Албания (1918-1944 г.)

1918 г.
Албания е окупирана (от началото на 1 св. война)| от съседните страни, макар че е обявила неутралитет.

1918 г. – 25. ХИ
Създаденото от италиански агенти правителство на Турхан паша се съгласява Албания да бъде под италиански протекторат.

1919 г. – VII
Италия и Гърция,подпмсват тайно споразумение, според което Италия признава гръцките претенции спрямо Южна Албания. Гърция пък се задължава да подкрепя италианските претенции за протекторат над останалата част на страната.

1920 г. – 21-23. I
В Лусна е проведен народен конгрес на представителите от всички райони на Албания. Конгресът отказва да признае правителството на Турхан паша и избира правителство, начело със Сюлейман Делвин. Конгресът протестира срещу тайния договор, прокламира независимостта на страната. Решено е Албания да бъде конституционна монархия. Задълженията на краля трябва да се изпълняват от Временен висш регентски съвет. Новото правителство се пренася в Тирана. Парижката конференция не потвърждава независимостта на Албания. Италия продължава да окупира албанското крайбрежие. Във Вльора е създаден Национален комитет за отбрана.

1920 г. – 3. VI
Части на албански доброволци обкръжават пр. Вльора, окупиран от италианците (след месец те освобождават града от италианска окупация).


РЕКЛАМА:

***

1920 г. – 2. VIII
Италия признава официално независимостта на Албания, запазвайки за 10 години под наем о. Сазан.

1921 г.
Албански части освобождават северните райони на страната от югославска окупация.

1921 г. – 1924 г.
Държавата се управлява от привърженици на Ахмед Зогу, феодал от Северна Албания, министър на вътрешните работи и за кратко време премиер.

1924 г. – IV – VI
Агенти на Ахмед Зогу раняват смъртно Авни Рустем, един от ръководителите на опозицията (20. IV). Погребението му е сигнал за общонародно въстание. Въстаниците завладяват столицата (10. VI). Съставено е демократично правителство, начело с епископ Фан Поли. Провъзгласени са демократични реформи.

1924 г. – II. XII
Въоръжени отряди на Ахмед Зогу, след двудневни боеве превземат Тирана. Поражение на буржоазнодемократичната революция и диктатура на Ахмед Зогу.

1927 г. – 22. XI
Албания сключва военен съюз с Италия. Проникване на италианския капитал в албанската икономика.

1928 г. – 1. IX
А. Зогу ликвидира републиканския строй и се провъзгласява за крал. Във външната политика сътрудничи с Италия.

1930 г. – 13. IV
Въведена е поземлена реформа, но поради опозицията на земевладелците тя е частично реализирана.

1931.1.
В Корча е създадена комунистическа група.

1939 -7. IV – 1944 г. Италиански войски дебаркират в Ал-оания. Начало на италианската агре-сия. Зогу напуска страната. Новото равителство предлага албанската корона на италианския крал Виктор Емануил III. Организира се съпротива срещу италианците. Създадена е Комунистическата партия на Албания (1944 г.). Тази партия образува Фронт за национално освобождение (1942 г.) и опитва да оглави съпротивата.

1944 г. – 29. XI
Създадено е комунистическо правителство; начело с Енвер Ходжа. Албания се превъща в една от най-догматичните комунистически държави, като гравитира към Китай и е в постоянно противоречие с държавите от съветския лагер, както и с Югославия. След 1990 г. започват процеси на демократизация.


Европейска нощ на учените 2022 г.: