в тийнейджърските ми години, тогава за първи път видях, седнах и работих на компютър в тогавашната редкация на “168 часа” в “Полиграфическия комбинат” на бул. “Цариградско шосе”. Следват интернет, съвременните смартфони, преносимите леки компютри-лаптоп, iPad, телевизорите с плосък екран, модерните 6-7-мо поколение кафеварки, перални, хладилници, прахосмукачки, печки, автомобили и пр. Чак до днешните умни гривни и приложения с изкуствен интелект. Ако предишните поколения са оставяли около 50 технологии зад гърба си за един човешки живот, нашето поколение е на път да остави хиляди. Минахме през 1G, 2G, 3G, 4G, 5G… Съвременният свят се опитва да отговори на всеки проблем чрез технологично решение и не успява.
Животът като музей на технологиите и отношенията ни с тях
Опитах се да преброя “умрелите” устройства от моя живот с техните атрибути: магнетофон, грамофон, транзистор, телефон с шайба, уокмен, касетофон, черно-бял телевизор, мобифон, dial-up интернет, видео плейър, магнитна лента, пишеща машина, грамофонна плоча, видео касетка, касетка, комутируем достъп с модем и др.
Технологиите, които ползвам днес нямат общо с технологиите, които съм ползвала преди 10, 20 или 30 години. Това винаги е било валидно за всяко следващо поколение, но сега ситуацията е различна. Сега навлиза цяла нова палитра от услуги, свързана с невидимите технологии и изкуствения интелект, която ще бъде определяща за светогледа на новите поколения. Ако за сегашните казваме, че са mobile first, новите ще са AI first, ще имат роботи помощници във всяка сфера на живота и безпилотни устройства. Квантовите компютри ще са навсякъде около тях видимо и невидимо. Всяка следваща технология леко се забързва.
В момента сме във фазата на соларна енергия, електрическите автомобили, смартфоните, play station, климатиците, умните гривни, пръстени, часовници, плоските екрани и роботизираните операции, акустичните оръжия, “умните” градове и пр. Безпилотните автомобили, дроновете, туристическите полети до Космоса, бионичните протези, невронните чипове, квантовите компютри, левитиращите влакове и къщи, ChatGPT, Gemini и пр. нови технологии вече изместват поколението сегашни.
Моят човешки мозък се е приспособил към над 1000 изобретения за почти половин век. Ако трябва да събера всички технологии, които са били определящи за моя живот, това ще бъде един музей на устройствата и техните употреби, които разказват история, историята на една любовна връзка между технологиите и човечеството, която навлиза в своя зрял етап. Годините минават, а тя укрепва и търси възможността за пълна симбиоза.
Невропластичността на човешкия мозък и технологиите
Доказан факт е, че използването на съвременните технологии, за разлика от предишните поколения, е свързано с редица проблеми на психичното здраве, включително тревожност, депресия и нарушения на съня. Когнитивните проучванията показват, че пристрастяването към интернет и социалните медии, особено сред по-младите хора, като например тийнейджърите, се превръща в широко разпространен проблем. То е свързано с депресия, ниско самочувствие и самота. Формулирани са когнитивни нарушения и заболявания като “интернет зависимост”, “екранна зависимост”, “уязвимост към социални медии” и др. (Weinstein, A., Lejoyeux, M., 2010).
От фиксираните до мобилните устройства нещо се е променило. Колкото по-близо до нас са те – в ръцете, сърцата, домовете ни, толкова повече тревожността нараства. Дори преди още да е настъпила ерата на масовата роботика.
Човешкият мозък е невропластичен. Невропластичността е способността на мозъка ни да се преустройва, за да се адаптира към нови функции. Чрез нова среда, дейности, изучаване на нови езици и ползването на нови технологии, мозъкът ни създава нови връзки между невроните, за да се адаптира към нещо ново. Гъвкав и реконструктивен е.
Когато започнахме да преминаваме толкова бързо през промените (две индустриални революции наведнъж), някои от мозъчните ни функции станаха по-малко важни, а други – по-важни от всякога, което принуди мозъка ни да се адаптира. По-конкретно, за запомняне на информация по време на съществуването ни и отделните събития в живота ни са необходими всичките ни пет сетива: зрението, обонянието, допирът, вкусът и слухът се обединяват, за да ни помогнат да запомним и възприемем света около нас.
Но в света на виртуалните технологии и 30-годишната ни адаптация към интернет и дигиталните услуги ние губим употребата на сетивата си. В света на виртуалните събития, списъкът очевидно е по-кратък: можем да видим какво се случва на екрана и да слушаме, но не и да ползваме мириса, вкуса, дори допира в истинския смисъл, за да опознаваме. Реално, във виртуална среда, човешките същества ползват само половината от сетивата си, за да общуват с технологиите, което затруднява процеса на формиране на паметта ни. Постепенно води и до загубата на памет. Учените от MIT го доказаха отдавна като проучването на Мриганка Сур (M. Sur, C. Leamey, 2001) показва как, когато един синапс укрепва, съседните му отслабват.
Антагостична симбиоза и метаболитна зависимост
Така лека-полека нашата симбиоза започва да прилича повече на гостоприемник с паразит. Паразимитизмът е антагонистична симбиоза с метаболитна зависимост между паразита и гостоприемника. Паразитите нанасят вреда на гостоприемника, като го използват като източник на хранителни вещества и дори стават причина за смъртта му. Паразитите и гостоприемника (човека и животните) са в постоянна борба, като гостоприемника се стреми да ограничи развитието или да унищожи паразита, а паразитът има за цел да се запази като вид.
И хората и технологиите се променят и всяко следващо поколение става по-сложно и по-сложно, но поколенията технологии се развиват в пъти по-бързо от тези на хората. Човешкият живот все още е “заключен” в рамките на три поколения: родителите, децата и техните деца и има средна продължителност на живота около 65 години. Технологиите имат по-кратък жизнен цикъл, “избиваме старите” и създаваме нови поколения по-бързо, а процесът на акселерация е неконтролируем, защото отделните страни започнаха технологична война помежду си.
Както много учени и философи от години предупреждават – от Курцвейл (Курцвейл, Р., 2005) до Харари (Харари, Ю., 2016) – хората постепенно отдават своя суверенитет над хуманността на технологиите. Те поумняват и се адаптират по-бързо от нас и скоро ще станем свидетели на момента, в който суперинтелигентността им ще се реализира благодарение на сливането на човешкия разум и изкуствения интелект (Бостром, Н., 2014).
Ленивото, бавно, отучено от много от социалните аспекти на живота си общество, пристрастено към технологиите, ще стане лесна плячка за новия свят на изкуствения интелект. Гостоприемник и паразит (човек и технология) ще създадат нова определяща за бъдещето развитие на света връзка. Да се надяваме, че тя няма да причини смъртта на гостоприемника, защото неговият интелект ще узрее за рисковете пред отдаването на последния аспект на човешкото на машините – човешкия разум.
Автор: д-р Леона Асланова
Източници:
Бостром, Н. (2014). „Суперинтелигентност. Пътища, опасности, стратегии“
Курцвейл, Р. (2005). The Singularity is near. The New York Times
Харари, Ю. (2016). Homo deus. Кратка история на бъдещето
- Sur, C. Leamey (2001). Development and plasticity of cortical areas and networks, Nature Reviews Neuroscience 2 (4), 251-262)
Weinstein, A., Lejoyeux, M. (2010). Internet Addiction or Excessive Internet Use, The American Journal of Drug and Alcohol Abuse, 36:277–283, 2010)
