Англия (XVI – XVIII в.)

XVI в.
Англия, управлявана от династията на Тюдорите, е неголяма страна. Шотландия още не влиза в състава на Британското кралство, а английските владения в Ирландия чак до края на XVI в. са незначителни. Броят на населението в Англия (около 3,5 млн. души) е няколко пъти по-малък отколкото във Франция (15 млн.), Германия (20 млн.) или Испания (10 млн. души). От XV в. в Англия успешно се развива сукнарската промишленост. Английските сукна завладяват европейския пазар. Те се произвеждат главно в малки селски занаятчийски работилници, но големите предприемачи организират и манифактури. Увеличеното търсене на вълна и нарасналата й цена карат земевладелците да разширят, отглеждането на овце. Те започват да заграбват селски и общински земи, да изгонват селяните-арендатори от участъците им, които присъединяват към своите владения, оградени с ровове и живи плетове, т. е. да ги превръщат в пасища. Лишените от земя селяни постъпват на работа в господарските чифлици или в увеличаващите се манифактури. Нараства броят на т. нар. нова аристокрация (джентри), забогатяла чрез изкупуване на ниски цени конфискуваните църковни имоти. В нейните редове се оказват много граждани, които притежават земи. Новата аристокрация въвежда капиталистически форми на стопанисване в земеделието; тя е живо заинтересувана от развитието на промишлеността и търговията. Заедно с другите отрасли на промишлеността се развиват рудодобив (добиват се желязо, цинк, олово, мед, каменни въглища), стъкларството, сапунарството, производството на барут, на хартия за писане.

1478—1535 г.
Томас Мор, английски мислител хуманист, един от основоположниците на утопичния социализъм, политически деец. Автор на книгата „Утопия“ (1516 г.), в която рисува картината на справедливото общество, полагайки по този начин основите на утопичния социализъм. Обезглаван от Хенрих VIII.

1485—1509 г.
Управление на Хенрих VII, основоположник на династията на Тюдорите. След кървава гражданска война той възстановява мира в страната, полага грижи за корабоплаването и търговията. Парлментът продължава да действа, но кралят ограничава произтичащите от него свободи и права, като например личната неприкосновеност или правото парламентът да утвърждава данъците. Вместо данъци се въвеждат принудителни заеми или доброволни парични пожертвования. Вместо камарите управлява някогашният кралски съвет, а специален трибунал (комисия, съставена от представители на кралския съвет) издава присъдите — вместо някогашния съд. Този трибунал се нарича Звездна камара. Засилването на кралската власт отговаряло на интересите на новата аристокрация и на гражданите.

1509—1547 г.
Управление на Хенрих VIII от династията на Тюдорите. Ярък представител на английския абсолютизъм. След западането на старата аристокрация, единствено могъществото на църквата, една от най-големите феодални поземлени собственици, можело да застраши кралската власт. Отначало Хенрих VIII воюва срещу новото учение на Лутер, дори за това получава от папата титлата „защитник на вярата“. Непосредствена причина за борбата на Хенрих VIII срещу църквата е, че той не получава съгласието на папата да се разведе със съпругата си Екатерина Арагонска, леля на император Карл V. Папата го отлъчва, но парламентът застава на страната на Хенрих VIII и приема акт за супремация (върховенство), признавайки на краля върховна власт над църквата В Англия (в 1534 г.). Хенрих се превъзгласява за „глава на църквата и на духовенството в Англия“ (1535 г.). и скъсва с Рим. В 1539 г. провъзгласява 6 постулата за вярата, наречени кървави, в които потвърждава католическите догми, заплашвайки със смърт отричането от тях. Жертва на репресиите става напр. Томас Мор. Освен политическите елементи, за откъсването на Англия от римо-католическата църква, определена роля имат и икономическите предпоставки, особено липсата на пари в кралската хазна. Скъсването с Рим дава възможност за заграбване на църковните земи, най-вече тези на манастирите.

1540—1603 г.
Уйлям Джилберт, лекар и физик, изследовател на земния магнетизъм и наелектризирването на тела чрез триене.


РЕКЛАМА:

***

***

1640—1660 г.
Английска революция. Тя утвърждава капиталистическите производствени отношения и установяването на буржоазния строй в Англия. Нейните причини лежат в противоречието между развиващите се производителни сили (и нарастващото значение на буржоазията) и феодалните обществени отношения, чийто изразител е монархията. Първият период на революцията, започва със свикването на т. нар. Дълъг парламент на 3. XI. 1640 г. и продължала до избухването на гражданската война (VIII. 1642 г.). Това е т. нар. конституционен период на революцията. Първата гражданска война представлява втория етап на революцията (1642 — 1646 г.). В борбата си с парламента, кралят е подкрепен най-вече от старата феодална аристокрация, както и от селяните, зависими от нея. Привържениците на краля се застъпват за запазване на англиканската църква заедно с епископа, някои от тях проявяват благосклонност към католицизма. На страната на парламента, който подкрепя интересите на буржоазията са градският патрициат, дребните граждани, малко имотните и средните селяни, плебейските елемента от градовете.

1641 г.
В Ирландия избухва въстание на католиците, насочено както срещу англичаните, така и срещу шотландците. Въстаниците извършват клане на протестантите в Ълстър.
Камарата на общините приема т. нар. „Велика ремонстрация“, в която се настоява за отстраняване на епископите от Камарата на лордовете, за потушаване на ирландското въстание, за толерантност спрямо пуританите и за привличане в управлението на страната хора, които се ползуват с доверието на парламента. Това е опит абсолютната монархия да се трансформира в конституционна.

1642 г.
Чарлз I прави опит да арестува петима водачи на парламентарната опозиция в Камарата на общините, но среща решителната съпротива на парламента и на лондончани, отказва се от намерението си и напуска Лондон. В Англия започва революцията.
През 1644 г. в Англия нахлува шотландска войска, която се съединява с противниците на краля — презвитерианите и индепендентите. Начело на индепендентите застава Оливер Кромуел. Неговите войници се набират предимно от средата на селяните и занаятчиите, а офицерите — измежду средната и висша аристокрация. Презвитериани, индепенгенти и шотландци разгромяват кралската армия край Марстон Мур (1644 г.) и край Нейсби (1645 г.). В края на 1646 г. първата гражданска война завършва с победа на парламентарните сили. Същевременно върху хода на революцията все по-голямо влияние оказват народните маси. В следващия етап (1647 — 1649 г.) на революцията, Чарлз I след като възобновява гражданската война и не успява да победи Кромуел с помощта на шотландците, е затворен (1648 г.). Парламентът дава краля под съд. Специален — най-висш трибунал, го осъжда на смърт като предател на народа. На 30. I. 1649 г. Чарлз I е екзекутиран. Няколко дни по-късно Камарата на общините приема решение за премахване на монархията и ликвидиране Камарата на Лордовете. Прокламирането на републиката в Англия представлява победа на суверенния народ над феодалната теория за кралската власт „по божия Милост“.

1642—1727 г.
Исак Нютон, английски физик, създател на теорията за общото привличане.

1648 г.
Възниква (окончателно организирано приз 1662 г.) Кралско научно дружество, с чиято дейност оттогава се свързва най-тясно развитието на науката, особено на природознанието.

1649—1652 г.
Английска република. Властта се изпълнява от парламента, който създава като изпълнителен орган Държавен съвет.
Решаващ глас в Държавния съвет имат Кромуел и неговите най-близки сътрудници.

1649 г.
С военна сила Кромуел се противопоставя на въстанието, което има голямо влияние в армията, на т. нар. „уравнители“ (левелери) и по-радикалните от тях ,,копачи“ (дигери), чийто идеолог Джерард Уийстънли проповядва в своите съчинения идеите на примитивния „селски комунизъм“. Дигерите настояват за равно разпределяне на земята, отнета по време на кралската гражданска война от англиканските епископи и роя листи, която парламентът предоставя в ръцете на богатите граждани и новата аристокрация. Движението на дигерите с жестоко смазано.

1649-1650 г.
Поход на Кромуел до Ирландия. Английската армия с изключителна жестокост смазва героичната съпротива на ирландците.

1650 г.
Кромуел разгромява роялистите (привърженици на монархията) в Шотландия и предава властта в ръцете на ген. Монк. Шотландските привърженици на Стюартите са наказани с частична конфискация на имуществата им или само с парични глоби. Кромуел обвързва Шотландия и Ирландия С тясна политическа и икономическа уния с Англия.

1651 г.
Кромуел издава закон за корабоплаването, т. нар. Навигационен акт, според който в Англия може да се внасят стоки само с английски кораби, или с кораби на страните, в които са произведени тези стоки. Това означава елиминиране на холандското посредничество, което нанася сериозен удар върху холандската търговия и корабоплаване и става непосредствена причина за избухване на англо-холандската война.

1652—1654 г.
Англо-холандска война. Завършва с победа на Англия. Холандия признава неизгодния за нея Навигационен акт и надмощието на Англия по море. Навигационният акт създава отлични условия за развитие на английския търговски флот, който скоро придобива решаващо надмощие над холандския.

1653 г. — 20. IV
Кромуел разпуща парламента, който настоява за намаляване на армията и създава нов, т. нар. Малък парламент (скоро и той е разпуснат). На 16. XI. 1653 г. Кромуел е признат за държавен глава, приемайки титлата лорд-протектор (през 1657 г. става доживотен лорд-протектор).

1653—1658 г.
Управление на Кромуел като лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия.

1658 г.
Английските войски, с подкрепата на Франция, превземат завзетия от испанците Дюнкерк. Тази акция изразява стремежите на Кромуел да осигури на Англия положението на велика сила в Европа.

1658—1659 г.
След смъртта на Кромуел властта на лорд-протектора се поема от неговия син Ричард, който не се отличава нито с ум, нито с талант. При неговото управление продължава борбата за власт на офицерските групи, а същевременно започват и многобройни селски бунтове срещу аграрната политика. През 1659 г. Ричард Кромуел подава оставка. В страната се шири анархия. Ген. Монк, командващ английската армия в Шотландия, привърженик на споразумяване със Стюартите, подкрепен от богатото гражданство, завзема Лондон. Подновява Дейността на Дългия парламент, който приема решение за разпущането си и за произвеждане на нови избори. В новия парламент, т. нар. Конвент, мнозинство имат привържениците на монархията.

1660 г.
Декларация на Чарлз II Стюарт. Кралят обещава да спре религиозните преследвания, да амнистира противниците на монархията, да остави на собствениците им земите, придобити по време на революцията, чрез конфискация от короната, роялистите и англиканската църква. Тази декларация става основа за споразумяване. На 25. V парламентът поканва Чарлз II да заеме трона.

1660-1685 г.
Управление на Чарлз II Стюарт. Кралят жестоко се разправя със съдиите, които осъдили баща му на смърт (т. нар. цареубийци), и с десетина водачи на революцията. Подновява борбата с парламента започва да издава разпореждания, въпреки неговите решения. Поддържа католицизма, става зависим от Луи XIV, получавайки от него значителни парични суми срещу твърде неизгодни за държавата услуги (напр. в 1662 г. продава на Франция Дюнкерк). През 1670 г. сключва с Франция таен договор, с който се задължава да възстанови католицизма в Англия. В парламента постепенно се оформят две партии: на торите, които защитават правата на краля като върховен владетел и на витите, защитаващи върховенството на парламента, като представител на народа.

1660—1731 г.
Даниел Дефо, английски писател, политически деец и публицист. Световна известност получава с приключенския роман „Робинзон Крузо“.

1664—1667 г.
Втора англо-холандска война. Завършва с компромисен мир в Бреда (Южна Холандия). Приети са условията на Навигационен акт. Англия запазва Нови Амстердам, завладян по време на войната (основан в 1626 г., от 1664 г. назован Ню Йорк).

1667—1745 г.
Джонатан Суифт, английски писател, публицист и политически памфлетист (известния сатиричен роман „Приключенията на Гъливер“).

1672—1674 г.
Трета англо-холандска война. Завършва без съществени промени в отношенията между двете страни.

1673 г.
По настояване на парламента, Чарлз II, който тайно подкрепя католицизма, издава т. нар. Тест акт, забраняващ на католиците и неизповядащите англикаиството да заемат длъжности и санове. По такъв начин част от населението е отстранено от политическия живот.

1675 г.
В Гринуич, край Лондон, е създадена астрономическа обсерватория.

1679 г.
Парламентът приема акт за личната неприкосновеност, според който всеки арестуван има право да поиска, в срок от 24 часа, неговият случай да бъде отнесен до съда;

1685—1688 г.
Управление на Джеймз II (брат на Чарлз II). Той открито се стреми да възстанови католицизма и да установи абсолютизма в Англия. През 1687 г. издава декларация за религиозната толерантност, с която признава политическите права на католиците. Това предизвиква протест от сграна на англиканите и другите протестанти в Англия.

1685—1732 г.
Джон Гай, английски поет и комедиограф, автор на много приказки и балади.

1688—1689 г.
Държавен преврат (т. нар. „Славна революция“). След свалянето на краля, представителите на двете партии в парламента — вигите и торите — предлагат короната на протестанта Вилхелм Орански, щатхалтер (наместник) на Холандия, съпруг на дъщерята на Джеймз II — Мария. Вилхелм пристига в Англия със силен експедиционен корпус я се насочва към Лондон. Джеймс II избягва във Франция. През февруари 1689 г. Вилхелм и Мария въз основа на парламентарни актове, получават английския трон.

689—1702 г.
Управление на Вилхелм III Орански и Мария. Персонална уния между Англия и Холандия.

1689 г.
Парламентът приема „Декларация на правата“, според която без съгласието му кралят не може да отменя или издава закони, да налага данъци, да създава и издържа армия в мирно време. Гарантирана е и свободата на заседанията в парламента. Англия се превръща в конституционна монархия.

1689—1761 г.
Самуел Ричардсън, създател на сантименталния английски роман.

1694 г.
Създадена е Лондонската банка.

1701 г.
Парламентът издава закон, под наименованието „Акт за престолонаследието“. В случай, че след смъртта на Вилхелм III и Мария те не оставят наследници, тронът трябва да получи Ана, сестра на Мария, а след нея — представителите на Хаиоверската династия (протестанти), които са потомци на внучката на Джеймз II. В този закон се утвърждава и независимостта на съдиите. През същата година парламентът постановява, че всеки кралски акт се нуждае от подписа на съответния министър, отговорен пред парламента.

1702-1714 г.
Управление на кралица Ана (сестра на Мария — съпруга на Вилхелм III Орански). След смъртта й тронът трябвало да бъде даден на немската Хановерска династия, водеща началото си от дъщерята на Джеймз I Стюарт — Елизабет (съпруга на „зимния крал“).

1706—1790 г.
Бенджамин Франклин, северно-американски държавен деец, публицист и учен. Участва в съставянето на Декларацията за независимостта на САЩ (1776 г.) и на конституцията от 1787 г. Решителен привърженик на демокрацията и противник на робството на негрите. Като физик е известен с много експериментални изследвания върху електричеството; изобретява гръмоотвода.

1707 г.
Окончателно (официално) обединяване на Англия, Шотландия и Ирландия (започнато от Кромуел) в една държава, носеща името Обединено кралство Великобритания.

1709—1784 г.
Самюел Джонсън, английски поет, есеист, критик. Автор на речник на английския език и на биография на английски поети.

1713 г.
С мира в Утрехт завършва войната за испанското наследство (1700—1713 г.), водена между Франция от една страна и коалицията от Англия, Холандия, Австрия и германските княжества от друга. Равновесието между великите, сили на континента се запазва. Англия става първата морска сила. Завладява Гибралтар, остров Менорка (Балеарските острови в Средиземно море) и част от френските колонии в Северна Америка.

1714—1727 г.
Управление на крал Джордж I, първият владетел от Хаиоверската династия, потомък на Джеймс I Стюарт по женска линия.

1722—1742 г.
Управление на премиера Робърт Уолпол, което осигурява на Англия небивал търговски напредък. Износът на стоки от Англия в Европа и колониите се удвоява, а населението значително се увеличава. Възникват важни промишлени центрове (Манчестър и Бирмингам) и пристанището Бристол.

1723—1790 г.
Адам Смит, английски икономист, един от създателите на класическата буржоазна политическа икономия.

1727—1760 г.
Управление на крал Джордж II от Хаиоверската династия. Благодарение на политиката на Робърт Уолпол (1722 — 1742 г.) се създават основите за колониално могъщество на Великобритания.

1733—1804 г.
Джоузиф Пристли, английски химик, философ-материалист, теолог. Открива амоняка (1772—74 г.), хлороводорода и др. Установява, че зелените растения прочистват въздуха.

1745—1746 г.
Въстание на планинските кланове в Шотландия в защита на династията на Стюартите.

Първата половина на XVIII в.
Бързо развитие на английските колонии по източното крайбрежие на Атлантическия океан. Тези колонии, основали още през XVI в., все повече се населяват с пришълци от различен произход, главно англичани. Това са религиозни и политически емигранти, с лошо икономическо положение, обикновени авантюристи. Тези, които изповядвали една и съща религия или имали сходни политически възгледи, се заселвали заедно и прилагали различна обществена организация: демократични общини, графства и т. н. Колониите се простирали от Флорида чак до залива Св. Лавренти, т. е. намирали се в различни географски и икономически условия. От гледна точка на обществения строй, колониите представляват разнообразен конгломерат. Едни от тях са собственост на британската корона и се управляват от кралски губернатори, други принадлежат на английски фамилии, През XVIII в. нараства участието на местното население в управлението на колониите. Американците имали право да изнасят суровини и колониални продукти само за Англия и само от там трябвало да внасят необходимите им стоки. Англия не разрешава в колониите да се създава преработвателна промишленост. След 7-годишната война (1756—1763 г.) Англия, става голяма морска сила и налага на американските колонии мита върху някои от внасяните стоки (напр. стъкло, хартия, бои, чай). Американците започват бойкот на английските стоки и се опитват да не допущат техния внос. Все по-често се стига до стълкновения с митническите чиновници, дори до въоръжени сблъсквания.

1756-1763 г.
Седемгодишна война, предизвикана от заграбването на Шльонск от пруския крал Фридрих II и англо-франското съперничество за колониални владения. Войната водят Прусия и Англия срещу Австрия, Русия, Франция, Саксония, Швеция и няколко германски държави. Въз основа на Парижкия мир (1763 г.) победителката Англия получава Канада (и други френски колонии в Америка) от Франция, запазва надмощието си в Индия, където французите задържат само няколко пункта като опорн бази на своята търговия. От този момент Англия се превръща в първата морска и колониална сила.

1757 г.
Завладяване на индийската държава Бенгалия и превръщането й в английска колония.

1760—1820 г.
Управление на крал Джордж III.

1763 г.
Английският крал Джордж III издава едикт, с който провъзгласява земите между планинската верига на Апалачите и р. Мисисипи (взети от французите след 7-годишната война) за земи на короната и забранява колонизирането и заселването на преселници в тях. Тава предизвиква недоволството на американските фермери, които воювали с англичаните срещу французите, надявайки се, че придобитите територии ще станат обект на тяхната експанзия. Въпреки едикта, колонистите започват Да нарушават тази граница.

1765 г.
Английският парламент приема два закона: т. нар. Акт за разквартируването; (който разрешавал на английското правителство да изпраща в колониите неограничен брой войски и да ги настанява в частни жилища) и Акт за гербов налог (събиране на гербови такси от правните актове, вестниците и брошурите). Събранието на представителите на 9 кот лонии (в Ню Йорк) протестира срещу това и среща подкрепа от опозицията в английския парламент. Правителството отменя Акта за гербовия налог, но оставя в сила Акта за разквартируването.

1767 г.
Английското правителство налага мито върху някои стоки, внасяни в колониите (напр. чая), От събраните средства трябвало да се изплащат заплатите на губернаторите и съдиите. Това изостря отношенията между метрополията и северноамериканските колонии.

1767 г.
Първи прояви на „движението на лудитите“, насочено против промишлената революция. Въвеждане на смъртно наказание за разрушаване на машини.

1770 г. – 6. III
Първи кръвоиролитни сблъсквания между ,северно-американските колонисти и английските войски в Бостон (т. нар. „Бостонско клане“).

1771 — 1832 г.
Уолтър Скот, един от най-известните английски писатели-романтици, автор на много романи. Известен е с историческите си романи: „Уейвърли“, „Роб Рой“, „Ламермуреката невеста“ и др.

1771 — 1858 г.
Робърт Оуен, социалист-утопист. Подлага на остра критика съвременния му английски обществен строй. Учението му отразява интересите на пролетаризира
ните трудови маси.

1773 г. – XII
Група жители на Бостон, преоблечени като индианци, се промъкват на английски търговски кораб и изхвърлят в морето целия му товар от чай, докарал от Англия в колонията. За наказание английското правителство затваря за търговски операции бостонското пристанище (1774 г.), ликвидира самоуправлението на колонията Масачузетс и изпраща войски в нея.

1775 г. – IV
Първи битки на въоръжени колонисти в английските войски при Лексингтън и Конкорд. Начало на войната за независимост в Северна Америка.

1775—1817 г.
Джейн Остин, английска писателка, авторка на битови, сатирични романи.

1776—1783 г.
Война на Англия с колониите в Северна Америка. На страната на колонистите застават: Франция (в 1778 г.), Испания (1779 г.) и Холандия (1780 г). Войната завършва с поражение на Англия. Парижкият мирен договор от 1783 г. признава независимостта на Съединените американски щати. Англия се отказва (в полза на Испания) от Флорида и Менорка, а на Франция отстъпва няколко антилски острова, отделни градове в Източна Индия и Сенегал в Африка.

1784 г.
Джеймз Уат (1736—1819 г.), английски физик и изобретател. Патентова и започва да строи (1784 г.) универсална икономична парна машина с центробежен регулатор, която допринася за развитието на промишлеността.

1788—1823 г.
Джордж Байрон, изтъкнат английски поет, революционен романтик. Води непримирима борба срещу съвременната му обществена и политическа действителност, срещу потъпкването на свободата, срещу социалната несправедливост.

1792—1822 г.
Пърси Биш Шели, английски поет, революционен романтик. Атакува реакцията в Европа в началото на XIX в. напуска Англия (1818 г.) и се установява в Италия. Творчеството му влияе върху поезията на английското работническо движение от времето на чартистите.

1796 г.
Английският лекар Едуард Дженър (1749—1823 г.) въвежда имунизирането против едра шарка.


Европейска нощ на учените 2022 г.: