Ангелина Пировска, интервю за Наука БГ

Бихте ли се представили на нашите читатели? 

Ангелина Пировска, магистър археолог, уредник по праистория на Археологически Музей Марица Изток, гр. Раднево и докторант по археометрия в Софийски Университет, към катедра Археология. Магистър по консултативна психология със следдипломна квалификация за детски учител. Семейна с четири деца.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

От 2010 съм част от колектива на Археиологическият музей в Раднево, където научната и теренната работа са добре застъпени, а средата е много подкрепяща. От там се насочих към Катедрата Археология на Софийският университет, която обучава кадрите в цяла България и е едно от малкото места където има възможност да се занимавам с археометрия.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Науката е естествен порив на човек, когато достигне до определено ниво на образование. Винаги ми е харесвало да търся закопани тайни от миналото, а науката ми даде силен инструмент с който да работя.

Имате ли одобрен научен проект в последната година, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

 Сега възобновявам работа по темата на докторантура ми, свързана с анализ на пигментите използвани за декорация на керамика от неолита и халоколита на територията на България, като ги съпоставям с до момента известните данни от цяла югоизточна Европа. Това включва Унгария, Румъния, Хърватска, Сърбия, Албания, Гърция, Украйна и др. През праисторията границите на културите не съвпадат със съвременните, поради което обхващането на целите балкани ще даде ясна представа до за техните културни и търговски взаимоотношения. Разбирането на древните общества ще има голяма полза за археологията, както и за съвременното разбиране на социологията и международната връзки. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 165 на списанието.