Управление на Хенрих I (най-младият син на Вилхелм Завоевателя). Той реорганизира кралския съд в постоянно действаща съдебна палата, която получава наименованието „Съд на кралското право“. Появява се и „Камарата на шахматната дъска“ — върховна финансова институция.
1135—1154 г.
Война за трона между племенника на Хенрих I — Стефан от Блоа и Матилда — дъщеря на Хенрих I (Матилда е жена на френския граф, владетел на областта Анжу – Жофроа Плантагенет, а преди това е била омъжена за император Хенрих V). В 1154 г. тронът в Англия се заема от сина на Матилда — Хенрих II, основател на династията на Плантагенетите (тя управлява в Англия до 1399 г.).
1154—1189 .
Управление на Хенрих II. Под негова власт са Англия, Нормандия и наследствените имения на Плантагенетите във Франция (Анжу, Мен, Поату, Турен и др.). Като зестра от жена си Елеонора получава Аквитания. Започва завладяването на източното крайбрежие на Ирландия. Извършва съдебна реформа — поставя съдопроизводството под клетва, кралските съдии започват да гледат процесите на място — в графствата, През 1164 г. издава т. нар. „Кларендонски постановления“, с които поставя под кралска юрисдикция духовенството и възстановява данъка, плащан от него. Това предизвиква спор с Кентърбърийския архиепископ, примата на Англия — Томас Бекет и завършва с обезглавяването на Бакет от кралските дворяни, Страхувайки се от нарастващото недоволство, подбуждащо канонизацията на Бекет и от култа към него, Хенрих II премахва Кларендонските постановления.
1189—1199 г.
Управление на Ричард I Лъвското сърце, от династията на Плантагенетите. По-голяма част от времето си използува за организирането на скъпоструващи (голямо данъчно натоварване) военни експедиции. Типичен средновековен рицар — авантюрист. Участвува в Третия кръстоносен поход, по време на който завладява Кипър (1191 г.) и крепостта Акра в Палестина. През 1194 г. води война с френския крал Филип II Август за земите, завладени от Плантагенетите във Франция. По време на войната е убит.
1199—1216 г.
Управление на Йоан Безземни, най-малкият син на Хенрих II. Неспособен и лекомислен крал, със своето брутално поведение настройва срещу себе си бароните, рицарството и градовете. Като използва вътрешните междуособици, френският крал Филип II Август конфискува земите на Плантагенетите във Франция. Йоан Безземни безуспешно се опитва да възстанови загубите. Край Бувине (1214 г.) войските на Йоан и неговите съюзници претърпяват поражение. Всички английски владения във Франция, с изключение на провинция Гаскония (със столица Бордо) преминават към френския крал.
1215 г.
Стълкновенията с паpа Инокентий III (за назначаването на кентърбърийския архиепископ Стефан Ленгтън), принуждават Йоан Безземни да положи клетва за подчинение на папата; става негов васал. Недоволните от политиката му барони вдигат въстание, поддържано от църквата, рицарството и гражданството. Лондон е завзет, а кралят е принуден да подпише „Великата харта на свободите“ (15. VI. 1215 г.), в която са изложени исканията на въстаниците. Най-важни моменти в нея — кралят няма право да налага нови данъци без съгласието на кралския съвет, съставен от барони и прелати и да наказва без съдебна присъда. Градовете имат гарантирана свобода за търговия, а духовенството – свобода на канонични избори. Хартата трябва да се гарантира от кралския съвет, съставен от 25 барони. В случай, че кралят не спази някоя от постановките на хартата, бароните имат право да поставят краля под васална зависимост и да вдигнат страната на въоръжено въстание. Макар че хартата гарантира преди всичко интересите на феодалите, тя има прогресивен характер. Третото съсловие от английския народ — виланите — се явява за първи път в нея като политическа сила. Великата харта на свободите е важен етап от борбата на обществото с краля за свобода. Тя ускорява създаването на парламента. По-късно с подръжката на папата Йоан Безземни отказва да се съобразява с Хартата и бароните му обявяват война (1216 г.), по време на която той умира.
Ок. 1214—1294 г.
Роджър Бейкън, английски философ и естествоизпитател, монах. В своите философски възгледи допуска възможността за мистичен опит. В енциклопедическите си произведения за първи път описва действието на наскоро донесената от Китай магнитна игла. Като преподавател в Оксфордския университет подчертава значението на емпиричните изследвания. Заради убежденията си по заповед на черковните власти е хвърлен в затвор, където прекарва 14 години.
1216—1272 г.
Управление на Хенрих III. При него се изострят вътрешните антагонистични противоречия в Англия, Поради авантюристичната политика на краля и разоряващите данъци, светските и духовни феодали го принуждават да приеме т. нар. „Оксфордски провизии“ (1258 г.), въз основа на които властта в държавата се поема от съвета на 15-те барони. Те от своя страна избират комисия от други 12 барони. Тези две институции образуват парламента. След като сключва примирие с Франция, кралят решава да не спазва задълженията си. Срещу него се оформя опозиция начело с барон Симон дьо Монфор, който е подкрепян от рицарството и гражданите. В гражданската война побеждава Симон дьо Монфор. През 1265 г. той свиква парламента в Лондон. В него освен бароните и духовенството участват представители на нисшето рицарство (по 2-ма от всяко графство) и на градовете (по 2-ма от всеки град). Това е нов етап в оформянето на двукамерен парламент. Тази реформа не е отхвърлена, въпреки общата борба на бароните и краля срещу Симон, който загива в битка край Ившъм (1285 г.),
1295 г.
Крал Едуард I (1272—1307 г.) свиква първия „пробен“ парламент. Наименованието „парламент“ идва от латински език и е било използвано твърде отдавна за феодалните съдилища в Нормандия, а по-късно през 1215 г. в Англия така наричали конгресите на феодалите. Наименованието „парламент“ в значението си като правораздаващо събрание е установено в Англия едва през втората половина на XIV в. През XIV в. парламентът се разделя на 2 камари: горна — Камара на лордовете, в която влизат архиепископи, епископи, абати на най-големите манастири и светски лорд-барони; и долна — Камара на общините — състояща се от рицари, които представляват графствата и гражданите.
1297 г.
Парламентът получава право да утвърждава данъците.
1297—1314 г.
Шотландия воюва за своята независимост с Англия.
1327-1377 г.
Управление на Едуард III. За да получи средства за войната си с Франция (начало на Стогодишната война, 1337 г.), Едуард III често се обръща към парламента с искане за субсидии, като същевременно разширява неговите права. Освен утвърждаването на данъците, парламентът получава право да издава закони, превръща се във висш съд по политическите въпроси — най-вече за служебни престъпления, дело на кралските чиновници.
