Алжир (1798-1908 г.)

1798 г.
Френско-турска война. Въпреки настояването на султана, алжирският бей не скъсва дипломатическите отношения с Франция.

1799—1814 г.
Франция се стреми да постави Алжир под своя зависимост. Поражението на наполеоновите войски в Испания, а после и в Русия (1812 г.), прави невъзможно и изпълнението на този план.

1830 г.

Започва завладяването на Алжир. В Алжир дебаркира (14. VI) 37-хилядна френска армия. Французите превземат гр. Алжир (5. VII). Беят напуска страната.

1832 г.
Борбата с французите обхваща почти пялата страна. Начело на воюващите племена застава Абд ел-Кадир.


РЕКЛАМА:

***

1834 г.
Двегодишната война с отрядите на Абд ел Кадир принуждава французите да сключат мир. В Западен Алжир е създадена арабска държава, начело с Абд ел-Кадир.

1835—1844 г.
Френските войски навлизат в територията на държавата на Абд ел-Кадир (1835 г.) и започва продължителна ожесточена война. Абд ел-Кадир избягва в Мароко (1844 г.), но не се отказва от властта. Френските войски навлизат в Мароко. Французите започват да колонизират Алжир като отнемат земята на местните селяни.

1844 г.
Проведена е т. нар. аграрна реформа.
Арабско-берберското население е лишено от големи площи обработваема земя. В района на гр. Алжир са отнети около 200 хил. хектара.

1847 г.
Абд ел-Кадир капитулира. Край на френско-алжирската война.

1848 г.
Премахнато е робството като „посегателство на човешкото достойнство“. Колонията е провъзгласена „за френска територия“. Въведено е единно административно делене — Алжир е разделен на 3 департамента. Наплив на френски заселници в Алжир.

1848—1882 г.
Завладени са останалите северноалжирски земи.

1851 г.
В Алжир живеят около 130 хил. европейци (в 1856 г. — 160 хиляди; в 1866 г. — 220 хил.). Те са заселени върху конфискувани от арабите земи. Местното население (около 3 млн.), живее в нищета.

1852 г.
Император Наполеон III лишава колониите от правото на депутати във френския парламент.

1857 г.
Французите покоряват Кабилия, разположена южно от Алжир.

1859, 1864, 1871, 1881 г.
Алжирски въстания (най-вече на планинските племена) срещу френското господство, които завършват с кръвопролитни поражения.

1863 г.
Френски закон за преразпределяне на земята — собственост на отделните родови общини. По този начин френските колонисти заграбват над 2 млн. ха.

1867—1868 г.
Върлуват глад и епидемии. Умират около 300 хил. души. (Правителственото преброяване сочи, че през 1866—1872 г. населението на Алжир е намаляло с близо 500 хил. души).

1870 г.
Кръвопролития стълкновения в Оран и някои други алжирски градове. Създадено е Републиканско дружество на Алжир, което прокламира форма на управление, близка до Парижката комуна,; (Революционното движение е разгромено през 1871 г.).

1871 г.
В Източен Алжир избухва антифренско въстание (14. III), което се ръководи от Мохамед Мокрани, и обхваща 1/3 от територията на страната. Във въстанието участват 250 племена. В продължение на 10 месеца въстаниците водят около 340 сражения. Победените племена са подложени на сурови репресии: 27 млн. франка репарации, изземване на 500 хил. ха. плодородна земя.

1879 г.
Антиколониално въстание в Оре.

1882—1902 г.
Френските войски завземат оазисите в Сахара.

1908 г.
Начало на младоалжирското движение, което се бори за независимост (в 1919 г. емирът Халед представя пред Версайската мирна конференция исканията за независимост на Алжир).


Европейска нощ на учените 2022 г.: