Търсене
Close this search box.

Александър Флеминг – човекът, открил първият антибиотик и поставил основите на съвременната антибактериалната терапия

Александър Флеминг – човекът, открил първият антибиотик и поставил основите на съвременната антибактериалната терапия

Александър Флеминг – човекът, открил първият антибиотик и поставил основите на съвременната антибактериалната терапия

Александър Флеминг – човекът, открил първият антибиотик и поставил основите на съвременната антибактериалната терапия


Направи дарение на училище!



***

 

Автор: Трифон Попов

Сър Александър Флеминг е шотландски микробиолог, роден на 6 август 1881 г.  във фермата Лохфийлд близо до Дарвил в бедно семейство. Флеминг е седмото от  осемте деца на шотландски фермер (трето от четири деца от втората му съпруга). 

Завършва основното си образование в Шотландия, а през 1895 г. се премества в  Лондон, за да живее с по-големия си брат Томас. След като работи в корабно бюро в  продължение на четири години, двадесетгодишният Александър Флеминг наследява  малко пари от чичо си Джон Флеминг. По-големият му брат вече бил лекар и му  предложил също да следва медицина. Така през 1903 г. младият Александър се записва  в Медицинското училище към болница „Сейнт Мери“ в Падингтън, а през 1906 г.  получава диплома за магистър по медицина с отличие. 


Разбери повече за БГ Наука:

***

След завършването си Флеминг започва да се занимава с микробиология и  имунология. Между 1909 и 1914 г. установява успешна частна практика като венеролог,  а през 1915 г. се жени за Сара Марион Макелрой, ирландска медицинска сестра. Има  един син – Робърт. Флеминг е един от първите лекари във Великобритания, които  прилагат арсфенамин (Салварсан) – лекарство, ефективно срещу сифилис, открито от  немския учен Пол Ерлих през 1910 г. 

По време на Първата световна война Флеминг получава назначение в  медицинския корпус на Кралската армия и работи като бактериолог, изучаващ 

инфекциите на раните в лаборатори в Булон, Франция. Там той доказва, че използването  на силни антисептици върху раните носи повече вреда, отколкото полза, и препоръчва  раните просто да се почистват с лек физиологичен разтвор. 

„За да се роди нещо ново, трябва да има събитие. Нютон е видял как пада  ябълка; Джеймс Уат е наблюдавал как ври чайник; Рентген е замъглил няколко  фотографски плочи. И тези хора са знаели достатъчно, за да превърнат  обикновените случки в нещо ново…“ заявява Флеминг. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 167 на списанието.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.